Решение № 151 от 26.06.2018 г. на ВКС по н. д. № 570/2018 г.

Решение № 151 от 26.06.2018 г. на ВКС по н. д. № 570/2018 г., I н. о., НК, докладчик съдията Евелина Стоянова Производството е по реда на чл. 423, ал. 1 от НПК, образувано по искане на осъдения С. К. Х. за възобновяване на нохд № 374/16 г. на Районния съд-Провадия. Възразява се, че за съдебното производство по делото Х. не е бил призоваван, бил е в Германия и не е взел лично участие при разглеждане на делото от съда. Пред ВКС осъденият лично и защитата му - адв. И., поддържат искането. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира основание за възобновяване на делото. За да се произнесе Върховният касационен съд, първо наказателно отделение взе предвид следното: С посочената присъда Х. е осъден на основание чл. 343в, ал. 2 и чл. 54 от НК на 1 г. лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване и на глоба в размер на 500 лева. Присъдата влязла в сила на 12.07.2018 г. при условията на чл. 412, ал. 1, т. 3 от НПК. В досъдебното производство искателят е взел лично участие при предявяване на обвинението и разпита му в качеството на обвиняем (л. 30,31). Подсъдимият Х. получил преписи от обвинителния акт и разпореждането на съда; бил уведомен за правото му на отговор, в който да изложи възраженията си спрямо обвинителния акт и направи нови искания; да се яви със защитник; че делото му може да бъде разгледано и решено в негово отсъствие при условията на чл. 269 НПК и призован за първото по делото съдебно заседание на 16.11.2016 г. (л. 10). С разпореждане от 15.11.2016 г. (л. 14) разглеждането на делото е отсрочено за 26.11.2016 г., по повод молба от упълномощения по делото защитник на подсъдимия - адв. С., с която съдът е уведомен, че е налице обективна невъзможност за подсъдимия да се яви в съдебното заседание на 16.11.2016 г., като са посочени причините за това. Призовката за съдебното заседание на 26.11.2016 г. е връчена на подсъдимия, чрез неговия баща, поел ангажимент да му я предаде (л. 18). В същото съдебно заседание подс. Х. се явил лично и не се съгласил да се даде ход на делото, предвид неявяването на неговия защитник - адв. С.. ПРС отложил делото за 18.01.2017 г., за която дата явилият се подсъдим бил уведомен . В съдебното заседание на 18.01.2017 г. редовно призован, подсъдимият не се явил и не посочил уважителни причини за това. ПРС изменил мярката за неотклонение на подсъдимия от "Подписка" в "Задържане под стража", разпоредил обявяването за общо държавно издирване и отложил делото за 01.03.2017 г. В съдебното заседание на 01.03.2017 г. подсъдимият не се явил, нередовно призован. С телеграма от 23.02.2017 г. той бил обявен за ОДИ (л. 29), а местното издирване не дало резултат по установяване местонахождението му в страната, като било установено, по данни на близки, че се намира в Гърция и адресът му там не е известен (л. 30). В същото съдебно заседание се явил адв. К. К., упълномощен от подсъдимия с пълномощно на л. 31, на което липсва дата на изготвянето му. Адв. К. поискал отлагане на делото и поел ангажимент да осигури подсъдимия за следващото съдебно заседание - на 20.03.2017 г. На 20.03.2017 г. подсъдимият не се явил, а адв. К. заявил, че той не му се е обаждал и предоставил на съда да вземе мерки. За следващото съдебно заседание на 24.04.2017 г. подсъдимият Х. на 29.03.2017 г. лично получил призовката от ПРС (л. 38) и въпреки това не се явил (л. 39), без да посочи уважителни причини за това. За следващото съдебно заседание на 07.06.2017 г. подсъдимият Х. бил редовно призован (л. 43), но не се явил и не посочил уважителни причини за това. В съдебното заседание на 26.06.2017 г. подсъдимият редовно призован (л. 50), не се явил, не посочил уважителни причини за това. Съдът изяснил, че към този момент той не е установен в арестите и затворите на страната (л. 61, 64); че на 12.11.2016 г. в 20.29 часа е излязъл от РБългария през ГКПП Русе Дунав мост (л. 62). При условията на чл. 269, ал. 3, т. 4, б. "в" от НПК, ПРС дал ход на делото, разгледал го и постановил посочената по-горе присъда. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Искането е допустимо, а разгледано по същество - неоснователно. Съгласно чл. 423, ал. 1 от НПК искането на задочно осъден поради неучастието му в наказателното производство се уважава, освен ако осъденият след предявяване на обвинението в досъдебното производство се е укрил, поради което процедурата по чл. 247б, ал. 1 от НПК не може да бъде изпълнена или след като е изпълнена, не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина. Изложеното по-горе дава основание за следните изводи: в досъдебното производство подсъдимият е участвал лично; получил е преписи от обвинителния акт и разпореждането на съдията, в това число и за насрочване разглеждането на делото; уведомен е за правото му да ползва адвокатска защита, както и, че делото може да бъде разгледано и решено в негово отсъствие при условията на чл. 269 от НПК; призоваван е надлежно било лично, било по реда на чл. 180, ал. 2 от НПК, при спазване на изискването по чл. 180, ал. 6 от НПК; два пъти лично се е явил в съдебни заседания по делото и неколкократно не е направил същото, като не е посочил уважителни причини за това; местното и общодържавното издирване не са дали положителен резултат, като местонахождението му не е било установено в страната; липсват данни за такова в чужбина. При тези констатации очевидно е, че след предявяване на обвинението в досъдебното производство, в хода на съдебното разглеждане на делото, за което надлежно е бил уведомен, подсъдимият Х. сам се е отказал да вземе участие в него. Фактически той се е укрил от съда. Ето защо няма как да се приеме, че тъкмо последният е ограничил правото му на лично участие в съдебното производство по делото. Последното е резултат на негово решение. Процедурата по чл. 247б, ал. 1 от НПК е била изпълнена, но подсъдимият не се е явил в съдебно заседание без да посочи уважителни причини за това. Водим от горното и на основание чл. 424 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение