Решение № 108 от 6.06.2016 г. на ВКС по н. д. № 366/2016 г.

Решение № 108 от 6.06.2016 г. на ВКС по н. д. № 366/2016 г., I н. о., НК, докладчик съдията Румен Петров Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.

Образувано е по саморъчна "молба" на осъдения Й. С. П., с която се иска възобновяване на наказателното производство по вчнд № 426/2015 г. по описа на Апелативен съд - Варна и отмяна на влезлия в сила съдебен акт. В искането /неправилно озаглавено молбата/ е посочено, че решението на въззивния съд е постановено от незаконен състав, тъй като един от съдиите е участвал и при разглеждане на делото по същество, като е подписал въззивната присъда с особено мнение, което се явявало в противоречие с разпоредбата на чл. 29, ал. 1, т. 1 от НПК. Според П. в разрез нормите на чл. 313 и чл. 314 от НПК апелативният съд неправилно и незаконосъобразно е потвърдил определението на първоинстанционния съд, без да извърши задълбочен и прецизен анализ на фактите по делото, а изложените съображения са изцяло декларативни. Следствие на така допуснатите процесуални нарушения се е достигнало и до неправилното присъединяване при условията на чл. 27 от НК изцяло и на наказанието му от една година и четири месеца лишаване от свобода към неизтърпяната част на наложеното му най-тежко наказание доживотен затвор. Претендира на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК въззивното решение, с което е потвърдено определението за присъединяване да бъде отменено и производството по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК да бъде прекратено.

Осъденият Й. С. изрично е декларирал, че не желае лично да присъства в производството по възобновяване, като поддържа изцяло молбата си и моли тя да бъде уважена. Назначеният му за нуждите на настоящото производство служебен защитник адв. Д. В. поддържа искането и моли същото да бъде уважено по подробно изложените в съдебно заседание и в представената "писмена защита" съображения.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на депозираното искане, тъй като не са налице основанията за възобновяване и счита, че същото следва да бъде оставено без уважение.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

С определение № 1037/6.11.2015 г. по чнд № 1169/2015 г., образувано по предложение на прокурор от ОП - Варна за групиране на наказанията Варненският окръжен съд на основание чл. 27 от НК е присъединил изцяло наложеното по нохд № 7489/2011 г. по описа на ОС - Варна на осъдения П. наказание от една година и четири месеца лишаване от свобода към неизтърпяната част от най-тежкото наказание - доживотен затвор, наложено с присъда по нохд № 1884/2001 г. по описа на ОС - Варна.

По жалба на осъдения Й. П. е образувано вчнд № 426/2015 г. по описа на Апелативен съд - Варна. С Решение № 29/10.02.2016 г. по същото дело определението е изцяло потвърдено.

С оглед релевираните в искането оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в постановяване на решението на въззивния съд от незаконен състав следва да се отбележи, че в разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от НПК изчерпателно са посочени основанията, при наличието на които съдия не би могъл да участва в състава на съда при разглеждането на конкретен казус. Сред тях не се съдържа забрана за участието на съдия по дело за групиране или за присъединяване на наказанията, който преди това е бил включен в състава, който е разгледал и решил делото на осъдения по същество. В случая от участието на един от съдиите едновременно в състава на въззивния съд, постановил обжалваното решение и в състава, произнесъл въззивната присъдата, не може да се направи извод, че съдията е бил предубеден относно изхода на делото, поради което липсват и т.н. "относителни" основания за отвод и по смисъла на чл. 29, ал. 2 от НПК, още повече че в производството по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК не се решават въпросите относно вината и отговорността. В подкрепа на изразеното становище се явява и разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от НПК, съгласно която, компетентен да определи общо наказание за няколко престъпления, за които има влезли в сила присъди на различни съдилища е съдът постановил последната влязла в сила, като законодателят е имал предвид, че този съд разполага с най-пълни данни за съдебното минало и за личността на подсъдимия, т.е. участието на съдия Л. в състава на съда постановил обжалваното решение не само не е незаконосъобразно, а е било и наложително.

От мотивите на въззивното решение, които макар и пестеливи, се установяват аргументите, възприети от апелативният съд въз основа, на които той е стигнал до принципно правилния резултат, а именно - че наложеното на осъдения наказание от една година и четири месеца лишаване от свобода за бягството от затвора не е групирано, а е присъединено към определеното му най-тежко наказание доживотен затвор. Внесеното предложение от ОП - Варна за приложение на чл. 25 вр. с чл. 23 от НК спрямо осъжданията на Й. П. по нохд 7489/2011 г. на РС - Варна и по нохд № 1884/2001 г. по пунктове 1, 2, 3, 4, 7, 8, 9, 10, 11 и 12 е изисквало да бъдат проследени в детайли осъжданията спрямо Петров, тъй като те са с различно процесуално развитие относно отделните извършени от него престъпления, а именно:

I. т. 1. С Присъда № 33/14.03.2002 г. по нохд № 1884/01 г. на ОС - Варна /отменена частично с присъда от 31.01.2003 г. по внохд 212/2002 г. на АС - Варна, оставена в сила с Решение № 523/26.07.2004 г. по н. д. № 451/2003 г. на ВКС, II н. о./, влязла в сила на 26.07.2004 г., Й. С. П. е осъден, както следва:

За извършено:

1. на 16.01.1999 г. - престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 2 от НК - 10 години ЛС;

1. през периода м. 07.2000 г. до 16.01.2001 г. - престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК - 5 г. ЛС;

1. на 15.02.1999 г. - престъпление по чл. 199, ал. 1 от НК - 10 г. ЛС (отм.);

1. на 27.10.1999 г. - престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 3 от НК - 10 г. ЛС /отм./;

1. на 25/26.10.1999 г. - престъпление по чл. 199, ал. 2 от НК - Доживотен затвор без замяна (отм.);

1. на 26.07.2000 г. - престъпление по чл. 330, ал. 1 от НК - 5 г. ЛС (отм.)

1. на 18.12.2000 г. и на 16.01.2001 г. - престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК - 5 г. ЛС (отм.)

1. на 18.12.2000 г. - престъпление по чл. 199, ал. 1 от НК - 12 г. ЛС;

1. на 16.01.2001 г. - престъпление по чл. 195, ал. 1 от НК - 1 г. ЛС;

1. на 16.01.2001 г. - престъпление по чл.. 116, ал. 2 от НК - Доживотен затвор (отм.);

1. през периода 2000-16.01.2001 г. - престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК - 4 г. ЛС (отм.);

1. през периода 2000 - 16.01.2001 г. - престъпление по чл. 339, ал. 2 от НК - 6 г. ЛС (отм.);

На основание чл. 23, ал. 1 от НК е определено едно общо най-тежко наказание Доживотен затвор без замяна.

Посочено е че присъдата е приведена в изпълнение с начало 19.01.2001 г.

1. С Решение № 121/4.09.2013 г. по н. д. № 1152/2012 г. на ВКС, I-во н. о. по реда на глава 33 от НПК, е отменена влязлата в сила присъда частично, както следва:

за грабежите по чл. 199 НК, извършени на 15.02.1999 г. и на 27.10.1999 г. и на 25/26.07.2000 г. (пунктове № 3, 4 и 5);

за палежа по чл. 330 НК на 26.07.2000 г. (пункт 6);

за незаконното държане на оръжие и боеприпаси в периода от 2000 г. до 16.01.2001 г. (пунктове 7, 11 и 12)

и за убийството по чл. 116 НК на 16.01.2001 г. (пункт 10),

в които части делото е върнато за ново разглеждане, т. е.

Присъдата в частта относно горепосочените пункт 1, 2, 8, 9 не е отменена и в тази част е останала в правния мир като влязла в сила на 26.07.2004 г.

1. При новото разглеждане на делото - с Присъда № 9/2.12. 2014 г. /подписана с особено мнение на съдия А. Л./ по внохд 272/13 г. АС - Варна е осъдил Й. С. П., както следва:

• за извършено на 15.02.1999 г. - престъпление по чл. 199, ал. 1 от НК - на 10 г. ЛС (пункт 3)

• за извършено на 27.10.1999 г. - престъпление по чл. 199, ал. 1 от НК - на 10 г. ЛС (пункт 4)

• за извършено на 16.01.2001 г. престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК на 4 г. ЛС /пункт 11/

• изменя присъдата в пункт 12 - оправдан отчасти

• потвърждава осъждането по пунктове 7 и 10.

• потвърждава и оправдаването по пункт 5 и 6 по първоинстанционната Присъда № 33/14.03.2002 г. по нохд № 1884/01 г. на ОС - Варна,

На основание чл. 23, ал. 1 от НК е определено едно общо най-тежко наказание - Доживотен затвор.

1. С Решение № 143/16.06.2015 г. по н. д. № 314/15 г. на ВКС I-во н. о е отменена Присъда № 9/02.12. 2014 г. по внохд 272/13 на АС - Варна по пункт 5 и 6 и делото е върнато за ново разглеждане на АС - Варна, а в останалата част присъдата е оставена в сила.

1. По настоящото дело няма данни за номера на образуваното ново съдебно производство от АС - Варна по пункт 5 и 6 на обвинението и дали същото е приключило.

II. Междувременно с присъда № 134/6.03.2012 г. по нохд № 7489/2011 г. на РС - Варна, изменена с решение № 214/30.07.2012 г. на ОС - Варна но внохд № 377/2012, влязла в сила на 30.07.2012 г., Й. С. П. е осъден за извършено на 24.04.2011 г. престъпление по чл. 297, ал. 2 от НК на 1 г. и 4 месеца ЛС.

От тези налични по делото данни, свързани с процесуалното развитие на осъжданията спрямо Й. П. следва:

т. 1. осъжданията по пункт 1, 2, 8, 9 на Присъда № 33/14.03.2002 г. по нохд № 1884/01 г. на ОС - Варна за деяния, осъществени съответно от 16.01.1999 г. до 16.01.2001 г., са влезли в сила на 26.07.2004 г., като наложеното най-тежко наказание е 12 години лишаване от свобода.

т. 2. осъждането с присъда № 134/06.03.2012 г. по нохд № 7489/2011 г. на РС - Варна, за бягството от затвора извършено на 24.04.2011 г., присъдата е влязла в сила на 30.07.2012 г., като е наложено наказание от 1 г. и 4 месеца лишаване от свобода.

т. 3. осъжданията по пункт 3, 4, 7, 10, 11 и 12 на Присъда № 33/14.03.2002 г. по нохд № 1884/01 г. на ОС - Варна за деяния, осъществени от 15.02.1999 до 16.01.2001 г., присъдата е влязла в сила на 16.07.2015 г., като наложеното най-тежко наказание е доживотен затвор.

При тези данни следва да се приеме, че в случая са налице основания за групиране на наказанията по осъжданията по т. 1 и т. 3 от една страна и по т. 2 и т. 3 от друга, като очевидно по-благоприятното за осъдения съчетание е групирането на наказанията по осъжданията му по т. 1 и т. 3. Като е приел, възприетото и от окръжния съд становище, че на основание чл. 23, ал. 1 от НК вече е било извършено групиране на наказанията и е определено едно общо най-тежко, а именно - доживотен затвор, който е приведен в изпълнение като е зачетено предварителното задържане, считано от 19.01.2001 г. правилно е приложена разпоредбата на чл. 27 от НК по отношение на наказанието от една година и четири месеца лишаване от свобода, което видно от приложените по делото справки от затвора - Варна не е привеждано в изпълнение.

С оглед на гореизложеното и на основание чл. 426, ал. 1 вр. с чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение