Решение № 6280 от 14.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13396/2008 г.

Решение № 6280 от 14.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13396/2008 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството по делото е реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Емил Иванов в качеството му на Областен управител на Софийска област срещу решение № 472 от 06.08.2008 г. постановено по адм. дело № 371/2008 г. на Административен съд - София област, с твърдения за неправилност на решението и искане за неговата отмяна в частта му относно разноските които са присъдени. Поддържат се доводи, че разноските които са поискани са прекомерно завишени поради което съдът е следвало да ги редуцира. Ответниците по делото не се представляват и не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура, счита жалбата за основателна. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срок, но е неоснователна, по следните съображения. Съгласно чл. 143, ал. 4 от АПК , жалбоподателя заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за адвокатска защита. Като предпоставка за заплащане на разходи обаче законът въвежда този разход да е действително направен и доказан. В първоинстанционното производство разходите за адвокатска защита са доказани. Съгласно тарифата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата , разноски за съдебното производство по делото се дължат, ако по делото е участвал адвокат и адвокатското възнаграждение е платено, което в случай е доказано от приложеното пълномощно и договор за правна помощ с. А 0071651. Съгласно чл. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, адвокатското възнаграждение се определя въз основа на писмен договор, като то не може да бъде по-малко от определения размер за съответната помощ, т. е. дадена е свобода на страните да договарят хонорар. В конкретния случай е представен по делото писмен договор за правна защита с договорен хонорар, поради което и правилно разноските са били пресъдени в договорения размер. По изложените съображения касационната жалба в частта досежно разноските за производството, се преценява за неоснователна и решението в тази част следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,