Решение № 9762 от 17.10.2023 г. на ВАС, VII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 г. (ОПРР) срещу Решение 1489 от 07.03.2023 г. на Административен съд София - град по адм. дело 9681/2022 г. С обжалваното решение е отменено Решение РД-02-36-903/04.10.2022 г. на ръководителя на УО на ОПРР, с което на Столична Община е определена финансова корекция в размер на 5% върху допустимите разходи по договор СОА19-ДГ55-51 от 30.01.2019 г. с Триера комюникейшънс ЕООД, за нередности за нарушение на чл. 70, ал. 1, т. 6 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 4 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) квалифицирано като нередност по т. 5 "Неизпълнение на мерките за информация и комуникация задължителни за бенефициентите" от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 към Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции и процентните показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и информационни фондове (Наредбата). Касационният жалбоподател ръководителят на УО на ОПРР, счита обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага доводи за неправилност на изводите на съда, по отношение на липсата на изложени мотиви за определяне размера на финансовата корекция. Посочва, че УО разполага с възможност да редуцира размера на финансовата корекция, но това задължение не е императивно за последния, особено когато се установява, че бенефициера по АДБФП е извършил нарушение на основен принцип на Европейския съюз по отношение на повишаване на осведомеността относно социалното значение на проекта и разпространение на неговите резултати. Твърди, че противно на приетите от съда изводи, подробно е описал мотивите за налагане и определяне размера на финансовата корекция като е отчел всички аспекти на извършеното нарушение и в изпълнение на процедурните правила по чл. 73, ал. 2 и ал. 3 от ЗУСЕФСУ е издал мотивирано решение за налагане на финансова корекция. Моли за отмяна на съдебното решение. Претендира присъждането на направените по делото съдебни разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение. Представлява се от адв. С. Йовков. Ответникът Столична Община, чрез процесуален представител, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира направените по делото разноски по представен списък. Прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение, в случай, че то е над установените минимални размери. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение административният съд е приел от фактическа страна, следното: На 28.06.2018 г. между УО на ОПРР и Столична Община е сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG16RFOP001-1.001-0001-C01 за изпълнението на проект "Изграждане, основен ремонт/реконструкция на 26 училища и детски градини на територията на Столична община" на стойност 63 623 00,28 лева от който 5 649 725,08 лева собствен принос на бенефициера. С Решение СОА18-РД93-136 кметът на Столична Община е провел открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет Осигуряване на публичност, информация и визуализация по проект Изграждане, основен ремонт/реконструкция и внедряване на мерки за повишаване на енергийна ефективност на училища и детски градини на територията на Столична Община. На 30.01.2019 г. Столична Община е сключила Договор СОА19-ДГ55-51 с Тиера комюникейшънс ЕООД, с предмет Осигуряване на публичност, информация и визуализация по проект Изграждане, основен ремонт/реконструкция и внедряване на мерки за повишаване на енергийна ефективност на училища и детски градини на територията на Столична Община, на стойност 29 000,00 лева без ДДС, съответно 34 800,00 лева с ДДС. На 26.07.2022 г. Столична Община е уведомена за установена нередност и предстоящо определяне на финансова корекция. На 09.08.2022 г. Общината е представила възражение. На 17.08.2022 г. с Решение РД-02-14-790, издадено на основание чл. 73, ал. 1 във вр. с чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ ръководителят на Оперативна програма Региони в растеж е определил на Столична Община финансова корекция в размер 5 % от стойността на допустимите разходи по Договор СОА19-ДГ55-51/30.01.2019 г. с Триера комюникейшънс ЕООД, за нередност за нарушение на чл. 70, ал. 1, т. 6 ЗУСЕФСУ във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗОП квалифицирано като нередност по т. 5 "Неизпълнение на мерките за информация и комуникация задължителни за бенефициентите" от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 към Наредбата. В хода на съдебното производство органът е представил Заповед РД-02-14-790 от 17.08.2022 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, с която издателят на акта е определен за ръководител на управляващия орган на ОПРР. Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалноправните разпоредби. Съдът е приел, че по отношение на наложения размер на финансовата корекция ръководителят на УО не е изложил мотиви. Приел, че административният орган е квалифицирал нарушението, като такова по т. 5 Неизпълнение на мерките за информация и комуникация задължителни за бенефициентите от Приложение 2, към чл. 2, ал. 3 от Наредбата, в която за неизпълнение на мерките за информация и комуникация, се предвижда финансова корекция в размер на 5 на сто. Съдът е посочил, че в съответствие с принципа на пропорционалност размерът на финансовата корекция може да бъде намален на 2 на сто, когато естеството и тежестта на индивидуалното или системно нарушение не оправдава определяне на по-висок размер. Според съда административният орган е следвало да извърши пълен анализ на всички задължения на бенефициера във връзка с изпълнение на мерките за комуникация и информация, а не изолирано да обсъжда част от тях. Съдът е приел, че определянето на 5 % финансова корекция, без от административния орган да са изложени мотиви относно определения размер, прави оспорвания административен акт незаконосъобразен. Въз основа на горното съдът е направил извод за незаконосъобразност на оспорения акт и го е отменил. Решението е правилно. Касаторът не сочи конкретни доводи в подкрепа на твърдения порок съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Налице е бланкетно твърдение за този порок, а само касаторът е този, който може да дефинира кои процесуални правила счита, че съдът е нарушил по отношение на него. С оглед на разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК касационният съд не се произнася служебно по порока съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което не дължи произнасяне по този твърдян порок. Съгласно разпоредбата на чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. Липсата на надлежно и своевременно излагане на мотиви от страна на административния орган води до невъзможност да бъде направена проверка от съда за изпълнение на изискването за съответствие на индивидуалния административен акт с целта на закона, което представлява едно от изискванията за неговата законосъобразност. Непосочването на относимите към конкретното производство фактически обстоятелства, прегражда възможността и правото на защита на засегнатите от акта лица, доколкото страните се защитават срещу факти чрез оборването им или насрещно установяване на такива. В настоящия случай, както правилно е приел и първоинстанционният съд, липсва обосновка на определения от решаващия орган размер на финансова корекция, а това препятства възможността за преценка от решаващия съдебен състав за нейната законосъобразност и спазването на основните за административното производство принципи на съразмерност, публичност и прозрачност, последователност и предвидимост. В Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности в т. 5 от същата е посочено, че за неизпълнение на мерките за информация и комуникация - задължителни за бенефициентите, размерът на финансовата корекция е 5 на сто, като в съответствие с принципа на пропорционалност размерът на финансовата корекция може да бъде намален на 2 на сто, когато естеството и тежестта на индивидуалното или системното нарушение не оправдава определяне на по-висок размер. Именно в липсата на изложени от страна на административния орган мотиви по отношение наличието/липсата на основания за намаляване на финансовата корекция на 2 сто се изразява допуснатото нарушение. Както по - горе беше описано, формулирането на мотиви относно размера на наложената финансова корекция е от съществено значение за преценка на нейната законосъбразност. Мотиви към издадения от компетентен административен орган акт могат да се съдържат и в съпътстващите издаването му документи. Същите следва обаче да присъстват при издаването на акта и да обективират волята на органа по ясен и разбираем за страната начин. В настоящия случай липсват доказателства, а и твърдения за наличието на възприета от Ръководител на УО на Оперативна програма "Региони в растеж" обосновка на размера на финансовата корекция в друг документ, имащ отношение към конкретното производство. Правилно съдът е приел, че е налице съществен процесуален пропуск, съставляващ отменително основание, който не може да бъде саниран или допълнително установяван при осъществяването на съдебен контрол върху акта или чрез други способи, свързани със събиране на относими към производството доказателства, в това число и становищата на участващите в него страни. С оглед на изложеното доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Съдът правилно е приел за незаконосъобразен оспорения акт, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143 АПК, съдът следва да осъди Министерството на регионалното развитие и благоустройството - юридическото лице, в чиято структура е органът - касатор, да заплати на ответника Столична Община направените пред касационната инстанция разноски. Същите, видно от доказателствата по делото, са в размер на 422,16 лева за платено по банков път адвокатско възнаграждение, за което е приложена фактура от 06.06.2023 г. Възражението на касатора за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като дори не се твърди липса на правна и фактическа сложност. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд