Решение № 2553 от 24.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13056/2008 г.

Решение № 2553 от 24.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13056/2008 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 211к от Закона за митниците (ЗМ)във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Началника на Митница Варна срещу решение на Варненския окръжен съд № 572 от 5.08.08 г., постановено по адм. д. № 1464/05 г. по описа на същия съд, с което е отменено Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания (ППСПДВ) № 101/10.06.05 г., издадено от Началника на Митница - Варна, потвърдено с решение № Д-44-24-0095/11.08.05 г. на Директора на Реигионална митническа дирекция - Варна. В касационната жалба се навеждат доводи за необоснованост и неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, налице са липси по смисъла на чл. 114, ал. 1 от ППЗМ и затова търговецът, управляващ временен склад, е задължен да заплати дължимите публични държавни вземания във връзка с тях. Съдът неправилно се е позовал на съдебно-техническата (метрологична) експертиза, която се базира на вероятности, като същевременно е игнорирал обстоятелството, че при постановяване на ППСПДВ наличието на фири е отчетено в съответствие с Наредба № 13 А - 10403/59 г. в максимално допустимия размер. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново по съществото на спора, с което да бъде потвърдено ППСПДВ. Ответникът по касационната жалба - "ПРИСТАНИЩЕ ВАРНА" - ЕАД - гр. Варна оспорва същата по съображения, изложени в писмено становище Директорът на РМД - Варна и Директорът на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. Варна не изразяват становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея отменителни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред ВОС е било Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания № 101/10.06.05 г., издадено от Началника на Митница - Варна, потвърдено с решение № Д-44-24-0095/11.08.05 г. на Директора на Реигионална митническа дирекция - Варна. Със същото са определени на "Пристанище Варна" - ЕАД дължими публични държавни вземания в общ размер 11 322 лв. (7 077 лв. и ДДС 4 245 лв.) ведно със законната лихва от датите на възникване на задълженията (по ММ 2005/661/07082004 - 23.08.2004 г. за върху сумата от 3 913 лв. и по ММ 2005/791/11092004 - 27.09.04 г. върху сумата от 7 409 лв.). Митническите органи са приели, че е налице липса общо в размер на 41 629 кг. стока нерафинирана тръстикова захар, поставена във временен склад под отговорността на търговеца, управляващ временния склад. Във връзка с отклонението на тази стока от митнически надзор на осн. чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМ във вр. с чл. 114, ал. 1 от ППЗМ възниква митническо задължение. За да отмени ППСПД, окръжният съд се е позовал на заключението на съдебно-техническата (метрологична), неоспорено от страните. Според заключението, при директната доставка на нерафинирана тръстикова захар в магазиите на "Пристанище Варна" - ЕАД от м) к "Тонг Хай" и м) к "Кристи" за съхранение насипно са използвани МПС, претегляни на автомобилна везна изток ф. № 2052, тип ВАЕ 60t; ДVPV 3246. За въвеждането в магазиите на 12045460 кг. захар са направени 883 измервания на посочената везна, при които са възможни и допустими отклонения от действителната маса + - 35 340 кг., съгласно БДС ЕN 45501 + АС - Метрологични аспекти за везни с неавтоматично действие - стр. 25 т. 3.5.1., таблица 6 и т. 3.5.2. за везни клас III. Съхраненото количество захар е било експедирано индиректно от магазиите на тирове и ж. п. вагони, като са ползвани за измерване автомобилна везна на изход ф. № 100230374 тип ВАЕ 90t и ж. п. везна рег. № 97847, Тгл. № 6197/1990 г. "НАГЕМА" - Германия. Направени са 283 измервания с максимално допустима грешка (отклонение) 39900 кг., съгласно БДС (общо сбор от допустимите грешки - 75 240 кг.). Тъй като спорното количество по ППСПДВ (41 629 кг.) е в рамките на посочената допустима грешка, съдът е приел, че по отношение на тях не е налице липса по смисъла на чл. 114 от ППЗМ. Така постановеното решение е правилно. Правилен е изводът на съда, че не е налице липса на стока по време на съхраняването й във временен склад, а разликата в теглото се дължи на използването на различни везни при измерването (при 2въвеждането в склада и при експедирането й от склада) и е границите на допустимата по БДС грешка при измерването. Поради това за управляващия склада (в случая "Пристанище Варна" - ЕАД) не възниква задължение за заплащане на митни сборове на посоченото правно основание. Неоснователен е доводът на касатора, че съдът не е отчел признатите в ППСПДВ фири. Съдът не е обсъждал въобще разликите в резултат на фири и поради това не е коментирал признатите от митническия орган. С оглед на гореизложеното, Върховният административен съд, първо отделение