Решение № 11496 от 7.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16533/2009 г.

Решение № 11496 от 7.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16533/2009 г., IV о., докладчик председателят Цветана Сурлекова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Радка Маринова Дилова, Павлина Маринова Бикова и Иван Илиев Дилов срещу решение № 656/30.10.2009 г. /неправилно записано в заглавната част под № 556/, постановено по адм. д. № 574/2009 г. от Административен съд София област. Поддържа се твърдение за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. В подкрепа се излагат съображения за нарушения на съдопроизводствените правила, довели до нарушение на материалния закон. Ответникът и заинтересованата страна не са взели становище. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Според него наведените в жалбата доводи за некомпетентност на вещото лице са неоснователни. Касационната жалба на тримата касатори е подадена в срок и е допустима процесуално. По същество, преценявайки наведените касационни доводи в съответствие с констатациите в обжалваното решение, Върховният административен съд установи от правна и фактическа страна следното: Обжалваното решение на административния съд е второ, след отмяна на друго, постановено от друг състав на същия съд от Върховен административен съд. Последният с решение № 8691 от 30.06.2009 г. по адм. д. № 2372/2009 г. е отменил първоначалното след като е приел, че с него са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до неизясняване на правнорелевантни въпроси във връзка с определяне размера на застроената и незастроената част от процесния имот, като са дадени указания при новото разглеждане да се отрази на скица в цвят и по букви на реализираните благоустройствени мероприятия, които представляват неразделна част от общественото жилищно строителство. При новото разглеждане на делото съдът е допуснал експертиза със задача, указана в отменителното решение на ВАС. Заключение по нея е изготвено заедно със скица в цвят и буквени обозначения, но е оспорена в съдебно заседание от тримата жалбоподатели като некомпетентна, неправилно изготвена, непълна, невярна и с невярно съдържание. Поискана е нова разширена експертиза без участието на вещото лице, изготвило първата. Преценявайки доказателствата в съответствие с приложимата разпоредба, чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, съдът е оставил без уважение оспорването на заповедта на кмета № 13 от 09.01.2008 г. за определяне застроеност на част от имот пл. № 49 от помощния план на местност "Пръдляшко" в регулацията на гр. Правец. Върховният административен съд намира обжалваното решение правилно, а наведените срещу него касационни доводи неоснователни. Относно това, че не е изследвана законността на извършеното върху имота строителство и времето на извършването възражението е незаконосъобразно, в противоречие с разпоредбата на на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. В производството по него се изследва единствено и само наличие на извършено строителство, без да се преценява неговия характер, срок на извършване и законност. Това са характеристики, които в случая са извън правомощията на техническата служба при общината. Същите се преценяват в последващи производства от други органи при възстановяване на собствеността, какъвто не е предмета на настоящия спор. Това определя и страните в това производство - субектът, искащ определяне на застрояването и кметът на общината. Други лица освен тях е недопустимо да участват, поради което и обосновано съдът е отказал конституирането на заинтересована страна и възражението в този пункт е неоснователно. По отношение твърдението за процесуално нарушение свързано с отказа да се допусне тройна експертиза при оспорена първоначална възражението също е неоснователно. Съгласно чл. 200, ал. 3 от ГПК при оспорване на заключението съдът МОЖЕ да назначи друго или повече вещи лица. Съдържанието на цитираната разпоредба недвусмислено сочи, че съдът не е длъжен по всяко оспорване да назначава нова или разширена експертиза. При това според чл. 201 от ГПК допълнително заключение се възлага, когато заключението не е достатъчно пълно и ясно, а повторно - когато не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност. Фактът, че според чл. 202 от ГПК съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, като го обсъжда заедно с другите доказателства по делото означава, че преценката е изцяло на съда и той единствено решава дали се налага допускането на ново или разширено заключение. Недопускането на такова или невземане на отношение по направено искане за това не може да се приеме като нарушение и то съществено, до степен, водеща до промяна в крайния резултат и основание същият да бъде приет за неправилен. Преценявайки всички наведени доводи в съответствие с данните по делото и стновището на съда, отразено в мотивите на обжалваното решение, Върховният административен съд стигна до извод, че същото е съобразено с относимите факти и приложимата според тях правна норма, поради което не е нарушен материалният закон. По изложените по-горе съображения не може да се приеме, че са нарушени и процесуални норми. При липсата на отменителни основания решението на административния съд ще следва да се остави в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд в състав на четвърто отделение