Решение № 9647 от 9.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10885/2013 г.

Решение № 9647 от 9.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10885/2013 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно -осигурителна практика" град Велико Търново против решение № 357/10.07.2013 г. на Административен съд, гр. В. Търново, постановено по адм. дело № 122/2012 г., в частта, в която е отменен издаденият на "Алумина Елит 2003" ЕООД, ревизионен акт № 04251100021/19.08.2011 г. на приходен орган при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с решение № 5/05.01.2012 г. на директора на дирекция ОУИ - Велико Търново.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в неправилна преценка на доказателствата по делото и установяването на релевантните за спора факти, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част и да се постанови друго по съществото на спора. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответникът - "Алумина елит 2003" ЕООД, гр. В. Търново, чрез процесуалния си представител адв. Ивайло Здравков оспорва касационната жалба и моли да се потвърди първоинстанционния съдебен акт, по подробни съображения, изложени в представената писмена защита. Претендира разноски за касационната инстанция.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и като такава е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна, поради следното:

С оспорения ревизионен акт на "Алумина елит 2003" ЕООД са установени задължения по ЗДДС и по ЗКПО както следва:

• в размер на 1 338.01 лева, произтичащи от отказ на право на данъчен кредит за данъчни периоди м. 07,м. 08,м. 09,м. 10,м. 11 и м. 12.2006 г. по 14 фактури, издадени от Стил 2001 ЕООД за доставки на дюбели, различни видове винтове и пяна;

• в размер на 14 177.37 лева, отказ на право на данъчен кредит за данъчни периоди м. 08, м. 09, м. 10 и м. 12.2006 г. и м. 02.04.05,06, 08, 09 и м10.2007 г., по фактури, издадени от Алайн ЕООД с предмет - доставки на СМР услуги, авансови плащания и доставки на материали;

• в размер на 6000 лева - отказ на данъчен кредит за данъчен период м. 05.2009 г. по фактура № 1541/21.05.2009 г., издадена от Ем Ер Трейд ЕООД с предмет - доставка на строителни материали.

• в размер на 15 045.66 лева - отказ на данъчен кредит за данъчен период м. 04.2007 г. по фактура № 23/02.04.2007 г. издадена от Еврострой Р и И ЕООД с предмет - СМР на актив, собственост на ревизираното дружество.

• в размер на 15 791.84 лева - отказ на право на данъчен кредит за данъчни периоди м. 03.2009 г. и м. 04.2009 г. по 5 фактури, издадени от Аполон ЕООД за доставки на стоки;

• в размер на 43 476.85 лева отказ на право на данъчен кредит за данъчни периоди м. 02, м. 03, м. 04., м. 05, м. 06 и м. 08.2009 г. по 17 фактури за доставки на стоки - "стъкло" и по 3 кредитни известия, издадени от "Мекс Трейд Къмпани" АД;

• в размер на 209 941.79 лева отказ на правото на данъчен кредит за данъчни периоди м. 12.2008 г., м01.2009 г., м. 04.2009 г. и м. 06.2009 г. по 12 фактури, издадени от Лем Комерс ЕООД, от които 9 фактури с предмет на доставките - арматурни профили, железни профили, метални профили за конструкции, а три от фактурите, документират строително - ремонтни дейности - по изграждането на ограда, изграждане на паркинг и ремонт на покрив и фасада по договор от 01.12.2008 г.

• в размер на 4000 лева по фактура № 500/03.12.2008 г. на доставчика Савана Трейд ЕООД;

По ЗКПО във връзка с констатациите за липса на реални доставки от изброените по-горе дружества за 2005, 2006, 2007, 2008 и 2009 с ревизионния акт е извършено увеличение на финансовия резултат на дружеството на основание чл. 15, ал. 2 и ал. 3, т. 2 вр. с чл. 14, ал. 1 от ЗКПО (отм.) за 2005 г. и 2006 г. и на основание чл. 16, ал. 1, чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО за 2007 - 2009 г. В решението на директора на дирекция ОДОП гр. Велико Търново като правно основание за задълженията по ЗКПО за периода 2007-2009 г. се сочи и нормата на чл. 26, т. 2 от ЗКПО.

Първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на дружеството в частта относно отказа на правото на данъчен кредит в размер на 4000 лева по фактура № 500/03.12.2008 г. на доставчика Савана Трейд ЕООД, в частта, в която е увеличен ФР на ревизираното лице за 2005 г. със сумата от 5300 лева по опростена фактура № 3/20.04.2005 г. на Вакс ООД и частта на определените лихви за просрочие на данък по чл. 35 и чл. 36, ал. 2 от ЗКПО (отм.) и чл. 204, ал. 1 и ал. 3 от ЗКПО в общ размер от 15.44 лева.

В останалата част, съдът е отменил ревизионния акт.

Решението се обжалва само от директора на дирекция ОДОП гр. В. Търново, в частта, в която е постановена отмяна на установените с ревизионния акт задължения по ЗДДС и ЗКПО - относно отказът на правото на данъчен кредит по доставки от Стил 2001 ЕООД, Алайн ЕООД, Ем Ер Трейд ЕООД, Еврострой Р и И ЕООД, Аполон ЕООД, Мекс Трейд Къмпани ЕООД и Лем Комерс ЕООД и относно извършеното преобразуване на финансовия резултат с разходите по фактурите, издадени от изброените доставчици и установените в тази връзка задължения за корпоративен данък за 2005, 2006, 2007, 2008 и 2009 г.

В останалата част, относно отказът на правото на данъчен кредит по доставка от Савана Трейд ЕООД, относно извършеното увеличение на ФР за 2005 г. с разходите по фактура, издадена от Вакс ООД и относно начислените лихви по ЗКПО, в която жалбата е отхвърлена, решението е влязло в сила, като необжалвано от страната, за която е неблагоприятно.

Настоящият състав, като взе предвид установените по делото факти и на основание чл. 220 от АПК, намира решението в обжалваната част за частично неправилно, по наведените в касационната жалба касационни основания - допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при преценката на доказателствата по делото и неправилно приложение на материалния закон. Съображенията за това са следните:

По ЗДДС:

Както при действието на ЗДДС (отм.), приложим материален закон по отношение на доставките за 2006 г., така и по действащия ЗДДС /в сила от 01.01.2007 г./, надлежното възникване и упражняване на правото на данъчен кредит изисква преди всичко установяването на реално осъществени доставки на стоки и услуги и използването им за целите на облагаемата дейност на данъчно задълженото лице.

Доставката на стоки и в единния и другия случай се дефинира като прехвърляне право на собствено върху стоки, а доставката на услуги се свързва с тяхното извършване.

Съгласно чл. 68, ал. 2 от ЗДДС, приложим към доставките, декларирани от "Алумина елит 2003" ЕООД в данъчни периоди след 01.01.2007 г., моментът на възникване на правото на приспадане съвпада с момента на изискуемост на данъка. Данъкът добавена стойност е изискуем, съгласно чл. 25, ал. 6 от ЗДДС към момента на настъпване на данъчно събитие. Съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗДДС при доставки на стоки данъчното събитие настъпва към момента на прехвърляне на правото на собственост, респективно правото на разпореждане с вещта като собственик съгласно термина, използван в разпоредбата на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО, а при доставките на услуги - към момента на извършването им.

Според тълкуването на Директива 2006/112/ЕО, дадено в преюдициалните заключения на СЕС, преценката за наличие на условията за признаване на правото на данъчен кредит и по-конкретно дали доставките са реално осъществени и предметът им използван ли е впоследствие в извършваната от задълженото лице облагаема дейност, се извършва от националната юрисдикция, в съответствие с правилата на доказване, установени в националното право, въз основа на глобална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото /арг. от т. 31 и т. 32 от решение по дело С-285/11/. Съгласно общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, данъчнозадълженото лице, което черпи права от претендираното право на приспадане на данъчен кредит следва да установи реалното осъществяване на доставките и използването на техния предмет за целите на облагаемата си дейност.

За да отмени ревизионния акт, съдът е обсъдил събраните по делото писмени доказателства и експертни заключения по отношение на конкретния доставчик и е приел, че фактурите, издадени от Стил 2001 ЕООД, "Алайн" ЕООД, "Ем Ер Трейд" ЕООД, "Еврострой Р и И" ЕООД, Аполон ЕООД, "Мекс Трейд Къмпани" ЕООД и "Лем Комерс" ЕООД, документират реални доставки на стоки и услуги, поради което за Алумина елит 2003 ЕООД са налице материалноправните предпоставки по чл. 64, ал. 1 от ЗДДС (отм.) и по чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за признаване на правото на правото на приспадане.

По доставките от Стил 2001 ЕООД съдът е приел, че отказът на правото на данъчен кредит в размер на 1 338.01 лева, упражнено от Алумина елит 2003 ЕООД в данъчни периоди м. 07,м. 08,м. 09, м. 10, м. 11 и м. 12.2006 г. по 14 фактури, с предмет доставки на дюбели, различни видове винтове и пяна, както и доставки на ремонтни услуги на активи на ревизираното дружество - МПС, е необоснован. Този извод е аргументиран със заключението на съдебно счетоводната експертиза, от което съдът е установил, че стоките, доставени от този доставчик са били иманентно необходими за дейността на ревизираното лице и че фактурите са осчетоводени при ДЗЛ с коректни контировки като заприхождаване на СМЦ (материали) срещу задължение към доставчик. При проверката в счетоводството на дружеството, експертът е установил, че в процесните периоди Стил 2001 ЕООД е бил единственият доставчик на материали от вида на фактурираните (л. 38 от заключението на ССЕ). Проверявайки техническите и отчетни документи на ревизираното дружество експертът е установил, че доставените материали са елемент от продукцията, произведена от ревизираното дружество. Съдът е констатирал, че в процесните периоди, органите по приходите са приели за действителни разходите по производството й в процесните периоди. Въз основа на подробното описание от вещото лице на начина на изразходване на процесните материали, съдът е приел, че доставките са осъществени, като разплащането между страните е извършено по банков път. Като аргумент за реалност на доставките в процесните периоди, съдът е посочил обстоятелството, че през 2007 г. и 2008 г. при същите условия и при същите доказателства Стил 2001 ЕООД е доставял на ревизираното дружество идентични материали, за които данъчният кредит е признат.

Решението в тази част е правилно. Въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото, съдът правилно е приел, че реалността на доставките от Стил 2001 ЕООД е доказана. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че стоките не са индивидуализирани и правото на собственост не е прехвърлено.

Преди всичко от съдържанието на процесните фактури, е видно, че стоките - дюбели, винт, пяна са описани конкретно по вид, размери, количество и единична стойност, което описание ги индивидуализира в достатъчна степен към момента на подписване на фактурите. Правилно съдът е кредитирал заключението на ССЕ в частта относно доставката на материали от Стил 2001 ЕООД, според което фактурираните стоки са част от произвежданата продукция. Заключението се основава на подробен анализ на счетоводните данни за заприходени и изписани материали от "Алумина елит 2003" ЕООД, както и на техническите и отчетните документи за производство. Заключението в тази част се подкрепя от писмените обяснения на прекия доставчик относно механизма за осъществяване на доставките, както и с представените по делото писмени доказателства. При тези доказателства и предвид обстоятелството, че Стил 2001 ЕООД е единственият доставчик на посочените материали, правилно първоинстанционният съд е приел, че доставките са реално осъществени и за ревизираното дружество са установени предпоставките по чл. 64 от ЗДДС (отм.) за признаване на правото на данъчен кредит в размер на 1 338.01 лева.

Необходимо е да се допълни, че съдът е обсъждал реалността на доставките на ремонтни услуги на МПС от Стил 2001 ЕООД по фактури, издадени за периода м. 02.2006 г. - м. 06.2006 г., с оглед на установените с ревизионния акт задължения по ЗКПО (отм.) за 2006 г., тъй като тези периоди не са включени в обхвата на ревизията по ЗДДС. Поради това изводите, относно реалността на тези доставки следва да бъдат обсъдени във връзка с установените задължения по ЗКПО.

По доставките на стоки и услуги от Алайн ЕООД, съдът е приел, че отказът на правото на данъчен кредит в размер на 14 177.37 лева за данъчни периоди м. 08, м. 09, м. 10 и м. 12.2006 г. и м. 02.04.05,06, 08, 09 и м10.2007 г. е незаконосъобразен, съгласно приложимия по време материален закон.

По доставките, декларирани в ревизираните периоди на 2006 г. съдът е установил, че от този доставчик са издадени осем фактури, от които две за авансови плащания към окончателни фактури за услуги и пет фактури за доставка на различни материали.

За да отмени ревизионния акт по доставките на стоки, съдът е приел, че фактурите за доставка на материали са придружени от спецификации, описващи ясно предмета на съответните доставки и кореспондират като съдържание с представения по делото рамков договор от 10.01.2005 г. Доставката на стоките е приел за установена от своевременно представените приемо - предавателни протоколи, чиято автентичност е установена от ВЛ по допуснатата съдебно - графична експертиза. ССЕ е констатирала погасяване на задълженията по фактурите, чрез плащане в брой или по банков път или чрез прихващане. От заключението на вещото лице доставените материали въплъщават себестойност на продукцията на ДЗЛ, чиято реализация не се оспорва от органите по приходите. По отношение на доставчика е установено, че основната му дейност е изработка на метални изделия и продажба на строителни материали, като разполага с необходимия персонал за това. По отношение отчитането на материалните запаси, вещото лице е констатирало аналитична отчетност, в партиди по групи материали, заприхождавани по отчетна стойност, позволяваща точната им идентификация при изписване, заприхождаване и т. н.

По отношение на фактурираните авансови плащания за услуги съдът е приел, че авансова фактура № 1886/01.09.2006 г. за изработка на козирката на обект "ВТУ", е заплатена изцяло, съдържа релевантната информация за бъдещата доставка и стойностите по нея са правилно сторнирани с окончателната фактура № 1984/27.10.2006г, на датата на настъпването на данъчното събитие. Според съда представеният приемо - предавателен протокол от 27.10.2006 г., чиято автентичност е установена от СГЕ, съдържа всички специфики на доставката и разбивка на конкретните дейности. Идентични са и констатациите по отношение документираното с фактура № 1889/04.06.2006 г. авансовото плащане за услуга по обшивка на парапетна част по спецификация по договор и анекс към от 27.06.2006 г.

При тези фактически установявания, съдът е приел, че необосновано е отречено правото на данъчен кредит по фактурите, издадени от Алайн ЕООД в ревизираните периоди на м. 08., м. 09, м. 10 и м. 12.2006 г.

Решението е частично неправилно.

По доставките на материали от Алайн за 2006 г., правилно съдът е приел, че стоките са индивидуализирани чрез спецификации, приложени към фактури № 1936/27.10.2006 г., № 1935/31.10.2006 г. и 1934/31.10.2006 г. и чрез своевременно представени приемо - предавателни протоколи, относими към фактура № 1850/31.08.2006 г. и по фактура № 1997/28.12.2006 г. Автентичността на приемо - предавателните протоколи е установена от заключението на съдебно - графична експертиза /СГЕ/.

Неоснователно е възражението в касационната жалба, че индивидуализирането на стоките не е доказано с подписването на приемо - предавателни протоколи. Представените частни свидетелстващи документи правилно са ценени от съда във връзка с останалите доказателства по делото - заключението на ССЕ и СГЕ. Неоснователно касаторът поддържа, че е оспорил заключението на ССЕ. Направеното оспорване в с. з. 15.04.2013 г. е бланкетно, без да са направени доказателствени искания в тази връзка и без да са изложени конкретни доводи за неговата необоснованост по съществото на спора. Поради това правилно и съгласно чл. 202 от ГПК съдът е кредитирал заключението при постановяване на решението.

При наличните по делото доказателства направените правни изводи за наличие на материалноправните предпоставки по чл. 64 от ЗДДС (отм.) за признаване на правото на данъчен кредит по доставките на стоки, следва да бъдат споделени. С оглед на изложеното решението в частта, в която е отменен ревизионния акт по отношение отказът на правото на данъчен кредит в общ размер на 1940.69 лева по фактурите с предмет материали, издадени от Алайн ЕООД в ревизираните периоди на 2006 г., следва да бъде оставено в сила.

Решението в частта в която е отменен ревизионния акт по фактури фактура № 1886/01.09.2006 г., № 1889/04.09.2006 г. и № 1984/27.10.2006 г., настоящият състав преценява като неправилно, по следните съображения:

Принципно законосъобразно e становището на административния съд, че по фактури, които документират авансово плащане, изискуемостта на данъка следва да е обвързана с конкретна доставка, чийто основни елементи е необходимо да са известни към момента на извършването му. В конкретния случай не се спори по факта на плащането, но няма доказателства за осъществяване на доставката по монтаж на козирка на обект ВТУ и обект Ситроен по фактура № 1984/27.10.2006 г., поради което неправилно съдът е отменил ревизионния акт в тази част относно отказът на правото на данъчен кредит в общ размер от 4227.58 лева по фактура № 1886/01.09.2006 г., № 1889/04.09.2006 г. и № 1984/27.10.2006 г. По делото са представени доказателства /зелен класьор/, от които се установява, че Алумина елит 2003 ЕООД е изпълнявала работи по монтаж на козирка на ВТУ Св. Св. Кирил и Методий, но тези доказателства не установяват, извършването на конкретните дейности от подизпълнителя Алайн ЕООД на обекта. СТЕ е извършила проверка на обекта и посочва, че работите са извършени, но изводите относно вида и стойността на извършеното се градят единствено на съставените между страните документи, без да е изследвана работата по обекта според конкретното задание към ревизираното дружество, техническите изисквания за реализирането му и осъществяването на дейностите, възложени на подизпълнителя Алайн ЕООД. При липсата на такива констатации, съдът неправилно е приел за доказано осъществяването на услугите в описания в протокол от 27.10.2006 г. обем.

Неправилната преценка на доказателствата по делото има за последица неправилно приложение на материалния закон. С оглед на изложеното в тази част, неправилно съдът е приел, че са налице предпоставките по чл. 64 и сл. от ЗДДС (отм.) за признаване на правото на данъчен кредит, поради което решението следва да се отмени относно размера на признатия кредит по цитираните фактури.

По фактурите, издадени от Алайн ЕООД в данъчни периоди м. 02.04.05,06, 08, 09 и м10.2007 г. съдът е установил, че документират доставки на материали като посочените по-горе, както и доставки на строителни услуги, формиращи или последваща себестойност на продукция (за клиентите на дружеството ВТУ "Св. св. Кирил и Методий, Съдебна палата гр. Своге, "Автомотор" - В. Търново и други) или разходи за формиране на собствен актив (производствена база на жалбоподателя). По отношение на тези доставки съдът е посочил, че попадат под действието на Директива 2006/112/ЕО и е изследвал предпоставките за наличие на доставка на стоки и услуги според чл. 24 § 1 и чл. 14 § 1 от директивата и относимите преюдициални заключения на СЕС.

При така действаща правна уредба и с оглед на събраните по делото доказателства, в решението е прието, че по отношение на процесните доставки не се установява злоупотреба с ДДС и измамна практика. Установил е, че по повод на услугите, формиращи себестойност на продукция (последващи услуги към клиентите на ДЗЛ) са представени договори, а за самите услуги са представени протоколи, които са автентични и съдържат конкретните им спецификации. Фактурите към доставчика са разплатени, а от своя страна е налице и икономическа изгода от тези услуги по повод на приходите от продажба на продукция. Поради това е обосновал краен извод, че правото на приспадане по фактурите от този оператор незаконосъобразно е отречено, в разрез с принципите на пропорционалност и ефективност и в противоречие в разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО и чл. 69, ал. 1 от ЗДДС. От друга страна според съда доставчикът е осчетоводил коректно услугите по СМР, като е отчел и съответния приход от тях, а ВЛ е констатирало и извършени разходи за материали, труд и общо производствени разходи по повод на така отчетените приходи (приложение 19 от заключението). По отношение кадровата обезпеченост на доставчика съдът се е позовал на решението на СЕС по дело С-324/11 и е приел, че не води безусловно до отказ на правото на приспадане.

При тези фактически данни е приел, че незаконосъобразно и в нарушение на Директива 2006/112/ЕО и чл. 69, ал. 1 от ЗДДС е отречено правото на приспадане, упражнено от ревизираното лице по фактурите, издадени от Алайн ЕООД.

Решението е правилно в частта, в която е отменен отказът на правото на данъчен кредит по доставките на материали от Алайн ЕООД и неправилно в частта, в която е отменен отказът на правото на данъчен кредит по доставките на СМР услуги, фактурирани от Алайн ЕООД в данъчните периоди на 2007 г.

Съображенията са аналогични на изложените по-горе относно доставките, осъществени в данъчните периоди на 2006 г. По делото са налице доказателства за индивидуализиране на стоките по смисъла на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД. При условията на пълно доказване съгласно чл. 193, ал. 3 от ГПК ревизираното дружество е установило автентичност на документите за предаване на стоките със заключението на СГЕ. От съвкупната преценката на писмените доказателства и заключението на вещото лице по ССЕ, правилно съдът е приел, че доставките са реално осъществени по смисъла на чл. 68, ал. 1 от ЗДДС. С оглед на изложеното, решението в тази част следва да се остави в сила.

По фактурите, издадени от Алайн ЕООД с предмет СМР услуги съдът е основал изводите си по приложението на материалния закон единствено въз основа на данните, че услугите са участвали във формирането на последваща продукция и собствен актив. Този извод е в противоречие с останалите доказателства по делото и преди всичко със заключението на СТЕ. Вещото лице е посетило обектите, но заключението му относно вида и количествата СМР се основава на представените от ревизираното дружество писмени доказателства - приемо - предавателните протоколи, чийто предмет по принцип подлежи на доказване, а не изследване на техническата документация на съответния обект. От така даденото заключение не се установява, че фактурираните дейности по вид и количество са осъществени от страна на доставчика. Необсъждането на заключението на СТЕ при постановяване на решението е довело до неправилни фактически и правни изводи относно доставките на услуги от Алайн ЕООД във връзка с наличието на основната предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит - извършването на услугите по смисъла на чл. 9 от ЗДДС и неправилно приложение на чл. 68 от ЗДДС.

Това налага отмяна на решението в тази част относно отказът на правото на данъчен кредит в размер на 5140.58 лева съгласно заключението на ССЕ (л. 1196, т. IV) за данъчни периоди м. 02.2007 г., м. 05.2007 г. и м. 06.2007 г.

По фактурата, издадена от Ем Ер Трейд ЕООД в данъчен период м. 05.2009 г., неправилно съдът е приел, че е доказана доставката на стоки, чрез представените по делото писмени доказателства за предаване на стоката и транспортът й, в това число и приемо - предавателни протоколи, чиято автентичност е установена. Видно от заключението на СГЕ, автентичността на документи, съставени от Ем Ер Трейд ЕООД изобщо не е била обект на изследване. В това отношение са основателни доводите в касационната жалба, че автентичността на представените приемо - предавателни протоколи не е доказана съгласно чл. 193, ал. 3 и чл. 194 от ГПК, поради което не е удостоверено предаване и получаване на стоките. От това следва, че формалната доказателствена сила на частните документи за предаване на стоките е оборена чрез надлежното оспорване на тяхната автентичност от ответника по делото. Неправилната преценка относно автентичността на тези документи е обосновала и неправилни фактически установявания по спора относно реалното осъществяване на доставката на материали от Ем Ер Трейд ЕООД и има за последица неправилно приложение на материалния закон. По делото не са налице други доказателства за индивидуализиране на стоките, предмет на тази доставка, включително и в представените по делото пътни листи за превоз В. Търново - София - В. Търново. В тази връзка следва да се посочи, че е налице противоречие между предмета на доставката съгласно приложената спецификация към фактурата и превозения товар с автомобил ВТ 6944АР, което не е обсъдено при постановяване на решението. Предмет на доставка съгласно приложената спецификация са строителни материали - строително лепило, гипсокартон различни размер, мрежа за топлоизолация, топлоизолация. Съгласно съставените пътни листи от 25.05.2009г- превозвания товар е дограма и профили.

При тези доказателства неправилно съдът е приел, че осъществяването на доставката е доказано, поради което решението в тази част следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли жалба по отношение отказа на правото на данъчен кредит в размер на 6000 лева за данъчен период м. 05.2009 г. по фактура № 1541/21.05.2009 г., издадена от Ем Ер Трейд ЕООД.

По доставката от "Еврострой Р и И" ЕООД за данъчен период м. 04.2007 г. с предмет - СМР на актив, собственост на ревизираното дружество, съдът е приел, че извършването на услугите на обект на ревизираното лице - производствена база кв. Чолаковци е доказано. Този извод е мотивиран с представените по делото писмени доказателства - договор за възлагане на СМР и акт обр. 19, който съдържа необходимата информация за конкретните видове работи и чиято автентичност е установена от СГЕ. От заключението на СТЕ съдът е приел за установено, че строителните дейности, описани в акта са част от довършителни и ремонтни работи на двуетажна сграда по одобрен проект с цел обособяване на помещения за производствен цех, монтажно, котелно, битов сектор и са изпълнени от "Еврострой Р и И" ЕООД.

Решението в тази част е правилно. В касационната жалба не се оспорва извършването на фактурираните от този доставчик услуги. Единственото възражение за неправилност на решението в тази част се основава на твърдението, че документите от прекия доставчик, представени в хода на ревизията за заверени с вярно с оригинала без да е посочено името на лице, извършило заверката. Възражението е неоснователно, тъй като се опровергава от данните по преписката, според които доказателствата от страна на прекия доставчик са представени от счетоводител, който е водил счетоводството на дружеството към процесния период.

По тази доставка съдът е извършил преценка на релевантните факти и изводите му за наличие на материалноправните предпоставки по чл. 68 от ЗДДС за възникване правото на данъчен кредит следва да бъдат споделени. Изпълнението на СМР от страна на прекия доставчик е установено въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства за извършването на конкретни работи от доставчика на конкретен обект, чието изпълнение е установено от експерта по СТЕ същия обект. Допълнително доставчикът е установил наличието на ресурсната си обезпеченост да осъществи предмета на доставката, като е доказал, че по време на осъществяването й е разполагал с наети по трудово договор работници на длъжности в строителството и такива относими към естеството на фактурираните дейности.

С оглед на изложеното отмяната на ревизионния акт в частта на непризнато право на данъчен кредит в размер на 15 045.66 лева за данъчен период м. 04.2007 г. следва да се остави в сила.

За да отмени ревизионния акт в частта по доставките на стъкло, стъклопакети и др. стоки по фактури, издадени от Аполон ЕООД и от Мекс Трейд Къмпани ЕООД, съдът е приел, че реалното им изпълнение е доказано съгласно механизма, твърдян от ревизираното лице.

По делото е установено, че фактурите от Аполон ЕООД са издадени през м. 03. и м. 04.2008 г., в изпълнение на рамков договор от 14.01.2008 г. и са придружени с приемо - предавателни протоколи за получаване на стоката. Автентичността на протоколите е удостоверена от заключението на СГЕ. От представения договор за влог от 01.11.2007 г., съдът е приел, че Алумина елит 2003 ЕООД като влогоприемател се задължава да приема на съхранение стоки на Аполон ЕООД от вида на процесните. От приложените инвойс фактури, съдът е приел, че удостоверяват вътреобщностни придобивания на прекия доставчик в данъчни периоди м. 12.2007 г., м. 01.2008, и м. 02.2008 г. Стоките са транспортирани от румънския оператор за сметка на доставчика, директно до склада на Алумина елит 2003 ЕООД в гр. В. Търново (ползван като склад за приемане на стоки на влог). Според в. л. по ССЕ доставчикът е декларирал ВОП от румънския оператор в съответните данъчни периоди м. 12.2007 г., м. 01.2008 г. и м. 02.2008 г. и получаването на стоката е отразено по счетоводните му сметки.

Решението в тази част е неправилно. Установената от съда фактическа обстановка по осъществяване на доставките от Аполо ЕООД, чрез ВОП от прекия доставчик, като стоката е получена директно в склада на ревизираното лице в данъчни периоди м. 12.2007 г., м. 01.2008 г. и м. 02.2008 г. и в следващите данъчни периоди на м. 03. и м. 04.2008 г. е продадена на Алумина елит 2003 ЕООД, е в противоречие с доказателствата по делото. Съдът не е обсъдил представените по делото ЧМР и известия за доставяне на стоката, подписани като получател от ревизираното лице. Доводите на дружеството, че в транспортните документи е участвало единствено като местоназначение /дестинация/ на стоката се опровергават от съдържанието на тези документи.

Съгласно представените международни товарителници Алумина Елит 2003 ЕООД е получател на стоките. Съгласно приложените известия за доставяне като получател на стоките е посочено ревизираното дружество. В съставените документи, придружаващи транспорта на стоката от Румъния до България, като получател не е посочен Аполон ЕООД. Тезата на ревизираното лице, според която стоките са получени от Аполон ЕООД по ВОП от Румъния, но мястото на доставката е производствената база на Алумина елит 2003 ЕООД, изисква във всички документи за транспортиране на стоката по ВОП като получател да се посочи доставчикът, а адресът на жалбоподателя - да фигурира единствено като място на получаване/разтоварване на стоката. В случая като получател в кл. 2 на ЧМР е посочено ревизираното дружество, което е удостоверило получаването на стоката като получател в кл. 24 от международната товарителница. Видно от придружаващия стоката пакетажен лист като получател/клиент също фигурира Алумина елит 2003 ЕООД, идентифицирано с клиентски номер и номер по ДДС. Клиентският номер на Алумина елит 2003 ЕООД и номерът по ДДС е посочен и известията за доставяне /delivery notice/ на стоката, подписани от дружеството като получател на стоката по доставките от румънското дружество в данъчни периоди м. 12.2007 г., м. 01.2008 г. и м. 02.2008 г. По делото няма данни Алумина елит 2003 ЕООД да е действало от името и за сметка на Аполон ЕООД при получаването на стоката от румънските дружества. Видно от договора за влог, липсва оправомощаване на влогоприемателя да приема стоки, доставени от трети лица от името и за сметка на влогодателя.

При тези доказателства неправилно съдът е приел, че Аполон ЕООД е получател на процесната стока по ВОП в склад, находящ се в производствената база на ревизираното лице, ползван по силата на договор за влог. Този извод се гради единствено на представените по делото инвойс фактури, в които като платец фигурира Аполон ЕООД, а като дестинация Алумина елит 2003 ЕООД и които са в противоречие с останалите съпътстващи ВОП документи, налични по делото.

Действително ВОП е деклариран от доставчика за посочените периоди в СД по ЗДДС. Това обстоятелство се установява от представените по делото преписи от отчетните му регистри по ЗДДС и от изричните констатации в съставения му ревизионен акт за декларирани ВОП в данъчни периоди м. 12.2007 г., м. 01. и м. 02.2008 г. По стойност така декларирания ВОП съответства на процесния. Но заключението на ССЕ не дава отговор на въпроса относно счетоводното отчитане на процесните стоки в счетоводството на доставчика и редовността на счетоводните му записвания. Заключението е изготвено въз основа на представените по делото извлечения от счетоводни сметки, без да е извършена проверка в счетоводството на доставчика. След проверка в тези документи експертизата е констатирала, че има отразявания на стоки по сметка 304, но вещото лице не е дало заключение, каква стока е заприходена и дали същата по счетоводни данни е налична към процесните периоди. Последното е необходимо с оглед твърденията на ревизираното лице и на доставчика, че за периода от придобиването й по доставки от Румъния през м. 12.2007г, м. 01.2008 г. и м. 02.2008 г. до продажбата й през м. 03. и м. 04.2008 г. същата стока е съхранявана в склада на Алумина елит 2003 по договор за влог.

При така установените факти, съдът неправилно е приел, че са налице реални доставки на стоки по фактурите издадени от Аполон ЕООД. Представените приемо - предавателни в този случай, макар и автентични неправилно са ценени като доказателство, удостоверяващо прехвърляне право на собственост, тъй като са в противоречие с останалите доказателства по делото.

Неправилно установените факти по конкретните доставки, имат за последица неправилно приложение на материалния закон, поради което решението, в тази част, в която е отменен отказът на право на данъчен кредит в размер на 15 791.84 лева за данъчни периоди м. 03.2008 г. и м. 04.2008 г. по 5 фактури, издадени от Аполон ЕООД за доставки на стоки, следва да се отмени.

Аналогична е фактическата обстановка, установена по делото във връзка с доставките от Мекс Трейд Къмпани ЕООД в данъчни периоди м. 02, м. 03, м. 04., м. 05, м. 06 и м. 08.2009 г.

Съдът е приел, че механизмът на доставките е чрез ВОП към доставчика, който е издал на получателя фактурите, като в единия случай стоките са доставяни от румънски оператор, а в другия случай - от кипърски оператор в резултат на осъществена тристранна операция по смисъла на чл. 15 от ЗДДС. Установено е, че и в двата случая стоките са разтоварени при ревизираното лице. Съдът е приел, че във всички случаи в инвойсите, издадени от румънския оператор, както и в ЧМР и потвърдителните писма като задължено лице, получател е вписан прекият доставчик на жалбоподателя.

И в този случай изложените от съда факти, които са го мотивирали да приеме за доказани доставките са в противоречие с доказателствата по делото. Неправилно съдът е приел, че прекият доставчик е получател по ВОП от румънския оператор и такъв по тристранна операция с посредник кипърско дружество.

Във всички ЧМР като получател на стоката в кл. 2 е посочено Алумина елит 2003 ЕООД, не и Мекс Трейд Къмпани ЕООД. Изключение е ЧМР от 17.05.2009г, . където в кл. 2 като получател на стоката е посочен прекият доставчик. Но така попълнените данни не съответстват на придружаващите превоза документи - известия за доставяне, включително и известие за доставяне № 81257990 от 18.05.2009 г. относимо към ЧМР съставено на 17.05.2009 г. в които като получател, индивидуализиран с клиентски номер и номер по ДДС, е посочено ревизираното лице. Изводите на първоинстанционния съд се основават на представените по делото инвойс фактури и доказателства за плащане по банков път от Мекс Трейд Къмпани ЕООД към доставчиците - чуждестранни лица. Тези изводи не се потвърждават и от заключението на ССЕ, което е изготвено без да е извършена проверка в счетоводството на доставчика и без да е удостоверена неговата редовност. Извършените плащания към доставчиците по ВОП, предвид посочените по -горе доказателства, сами по себе си не могат да удостоверяват осъществяването на доставките от чуждестранното лице към доставчика и от последния към Алумина елит 2003 ЕООД.

При тези доказателства неправилно съдът е приел, че посоченият механизъм на доставките, е реализиран и че е налице право на приспадане по фактурите, издадени от Мекс Трейд Къмпани ЕООД, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон.

За пълнота на изложеното и с оглед доводите на ответника по касация, следва да се посочи, че не фиктивен ВОП е предмет на съдебен контрол в настоящото производство, а надлежното възникване и упражняване на правото на данъчен кредит, при условията на чл. 68 от ЗДДС по доставки на стоки с място на изпълнение на територията на страната. Поради това неотносими са всички доводи в писмената защита на процесуалните представители на ответното дружество, че не е доказано участието му в осъществяването на фиктивен ВОП. В случая релевантния за спора факт е, че от доказателствата по делото не се установява стоката да е получена като престация по фактурите, издадени от прекия доставчик. Действително по делото е установено, че приемо - предавателните протоколи са автентични, доколкото съдържат подписите на лицата, посочени като техни автори. С това е установена тяхната формална доказателствена сила, но като частни свидетелстващи документи, които безспорно са допустими доказателства средства за установяване на търговски правоотношения, тяхната доказателствена сила следва да се преценява във връзка с останалите доказателства по делото. Предвид изложеното по-горе, при наличието на данни, че ревизираното лице е получило стоката по друга доставка, то надлежното възникване на претендираното право на данъчен кредит не е установено, при условията на пълно доказване.

Изложеното обоснова извод за отмяна на решението и в тази част относно отказът на правото на данъчен кредит в размер на 43 476.85 лева и съответните лихви.

По доставките от Лем Комерс ЕООД съдът е отменил ревизионния акт като е приел, че фактурираните доставки на стоки и услуги са реално осъществени.

Решението е неправилно в частта относно доставките на услуги, по съображения, аналогични на изложените относно доставките от Алайн ЕООД. В противоречие с доказателствата по делото съдът е приел, че строителните и ремонтни дейности, чието изпълнение е констатирано от СТЕ е резултат от престация, осъществена от Лем Комерс ЕООД. Заключението на вещото лице съдържа най - общи констатации относно наличието на изпълнени работи по изграждане на паркинг, ограда и ремонт на покрив и фасада на обект, за който няма спор, че е собственост на ревизираното лице. По делото не са налице доказателства, включително и от заключението на вещото лице по назначената СТЕ за връзката на изпълнените дейности в обекта по вид и количество с тези отразени в протоколите между страните по пряката доставка. Заключението на вещото лице относно изпълнените видове работи, което съдът е обсъдил в мотивите на решението, не може да се свърже с вида и количеството работи, фактурирани от доставчика, както и с периода на извършването им. В тази връзка е от значение и обстоятелството, че както фактурите, така и договорът сключен от ревизираното лице с Лем Комерс ЕООД не съдържат конкретни данни за предмета на услугите, включително и относно обекта, за който се отнася. Приемо - предавателните протоколи, чиято автентичност безспорно е установена по предвидения процесуален ред, също не съдържат конкретните параметри на приетите работи и данни относно обекта, на който са осъществени, които да бъдат свързани с констатациите на експертизата.

При липсата на доказателства за съществени елементи от осъществяването на престацията, неправилно съдът е приел, че са налице предпоставките по чл. 68 от ЗДДС за признаване на правото на приспадане. Останалите съображения на съда са основани на данните за участие на процесните услуги при формиране отчетната стойност на ДМА и включването на актива в амортизационния план на дружеството към края на 2008 г., както и на обстоятелството, че завършването на работите в обекта е констатирано и по повод извършената му оценка във връзка с отпускането на банков кредит. Тези фактически данни не са били спорни, но не са достатъчни да бъде обосновано осъществяването на фактурираните от Лем Комрес ЕООД услуги.

Касационните оплаквания се основават предимно на липсата на достъп до счетоводството на прекия доставчик и на липсата на счетоводни данни за извършените от него разходи във връзка с изпълнение на доставка. Посочените обстоятелства са неотносими към предмета на съдебния спор по делото. В това отношение следва да бъдат споделени правните аргументи на процесуалните представители на ревизираното дружество в писмената им защита пред касационната инстанция. Спорът в производството пред АСВТ е относно изпълнението на СМР за изграждане на паркинг, ограда и ремонт на покрив и фасада от Лем Комерс ЕООД в обект, собственост на ревизираното лице и правилно по принцип съдът е изследвал този въпрос, но фактическите му и правни изводи, че услугите са изпълнени не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Поради това в тази част, решението относно отказът на правото на данъчен кредит в общ размер на 70 640 лева и съответните лихви по фактури № 872/01.12.2008 г., фактура № 851/11.12.2008 г. и № 879/05.12.2008 г.

Реалното изпълнение на останалите доставки от Лем комерс ЕООД с предмет арматурно желязо, железни профили и конструкции е установено от съвкупната преценка на доказателствата по делото. В тази част не са налице посочените от касатора основания по чл. 209, т. 3 от АПК за неговата отмяна. В този случай съдът е анализирал подробно наличните по делото доказателства и изводите му по фактите и приложението на материалния закон следва да бъдат споделени.

По делото е доказано прехвърляне на правото на собственост върху фактурираните количества стоки, чрез тяхното индивидуализиране по смисъла на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД и използването им за извършването на последващи доставки - една част при формиране на себестойност на продукция, а друга - чрез формиране на стойност на собствен актив. Правилно съдът е установил, че не е необходимо установяването на транспорт на стоките, с оглед механизма на осъществяване на доставките. В тази връзка правилно е съобразил и извършването на последващи доставки със същите стоки в полза на Илстрой ЕООД и Стима, както и констатациите относно тези доставки в издадените им ревизионни актове.

По изложените съображения в тази част решението, в която ревизионният акт е отменен, следва да се остави в сила.

По ЗКПО:

По мотивите, изложени по-горе относно допуснатите нарушения при преценката на доказателствата и материалния закон относно реалността на доставките по ЗДДС, следва да се приеме, че неправилно съдът е отменил ревизионния акт в частта на извършеното увеличение на ФР на дружеството за ревизираните периоди и установените задължения за корпоративен данък, както следва:

За 2006 - с разходите по фактури № 1886/01.09.2006 г., № 1889/04.09.2006 г. и № 1984/27.10.2006 г., издадени от Алайн ЕООД, документиращи услуги. Видно от ревизионния акт /л. 169, т. I/ размерът на тези разходи е 21 140.79 лева.

С ревизионния акт за 2006 г. е определен корпоративен данък 6837.84 лева при данъчна ставка от 15 %. Формиран е от положителен финансов резултат, установен при ревизията в размер на 178 432.21 лева. Съдът е отменил акта в тази част изцяло. С изключение на посочените по-горе разходи решението е правилно постановено, по изложените съображения относно реалността на доставките от Стил 2001 ЕООД. Установената от съда фактическа обстановка по доставките на ремонтни услуги от това дружество, които не са били предмет на ревизията по ЗДДС, кореспондират със събраните по делото доказателства, поради което и изводите за реално осъществени доставки на услуги следва да бъдат споделени. Решението в частта по ЗДДС е неправилно единствено по отношение реалността на доставките на услуги и авансови части по посочените три фактури от Алайн ЕООД, от което следва, че с тези разходи законосъобразно е увеличен финансовия резултат на дружеството със сумата от 21 140.79 лева. По този начин данъчната основа /печалба/ за облагане по ЗКПО (отм.) за 2006 г. е в размер на 153 987.36 при деклариран размер на печалбата за 2006 г. по ГДД от 132846.57 лева. При данъчна ставка от 15 % дължимият корпоративен данък е 23 098.10 лева. Предвид авансовите вноски, посочени в ревизионния акт /в това число и внесен корпоративен данък по ГДД/ в размер на 19 926.99 лева, дължимият корпоративен данък е в размер на 3171.11 лева и съответните лихви.

За разликата до пълния размер на начисления в ревизионния акт КД от 6837.84 лева за 2006 г. и съответните лихви, съдът правилно е постановил отмяна на задължението, поради което решението в тази част следва да се остави в сила.

За 2007 г. - с разходите по фактури, издадени от Алайн ЕООД за доставка на услуги на стойност 10158.63 лева.

Предвид мотивите за недоказана реалност на услугите, за тази стойност на разходите неправилно съдът е приел, че увеличението на финансовия резултат е незаконосъобразно. Това налага отмяна на решението в частта, в която е отменен определения корпоративен данък за 2007 г. в размер на 3965.20 лева.

Дружеството е декларирало печалба за 2007 г. от 167053.72 лева и същата законосъобразно е увеличена с ревизионния акт с разходите по фактури от Алайн ЕООД в размер на 10158.63 лева. При данъчна ставка от 10 % - корпоративният данък за 2007 г. е в размер на 17 721.23 лева След приспадане на авансовите вноски посочени в ревизионния акт /вкл. внесения КД/ се определя задължение от 1221.23 лева и съответните лихви, за което следва да се бъде отменено решението в частта по ЗКПО за 2007 г. и отхвърлена жалбата на дружеството.

В останалата част за разликата до пълния отменен размер на данъка от 3 965.20 лева и съответните лихви, решението следва да се остави в сила.

За 2008 г. - с разходите по фактурите, издадени от Аполон ЕООД в размер на 78959.30 лева. Видно от мотивите на ревизионния акт по фактурите, издадени от Лем Комерс ЕООД в данъчен период м. 12.2008 г. преобразуване на ФР за 2008 г. е извършено с разходите по фактура № 872/01.12.2008 г., издадена от Лем Комерс ЕООД в размер на 180 000 лева, за която е установено, че е участвала в намаление на ФР на дружеството за този период. Поради това тази сума следва да бъде взета предвид при определяне на ФР по ЗКПО за 2008 г.

За 2008 г. с ревизионния акт е определен допълнително корпоративен данък от 25 895.93 лева. Този данък е формиран от увеличение на ФР в размер на 258 959.30 лева при декларирана данъчна печалба от 204 738.53 лева. Предвид изложените мотиви относно реалността на доставките от Аполон и Лем Комерс ЕООД по посочената фактура, на основание чл. 16, ал. 1 от ЗКПО увеличението на ФР е законосъобразно и определения в пълен размер данък от 25 895.93 лева, неправилно е отменен с обжалваното решение. С оглед изложеното решението в частта по ЗКПО за 2009 г. следва да се отмени изцяло.

За 2009 г. - с разходите по фактурите издадени от Мекс Трейд Къмпани ЕООД в размер на 217 384.32 лева, както и с разходите по фактура № 1541/21.05.2009 г., издадена от Ем Ер Трейд ЕООД в размер на 30000 лева.

За периода на 2009 г. с ревизионния акт е определено допълнително задължение за корпоративен данък в размер на 98200.32 лева и съответните лихви. Този данък е резултат от извършеното увеличение на ФР резултат на дружеството с разходите по фактури от Лем Комерс ЕООД с предмет доставка на материали, за които решението в частта по ЗДДС се оставя в сила и разходите по фактури от Мекс Трейд Къмпани ЕООД и Ем Ер Трейд ЕООД, за които решението е неправилно.

При определяне на ФР за този период следва да бъде съобразено и заключението на ССЕ (л. 141, том IV), според което общата сума на данъчните основи по всички 20 фактури, издадени от Мекс Трейд Къмпани ЕООД е 217 384.32 лева и Алумина елит 2003 ЕООД е отчело разходи по тези фактури на същата стойност. С ревизионния е извършено увеличение на ФР за 2009 г. и със сумата от 90091.99 лева /общо 307476.31 лева/, която включва данъчната основа по фактурите, за които по приложението на ЗДДС е прието, че не са декларирани от доставчика. .

При тези фактически данни, съдът в нарушение на чл. 16 и чл. 26, т. 2 от ЗКПО е отменил ревизионния акт относно увеличение на ФР в размер на 247384.32 лева. При декларирана данъчна печалба по ГДД в размер на 180 725.27 лева, данъчната основа по ЗКПО за 2009 г. след увеличението е 428109.59 лева върху която при данъчна ставка от 10 % размерът на корпоративния данък 42810.95. След прихващане на авансовите вноски, посочени в ревизионния акт и сумата на приспаднат данък от 4727.47 лева, призната в ревизионния акт, (л. 200 от т. I), дължимият допълнителен корпоративен данък за този период е в размер на 15 329.63 лева и съответните лихви.

За разликата до пълния размер на определените задължения за пряк данък по ЗКПО за 2009 г. решението следва да се остави в сила предвид изложените съображения относно реалността на доставките на материални от Лем Комерс ЕООД.

По ЗКПО (отм.) на 2005 г. съдът правилно е преценил като незаконосъобразно извършеното преобразуване на ФР с разходите по фактури от Стил 2001 ЕООД, Алайн ЕООД и Вакс ЕООД /с изключение на разходите от 5300 лева фактура № № 3/20.04.2005 г. и установените задължения за корпоративен данък. Предвид изложеното по реалността на доставките от Стил 2001 ЕООД, правилни са изводите за липса на основания по чл. 15 от ЗКПО (отм.) за увеличение на ФР. Останалите разходи не са предмет на ревизията по ЗДДС, но изводите и мотивите на първоинстанционния съд за липса на основания по чл. 15, ал. 2 от ЗКПО се споделят изцяло, поради което не следва да бъдат повтаряни. Неоснователно е възражението в касационната жалба по доставките на Вакс ЕООД са неотносими към приложението на ЗКПО. Следва да се посочи, че в решението са изложени мотиви по реалността на тези доставки, както и по доставките от Алайн и Стил 2001, макар и да не са предмет на облагане по ЗДДС с процесния ревизионен акт и правилно е прието, че приложението на чл. 65, ал. 5 от ЗДДС (отм.) не следва да се прилага механично по отношение на задълженията за преки данъци.

По тези съображения настоящият състав намира, че решението в по ЗКПО (отм.) за 2005 г. е правилно и следва да се остави в сила.

Предвид всичко изложено, настоящият състав приема, че са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за частична отмяна на решението, както по отношение на установените задължения по ЗДДС, така и по отношение задълженията по ЗКПО за данъчните периоди на 2006 - 2007 г.

При този изход на спора, следва да се отмени първоинстанционното решение и в частта за разноските, присъдени в полза на дружеството за сумата над 7705 лева, съобразно материалния интерес, за който се уважава касационната жалба на директора на дирекция ОДОП гр. В. Търново. Върху същия интерес на касатора се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 467.90 лева на основание чл 161, ал. 1 от ДОПК

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,