Решение № 9607 от 14.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2004/2020 г.

Решение № 9607 от 14.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2004/2020 г., I о., докладчик съдията Таня Комсалова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Началник Отдел "Оперативни дейности" – гр. Варна при Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, подадена чрез юрк. Йорданова, против Решение № 210/30.12.2019 г., постановено по адм. дело № 232/2019 г. по описа на Административен съд - гр. Търговище, с което е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ № 340-ФК от 24.09.2019 г., издадена от Началник Отдел "Оперативни дейности" – гр. Варна при Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС на "ЛВК-ВИНПРОМ" АД, гр. Търговище, е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект, стопанисван от дружеството – бензиностанция, находяща се в гр. Търговище, ул. "29-ти януари" № 8, както и забрана на достъпа до него на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС за срок от 14 дни, за нарушение на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС, вкл. е осъден и касаторът за разноски. От изложеното в касационната жалба се налага извод за доводи за постановяване на решението в нарушение на материалния закона и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретно се твърди, че заповедта е мотивирана; че безспорно е доказан фактът на извършване на нарушението по чл. 118, ал. 6 от ЗДДС, в която хипотеза административния орган действа в условията на обвързана компетентност, и спазване на принципа на съразмерност при определяне срока на ПАМ вкл. при излагане на конкретни факти, които обуславят прилагането й за 14-дневен срок; в която връзка административния съд е сторил неправилна преценка на събраните по делото доказателства, като относими са обсъждани ирелевантни факти и обстоятелства, което е довело и до неправилни по същество изводи от правна страна. Искането е за отмяна на решението и потвърждаване на процесната ЗНПАМ. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът - "ЛВК-ВИНПРОМ" АД, гр. Търговище, чрез процесуални си представител в депозирания писмен отговор и в пледоарията по съществото на спора, оспорва касационната жалба и наведените в нея касационни основания, като счита съдебния акт за правилен и законосъобразен, поради което и настоява за оставянето му в сила с присъждане на сторените разноски пред касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение като взе предвид доводите на страните и извърши дължимата проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Предмет на оспорване пред административния съд е била ЗНПАМ № 340-ФК от 24.09.2019 г., издадена от Началник Отдел "Оперативни дейности" – гр. Варна при Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС на "ЛВК-ВИНПРОМ" АД, гр. Търговище, е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект, стопанисван от дружеството – бензиностанция, находяща се в гр. Търговище, ул. "29-ти януари" № 8, както и забрана на достъпа до него на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС за срок от 14 дни, за нарушение на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС. За да наложи ПАМ с посочената заповед, административният орган е приел, че на 12.09.2019 г. при извършена проверка в търговски обект – бензиностанция, находяща се в гр. Търговище, ул. "29-ти януари" № 8, стопанисвана от "ЛВК-ВИНПРОМ" АД, гр. Търговище, е установено посредством сторена по време на същата тази проверка справка от Дирекция "Селекция и последващ контрол" от програмен продукт "Фискални устройства с дистанционна връзка", че за периода от 8.08.2019 г. – 11.09.2019 г. са извършени доставки на гориво /девет на брой/, за които в информационната система на НАП са постъпили единствено данните от въведените по документи доставки, но няма постъпили данни от нивомерната система, с което е прието че е осъществено нарушение на изискването на чл. 118, ал. 6 от ЗДД, доколкото предаваните данни в НАП не дават възможност да се определи наличното количество гориво в резервоара на ЕСФП. Тези фактически установявания са сторени на база отразеното в съставения за проверката Протокол за извършена проверка сер. АА № 0387766/12.09.2019 г. и приложените към него писмени доказателства. С обжалваното решение, първоинстанционният съд е отменил оспорения индивидуален административен акт. За да постанови този резултат, съдът е приел, че административния орган точно е възприел описаните от него факти, които се потвърждават от приложените по делото писмени доказателства и дадените свидетелски показания, но като краен резултат административният акт е незаконосъобразен, тъй от една страна липсват мотиви относно необходимостта от административната принуда и не са изложени конкретни такива, а само общи и бланкетни, относно определения срок на мярка; както и в противоречие с целта на закона – конкретно проблемът е бил софтуерен, не е могъл да бъде установен от проверяваното лице, вкл. и последното е предприело всички мерки за отстраняване на нарушението, което е факт към датата на издаването на процесната ПАМ. Касационната инстанция преценя оспореното решение като валидно и допустимо - то е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна, чиито права и законни интереси са пряко засегнати от разпоредените правни последици. Решението е и правилно постановено. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда за подаване на данни по чл. 118 в Националната агенция по приходите. Относимите разпоредби на чл. 118 ЗДДС в случая се тези на: алинея 6, според която всяко лице по ал. 1, извършващо доставки/продажби на течни горива от търговски обект, с изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен склад по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, е длъжно да предава по дистанционна връзка на Националната агенция за приходите и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива; алинея 10, според която данъчно задължено лице - доставчик/получател по доставка на течни горива, е длъжно да подава в Националната агенция за приходите данни за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях; данните се подават на датата на данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен подпис. От друга страна нормата на чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н – 18 от 13.12.2006 г. на министъра на финансите определя, че всяко лице по ал. 2 е длъжно да предава на НАП по установената дистанционна връзка и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива; за тази цел като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП и подлежи на метрологичен контрол. Съгласно чл. 3, ал. 12 от същата Наредба тези изисквания следва да бъдат спазвани и от лицата по чл. 118, ал. 8 от ЗДДС. В конкретиката на казуса по делото не е спорно, че дружеството има монтирана в търговския обект – бензиностанция, нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП по смисъла на чл. 3, ал. 3 от цитираната Наредба, като единствените некоректно подавани данни са тези от същата тази нивомерна система при доставката на горива, иначе при конкретно подадени по реда на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС данни за същите тези доставки, както и при липсата на други нарушения по Наредбата № Н -18 от 13.12.2006 г. на МФ, вкл. и относно постъпващите данни от дневните финансови отчети /съдържащи коректни данни от своя страна и за наличните количества горива, съобразно данните от същата тази нивомерна система/, и прочие такива подавани по осъществената дистанционна връзка с НАП. Не е било спорно по делото, а и това е установено от приложените писмени доказателства и обяснения, към ПИП, респ. от дадените свидетелски показания, че се е касаело до дефектирал модул на ЕСФП. В случая както правилно е акцентирал и първоинстанционния съд по делото липсват данни/твърденията, че неподаването на данни /или по-скоро частичното неподаване в тези специфични случаи/ е станало в резултат на виновно поведение на задълженото лице, поради манипулация на системата или други подобни неправомерни действия. Отделно от това както бе посочено по-горе при проверката е установено, че полученото количество гориво е било коректно въведено в ЕСФП, което прави лишено от логика информацията за доставката му да не бъде подавана до НАП по електронен път и по този начин да бъде укривана. Това както прави необоснована констатацията, че неподаване на данни лишава НАП от възможност да се определи наличното количество гориво в резервоара на ЕСФП, а от там да бъде определен коректно размера на данъчните задължения. Все в тази връзка правилно е акцентирал и първоинстанционния съд, че при наличието на останалата постъпила в ИС на НАП информация относно количествата горива в края на предходния ден /виж чл. 39, ал. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ/, данните за извършените зареждания на транспортните средства и данните за наличните количества горива в края на деня, съдържащи се вкл. в отпечатания пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет, записан в данъчния терминал (ДТ), едновременно с данните от нивомерната измервателна система и броячите на колонките/разходомерите/измервателните системи, последните отпечатани и като служебен бон /при липсата на констатирани в хода на проверката нарушения по чл. 39, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., и на тези за предаване на данните от ДТ към ИС на НАП съгласно и ал. 10 на посочената правна норма/, при съобразяване и т. 5, т. 7, т. 8, т. 9, т. 9 а и т. 10 /последната относно данните от нивомерната измервателна система за наличните количества горива, автоматично подавани на всеки шест часа (регулярно предаване на данни)/ от Приложение № 17 на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, всъщност необходимите за това данни са били на разположение на приходната администрация. Отделно от това, при така установеното, дори да има извършено нарушение от страна на търговеца във връзка със задължението за предаване на данни по чл. 118, ал. 6 ЗДДС, то допуснатото нарушение не е толкова съществено и определеният срок за налагане на ПАМ се явява в нарушение с принципа за съразмерност, установен с чл. 6 АПК, в която насока също са изложени мотиви от първоинстанционния съд. Най-накрая следва да бъде съобразен и фактът, че дори и да се приеме, наличието на нарушение на правилото на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС то е било преустановено към момента на издаване на заповедта за налагане на принудителната административна мярка от 24.09.2019 г., поради което и запечатването на обекта не изпълнява целите по чл. 22 от ЗАНН за преустановяване и предотвратяване на административни нарушения и вредните последици от тях, а се превръща в санкция, каквито функции принудителните административни мерки не могат да изпълняват. За такова административно нарушение законът предвижда имуществена санкция, която се налага с други цели - за да се предупреди и превъзпита нарушителя. /В този смисъл решение № 7198 от 14.05.2019 г. на ВАС, първо отделение по адм. д. № 1410/2019 г. и решение № 13189/30.10.2018 г. на ВАС, първо отделение по адм. дело № 5363/2018 г. /. След като е стигнал до извод за незаконосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ и е отменил същата като незаконосъобразна, Административен съд – гр. Търговище е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба. При условията на чл. 221, ал. 2 АПК същото следва да бъде оставено в сила. При този изхода на спорна и своевременно заявена претенция за това на ответника по касация следва да бъдат присъдени сторените разноски за касационната инстанция, които се констатираха в размер на 500 лева /уговорен и изплатен в брой адвокатски хонорар, съгласно договор за правна защита и съдействие от 20.01.2018 г. /, които по правилото на § 1, т. 6 от ДР на АПК следва да бъдат репарирани от Националната Агенция за приходите. Водим от горното и на основание на чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение,