Решение № 12543 от 26.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1337/2009 г.

Решение № 12543 от 26.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1337/2009 г., III о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Тодор Теохаров Тодоров от гр. София, против решение № 189 от 17.11.2008 г. на Административен съд - Хасково, постановено по адм. дело № 260/2008 г. В жалбата са развити доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба Областен управител на област Хасково не взема становище. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С обжалваното решение Административен съд - Хасково е отхвърлил жалбата на Тодор Теохаров Тодоров срещу отказ на областния управител на област Хасково за предоставяне на достъп до обществена информация, обективиран в писмо изх. № РД-08-2002/01.08.2008 г. За да постанови този резултат съдът е приел от фактическа страна, че подаденото от жалбоподателя до областния управител на област Хасково заявление съдържа искане за достъп до обществена информация с изключение на частта за предоставяне на копия от собствената му кореспонденция. Достъп до исканата обществена информация не може да бъде предоставен, тъй като задълженият субект не разполага обективно с нея. Няма доказателства за съхраняването и съществуването й при ответника, което представлявало самостоятелно основание, извън изрично посочените в чл. 37 ЗДОИ, за отказ на искането за достъп до търсената информация. Касационната жалба е основателна. Неправилно решаващият съд е квалифицирал писмото, с което се уведомява жалбоподателя, че търсената от него информация не се съхранява в Областна администрация - Хасково, като отказ по смисъла на чл. 38 ЗДОИ. Съгласно чл. 33 от ЗДОИ, когато органът не разполага с исканата информация и няма данни за нейното местонахождение, в 14-дневен срок уведомява за това заявителя. В настоящия казус оспореното писмо съставлява именно уведомление по смисъла на цитираната законова разпоредба. При положение, че такава информация не се съхранява, за административния орган не съществува задължение да постанови решение по чл. 28, ал. 2 ЗДОИ, т. е. не е налице отказ да се предоставят исканите данни. Уведомяването по чл. 33 ЗДОИ не е административен акт и не поражда самостоятелно правни последици. След като процесното писмо не обективира отказ да се предостави достъп до исканата информация, то подадената срещу него жалба е процесуално недопустима поради липса на правен интерес от търсената съдебна защита. Съдът в нарушение на материалния закон се е произнесъл по законосъобразността на акт, който не подлежи на съдебен контрол. Постановеното решение е недопустимо, поради което следва да се обезсили и се прекрати производството по делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд,