Решение № 13926 от 19.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7256/2016 г.

Решение № 13926 от 19.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7256/2016 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на А. Р. Т., чрез проц. представител адв. Гунчева, против решение № 878 от 28.04.2016 г., постановено по адм. дело № 2253/2015 г. по описа на Административен съд П.. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон. Прави се искане за отмяната му. Ответникът- кметът на община Асеновград, чрез юрк. Марчева, в депозиран писмен отговор оспорва жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд П. е отхвърлил жалбата на А. Р. Т. против заповед № А-2130/05.08.2015 г. на кмета на община Асеновград, с която, на основание чл. 225а ал. 1 във вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е наредено на А. Р. Т. да премахне изградената бетонова стена, разположена на странична регулация, като е залепена над съществуваща ограда на тази граница с височина около 2,45 м и дължина около 11.50 м, продължение на същата от тухлена зидария с дължина около 6,00 м в северната част на имота, на вътрешна имотна граница в УПИ XXIII - детска градина, кв. 86, ПИ 00702.515.359 по регулационния план на гр. А., находяща се на ул., "С." ..№... и вход от ул. "Крепостна стена" № 6. За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената форма и в съответствие с административно-производствените правила и материалния закон. Констатирал е, че процесната ограда, представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, изграден без одобрени строителни книжа и строително разрешение. Съдът е направил извод, че не са налице предпоставките за търпимост на строежа смисъла на § 16 ПР на ЗУТ и § 127 ПЗР на ЗИДЗУТ. Обжалваното решение е правилно. Фактите по делото са установени след обсъждане на всички представени от административния орган и събрани в хода на процеса писмени и устни доказателства, вкл. заключението на съдебно - техническата експертиза. Изводите на съда са направени при правилно приложение на материалния закон. Констатираните от съда данни безспорно сочат, че за процесния обект- бетонова стена, се изискват строителни книжа - разрешение за строеж по аргумент от чл. 147, ал. 1, т. 1 ЗУТ, с каквото същият не разполага. Предвид времето на извършване на строителството (през последната една година) съдът закономерно е достигнал до извода, че не са налице и предпоставките за търпимост на строежа по § 16 ПР на ЗУТ и § 127 ПЗР на ЗИДЗУТ. Във връзка изложените от касатора доводи за неяснота относно обекта на премахване, Върховният административен съд, второ отделение намира, че по делото са налице данни относно всички релевантни обстоятелства във връзка с изпълнената стоманобетонна стена- същата е с дебелина 25 см и височина 2.50 м над покривната плоча на гаража, като старата тухлена ограда е заменена с нова тухлена стена /процесната / и височината й е завишена над допустимите 2.20 м в нарушение на чл. 148, ал. 1 и 2 ЗУТ във вр. с чл. 48, ал. 3 и ал. 4 ЗУТ и чл. 48, ал. 9 ЗУТ. Относно изложените в касационната жалба твърдения, че целта на незаконния строеж е да предпази имота от свличащата се земна маса, от приетото и неоспорено заключение на СТЕ е видно, че няма основание да се счита, че премахването на обекта би представлявало опасност за устойчивостта на земните маси и ще доведе до образуване на свлачище. Предвид изложените съображения обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да се остави в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение