Решение № 11537 от 11.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2416/2020 г.

Решение № 11537 от 11.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2416/2020 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационната жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), срещу решение № 7878/12.12.2019 г., постановено по адм. дело № 7266/2019 по описа на Административен съд – София-град, с което съдът е уважил изцяло предявените от "Електроразпределение Север" АД (с предишно наименование "Енерго - Про Мрежи" АД) искове с правно основание чл. 1, ал. 1 във вр. с чл. 4 от ЗОДОВ, като е осъдил КЕВР да заплати сумата от 1356, 00 лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно наказателно постановление № НП-409 от 17.12.2014 г., издадено от председателя на КЕВР, състоящи се в направените от ищеца разноски във връзка с обжалване на същото наказателно постановление по НАХД № 1481/2015 г. по описа на Районен съд – Габрово и сумата от 1356, 00 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинените от незаконосъобразно наказателно постановление, състоящи се в направени от ищеца разноски във връзка с касационното производство по обжалването му по КНАХД № 102/2016 г. по описа на Административен съд - Габрово, ведно със законната лихва, считано от 17.05.2016 г. до окончателното и изплащане ( датата на влизане в сила на съдебното решение, с което НП е отменено). С оспорваното решение също така КЕВР е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД разноски за първоинстанционното производство в размер на 446 лева. С определение № 318/14.01.2020 г. за изменение решение № 7878/12.12.2019 г., по адм. д. № 7266/19 г. в частта за разноските, съдът е оставил без уважение молба от 19.12.2019 г. на "Електроразпределение-север"АД за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение, като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че ищецът разполага с юрисконсулти, за които не е съществувала пречка да осъществят правна защита на дружеството. Развиват се съображения, че направените от ищеца разходи за адвокатски възнаграждения за процесуално представителство във връзка с оспорването на наказателното постановление не могат да се разглеждат като пряка и непосредствена последица от засягащия правната сфера на дружеството административен акт. Сочи се, че провеждането на защита на дружеството срещу наказателното постановление не е обусловена от подписването на договори за правна помощ с адвокат, при положение, че "Електроразпределение Север" АД има сключени трудови договори с лица с правно образование, в чиито задължения по длъжност се включва и представителството на дружеството пред съдилищата. Развиват се съображения, че неправилно е присъдено да бъде възстановена на ищеца и сумата за заплатения данък добавена стойност (ДДС), тъй като се касае за доставка на услуга по смисъла на ЗДДС, а платеният ДДС представлява част от резултата за конкретния данъчен период и подлежи на приспадане от получателя на услугата. Иска се отмяна на обжалваното решение. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът - "Електроразпределение Север" АД, чрез процесуален представител, счита касационната жалба за неоснователна и излага подробни съображения за правилност на обжалваното решение. Прилага договор за правна защита и съдействие, пълномощно и списък на разноските, които претендира по делото. Постъпила е и частна жалба на "Електроразпределение Север" АД против определение № 318 от 14.01.2020 г., с което е отхвърлена молбата на дружеството за изменение и допълване на решението в частта на присъдените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно и излага доводи за това. Иска се изменение на определението чрез присъждане на направените разноски и по двата иска в пълен размер. Ответникът по частната жалба – КЕВР, в писмен отговор оспорва същата като неоснователна. Излага доводи за правилност на обжалваното определение. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява, че касационната и частната жалби са подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, респ. 230 от АПК, поради което са процесуално допустими. По съществото на жалбите ВАС приема следното: С обжалваното решение Административния съд – София-град е уважил иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предявен от "Електроразпределение Север" АД срещу КЕВР за присъждане на обезщетение за имуществени вреди от отменено наказателно постановление, представляващи разноски за процесуално представителство на дружеството пред РС и пред АС, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на отмяна на наказателното постановление до окончателното изплащане на сумите. От фактическа страна първоинстанционният съд е установил, че председателят на КЕВР (тогава ДКЕВР) издал наказателно постановление срещу дружеството ищец, с което на дружеството е била наложена имуществена санкция. Установено е, че с влязло в сила съдебно решение НП е отменено. Установено е, че дружеството е упълномощило адвокатско дружество "Величков, Желязков и партньори" да оказва правна защита и процесуално представителство по образувани съдебни производства пред съответния съд. Въз основа на пълномощното е извършено преупълномощаване. Установено е, че е сключен договор за правна защита и съдействие за процесуалното представителство на дружеството, като размерът на уговореното адвокатско възнаграждение е от 1356 лева за всяка от инстанциите. Съдът е установил, че размерът на уговореното възнаграждение е платен по банков път преди приключването на съответното дело. Съдът е преценил като процесуално допустимо одобреното от съда изменение на иска, досежно началния момент на претендираната лихва за забава. При тези констатации решаващият съд е приел за безспорно, че ищецът е бил представляван от надлежно упълномощен адвокат по дело от административнонаказателен характер, приключило с отмяна на наказателно постановление, за което представителство същият е направил разноски пред въззивна и касационна инстанции. В договорите за правна защита и съдействие е договорено възнаграждение в размер на 1130, 00 лв. (1356, 00 с вкл. ДДС) пред районния съд и в размер на 1130, 00 лв. (1356, 00 с вкл. ДДС) пред касационната инстанция, което възнаграждение е реално заплатено. От правна страна, съдът е приел, че фактическият състав на чл. 1 ЗОДОВ е осъществен, тъй като е налице незаконосъобразен акт, вреда и причинна връзка между тях.. По отношение размера на исковете първоинстанционният съд приел, че уговорените и заплатени за всяка от съдебните инстанции възнаграждения, в минималния предвиден в действащата към момента разпоредба на чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е справедлив, като е приел, че страните са съобразили особеностите на производствата: многобройните дела, ниската фактическа и правна сложност и еднотипност на правните спорове и въпреки високия материален интерес уговорили минималното съобразено с него възнаграждение. По искането за присъждане на разноски от ищеца, съдът е преценил, че като такива следва да се присъдят заплатената от ищеца държавна такса в размер на 50 лева и заплатеното възнаграждение за един адвокат - 396 лева с включен ДДС- Съдът е преценил като неоснователно искането за присъждане на адвокатско възнаграждение, в размер на още 396 лева във връзка с предявената искова молба по присъединеното дело. Съображенията на съда за този извод са, че двете искови молби са разгледани в едно съдебно производство. Съдът е преценил като неоснователно възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение с оглед чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/2004 година на Висшия адвокатски съвет. При извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият съдебен състав на Върховния административен съд преценява решението на административния съд като правилно. Основателността на исковете по чл. 1 от ЗОДОВ е обусловена от кумулация от предпоставки, а именно незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред и/или незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; актът, действието или бездействието да са извършени при или по повод осъществяване на административна дейност; от същите реално да е настъпила вреда и да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между настъпилата вреда и незаконосъобразния акт/действие/бездействие. Липсата дори на един от елементите на фактическия състав препятства реализирането на отговорност на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ ред. В производството пред първоинстанционния съд посочените предпоставки са установени. От събраните доказателства в производството пред Административен съд – София-град се установява, че дружеството - ищец е претърпяло вреда в пряка причинна връзка с отмененото наказателно постановление, тъй като са налице доказателства за възмездност по отношение на процесуалното представителство, осъществено от цитираното адвокатско дружество пред въззивната и касационна инстанции. Връзката между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие - дружеството не би потърсило адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. В Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. на ОС на I и II колегия на ВАС се приема, че потърсената адвокатска помощ и платеният адвокатски хонорар в производствата по обжалване на наказателни постановления е пряка и непосредствена последица, тъй като обжалването на тези актове е законово регламентирано и е единствено средство за защита на засегнатите от тях лица. В цитираното Тълкувателно решение № 1/2017 г. се приема, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване успешния изход на спора и е израз на обичайната грижа на едно лицето за охраняване на неговите права и интереси, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт. В производствата по ЗАНН субсидиарно са приложими правилата по НПК, които не предвиждат възможност за присъждане на разноски за правна помощ и съдействие. Тъй като в закона ( към момента на приключване на съдебното производство по обжалване на въпросното НП) не е бил предвиден ред за присъждане на направените в тези производства разноски, направените разходи за адвокатски хонорар, представляват имуществена вреда, по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, която не е възстановена и за която ответникът дължи обезщетение на основание чл. 4 от ЗОДОВ. В конкретния случай ангажирането на адвокатска защита от страна на ищеца – ответник в касационното производство, за водене на административнонаказателно производство по обжалване на наказателното постановление съставлява упражняване на конституционно гарантирано право, поради което не може да се разглежда като действие, утежняващо интересите на засегнатото лице. Адвокатската защита е конституционно гарантирана от чл. 56 от Конституцията на Република България и законово регламентирана със Закона за адвокатурата дейност, която се осъществява от адвокати - лица с висше юридическо образование, които не са държавни служители и които за висококвалифицирания си труд получават хонорар от доверителя си на принципа на свободното договаряне при нормативно определен минимум. Настоящият състав на касационната инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, с който са отхвърлени доводите на ответника относно факта, че дружеството ищец е разполагало с достатъчно специалисти – юрисконсулти, които биха могли да осъществят защитата му срещу наказателното постановление, поради което ползването на адвокатски услуги не било необходимо. Правилно първоинстанционият съд е приел, че преценката на ищеца дали да ползва адвокатска защита или да използва назначените юрисконсулти не подлежи на съдебен контрол. Правилно, съдът е преценил като неоснователно искането на ответника за редуциране размера на претендираното обезщетение, като е счел, че в случая съобразно нормата на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, този размер не бива да е по-малък от предвидения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Към мотивите на първоинстанционния съд, настоящият съдебен състав следва да добави и категоричното му становище, че при уважаване на възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът не може да го намали под минимума, предвиден в едноименната наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Този определен минимум в Наредбата е именно гаранцията срещу произволен субективизъм при преценка и уважаване на възражения за прекомерност, направени от една или от всички страни по дадено дело. По отношение на направеното възражение от страна на КЕВР за това, че начисленото върху адвокатските възнаграждения ДДС не представлява вреда, с оглед възможността на дружеството ищец да приспадне същото, касационният съдебен състав преценява, че следва да го остави без разглеждане, тъй като е направено едва с касационната жалба. Това обстоятелство не е въведено като спорно от ответника в първоинстанционното производство, поради което недопустимо е в касационното производство да се разширява спорът между страните. Предвид изложеното настоящият състав счита за правилна преценката на първоинстанционния съд за изпълнен сложния фактически състав за възникване на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. С оглед изхода на спора, правилно първоинстанционният съд е присъдил в полза на ищеца разноските в исковото производство по реда на ЗОДОВ. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява решението на първоинстанционния съд в частта за разноските като правилно и относно размера на присъдените разноски. Съображенията на съда, изложени в решението, в частта за разноските, в която част е поискано да бъде изменено от ищеца, се споделят напълно от касационния състав, поради което е ненужно повтарянето им. Постановеното определението по молбата по чл. 248 ГПК е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на касационното производство на касатора разноски не се дължат, а на ответника по касацията се следват такива, но в размера на 396 лева, т. е. толкова, колкото би заплатил, ако той не бе разделил претендираното обезщетение в две самостоятелни съдебни производства. Касационното производство по постановеното решение по исковите претенции е едно, респективно на ответника в него се дължи възстановяване на един заплатен адвокатски хонорар, а не на два. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдията - докладчик Румяна Лилова: Подписвам настоящото решение с особено мнение, тъй като считам, че обжалваното Определение № 318 от 14.01.2020 г., постановено по адм. д. № 7266 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2019 г. е валидно и допустимо, но е неправилно. Поради това намирам, че то следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което Решение № 7878 от 12.12.2019 г., постановено по адм. д. № 7266 по описа на АССГ за 2019 г. бъде изменено в частта за разноските, а Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) бъде осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД сума в размер на 842, 00 лв., от които 50, 00 лв. за внесена държавна такса и 792, 00 лв. за адвокатско възнаграждение. Не съм съгласна с направения от мнозинството от съдебния състав извод, че правилно първоинстанционният съд е отказал да измени постановеното по делото съдебно решение в частта за разноските. За да стори това той се е позовал на вече изложените в решението съображения във връзка с присъдения размер на разноските за адвокатско възнаграждение в производството по обезщетението. Неправилно, за да остави без уважение искането за изменение на решението в частта за разноските, съставът на АССГ е тълкувал разпоредбата на чл. 10, ал. 3, изр. второ ЗОДОВ, доколкото същата касае присъждането на разноските за адвокатско възнаграждение за един адвокат, но за производството по един иск. В случая са предявени, разгледани и уважени два иска за обезщетение с цена от по 1356, 00 лв., а фактът на разглеждането им в едно съдебно производство (след присъединяване на адм. д. № 7267/2019 г. към адм. д. № 7266/2019 г.) не променя това, както и не води до извод за недължимост на адвокатско възнаграждение при уважаване на исковете от загубилата делото страна по втория от тях. Вярно е, че вредите, обезщетяване на които се търси, произтичат от един и същи увреждащ "Електроразпределение Север" АД факт - незаконосъобразното наказателно постановление, но това не води на извод, че е предявен един иск. Предявени са два иска за обезщетяване на претърпените имуществени вреди, като предпоставките за уважаването на всеки от тях подлежат на отделна преценка въз основа на приетите по делото доказателства. В казуса относно настъпилите вреди това са приобщените два договора за правна защита и съдействие, фактури и доказателства за плащане по банков път на дължимите по тях суми. Доколкото претендираното в производството по обезщетение адвокатско възнаграждение практически се явява договорено на минимума (с пренебрежимо превишение), следва да се приеме, че то е обосновано и справедливо по смисъла на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, поради което и предвид изхода на спора, КЕВР е следвало да бъде осъдена да го заплати на дружеството в пълен размер. В тази насока, основателно, според мен, "Електроразпределение Север" АД се позовава и на разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По така изложените съображения считам, че обжалваното определение следва да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което Решение № 7878 от 12.12.2019 г., постановено по адм. д. № 7266 по описа на АССГ за 2019 г. бъде изменено в частта за разноските, а КЕВР бъде осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД сума в размер на 842, 00 лв., от които 50, 00 лв. за внесена държавна такса и 792, 00 лв. за адвокатско възнаграждение. Не споделям и изводите на мнозинството от съдебния състав относно размера на разноските, които се следват за настоящото касационно производство на "Електроразпределение Север" АД за адвокатско възнаграждение. По изложените по - горе в настоящото особено мнение съображения, намирам, че предвид изхода на спора по касационната жалба на КЕВР, на "Електроразпределение Север" АД се следват и сторените в настоящото производство разноски - в размер на 792, 00 лв. за адвокатско възнаграждение (за производството в частта по касационната жалба). Предвид размера на договореното възнаграждение, материалния интерес по спора, както и при отчитане на фактическата му и правна сложност, направеното от процесуалния представител на КЕВР възражение за прекомерност на договореното и платено адвокатско възнаграждение се явява неоснователно. Доколкото с настоящото особено мнение изразих становище, че предявената частна жалба от "Електроразпределение Север" АД е основателна, на дружеството се следват и разноски в размер на 240, 00 лв. за адвокатско възнаграждение за производството в частта по частната жалба и за държавна такса в размер на 15, 00 лв. съобразно представените доказателства и направеното искане. По така изложените съображения, подписвам решението с особено мнение. Мотивирал особеното мнение съдия - докладчик: /Румяна Лилова/