Решение № 5646 от 15.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1209/2019 г.

ВАСV отделение15.05.2020 г.докладчик т Здравка Шуменска

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6912 от 22.11.2018 г. по адм. дело № 8459 по описа за 2018 г. на Административен съд - София град. ОСЪЖДА "ОАК-ИНТЕРАГРО-БЪЛГАРИЯ" ЕООД да заплати на Българската агенция за безопасност на храните сумата 100. 00 лв., съдебни разноски. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 5646 от 15.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1209/2019 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "ОАК-ИНТЕРАГРО-БЪЛГАРИЯ" ЕООД, представлявано от управителя М. П., чрез адв. В. Илиев, срещу решение № 6912 от 22.11.2018 г. по адм. дело № 8459 по описа за 2018 г. на Административен съд - София град. С него е отхвърлена жалбата му срещу заповед № РД11-1241 от 09.07.2018 г. на изп. директор на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ). В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основане по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с уважаване на оспорването. Не претендира присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба – изпълнителният директор на Българска агенция по безопасност на храните оспорва същата като неоснователна чрез юрисконсулт З. Велинов и възражение по реда на чл. 213а от АПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд - София град е била заповед № РД11-1241 от 09.07.2018 г. на изп. директор на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ). Тя е издадена на основание чл. 68, ал. 7, чл. 69, ал. 1 от Закон за защита на растенията, чл. 45, чл. 46 и чл. 52, §§ 5 и 6 от Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за отмяна на директиви 79/117/ЕИО на Съвета, заповед № РД11-670 от 17.04.2018 г. на изп. директор на БАБХ за прекратяване на разрешението за пускане на пазара и употреба на продукта за растителна СТОМП НОВ 330 ЕК и предложение с вх. № ВД-2231 от 08.06.2018 г. на Съвета по продуктите за растителна защита. С нея е прекратено, считано от 1.05.2019 г. разрешение № 01432-ПРЗ-1 от 15.09.2016 г. на изп. директор на БАБХ и от 1.05.2019 г. е отписано от публичния регистър на БАБХ по чл. 1, ал. 1, т. 1, б. "г" от Закона за защита на растенията (ЗЗР) продукт за растителна защита СТОМП НОВ ПЛЮС. Същият е бил разрешен със заповед № РД11-1577 от 29.08.2016 г. на изп. директор на БАБХ за паралелна търговия на територията на РБългария от Полша. В мотивите на съдебното решение е обсъдена фактическата страна по спора, както и по повод на развилото се административно производство пред административния орган – изп. директор на БАБХ, приложените правни разпоредби и е направен извод за законосъобразност на оспорения административен акт. Той е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, съдържа изискващите се реквизити, фактически и правни основания за издаването му, като при това не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Приел е също, че актът не е издаден в нарушение на материалноправните норми и на целта на закона. Безспорно е по делото, че административното производство се е развило по реда на чл. 68 от ЗЗР, като основният мотив за прекратяване на разрешението е прекратяване на удостоверение № 01007-ПЗР-1 от 06.10.2009 г., с което е разрешено предлагането на пазара и употребата на продукта за растителна защита СТОМП НОВ 330 ЕК, който е референтен на продукта СТОМП НОВ ПЛЮС, по смисъла на чл. 52, § 1 от Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент. Това разрешение на генералния директор на Националната служба за растителна защита се притежава от "БАСФ" ЕООД. От своя страна жалбоподателят "ОАК-ИНТЕРАГРО-БЪЛГАРИЯ" ЕООД притежава разрешение № 01432-ПРЗ-1 от 15.09.2016 г. за пускане на пазара и употреба за паралелна търговия на СТОМП НОВ ПЛЮС, който продукт е референтен, както беше посочено. След като безспорно е установено, че "БАСФ" ЕООД, като притежател на разрешението за предлагане на пазара и употреба на продукта за растителна защита СТОМП НОВ 330 ЕК, изрично е заявило, че няма да подава заявление за подновяване на разрешението за посочения продукт в законоустановения срок, е задействана процедурата по отнемане на разрешението, поради изтичането му. Постановена е заповед № РД11-670 от 17.04.2018 г. от изп. директор на БАБХ за прекратяване на разрешението за пускане на пазара и употреба на продукта за растителна СТОМП НОВ 330 ЕК. При тази фактическа обстановка по издаване на оспорения административен акт, административният съд правилно е посочил, че е налице обективно основание затова. Същото е инкорпорирано в нормативното съдържание на чл. 68, ал. 7 от ЗЗР, според което по реда на ал. 2-ал. 4 се изменят или прекратяват и разрешенията за пускане на пазара и употреба за паралелна търговия на продукти за растителна защита, за които продуктът за растителна защита с преиздадено или прекратено със заповедта по ал. 2 разрешение за пускане на пазара и употреба е референтен по смисъла на чл. 52, § 1 от Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент. Поради изложеното правилна е преценката на съда за материална законосъобразност на оспорената заповед. Административният орган не е имал право на преценка, което се обуславя от поведението на другото дружество "БАСФ" ЕООД. Правилен е и изводът на съда, че липсата на доказателства за уведомяване на жалбоподателя за заповедта, издадена на това дружество за прекратяване на неговото удостоверение за разрешение за пускане на пазара и употреба на продукт за защита или неуведомяването за това административно производство не може да се противопостави като аргумент за незаконосъобразност на процесната заповед. Това произтича от характера на развилото се производство по реда на чл. 68 от ЗЗР. Съдът е преценил събраните по делото доказателства, а това са тези, съдържащи се в административната преписка, разпределил е тежестта на доказване, като е дадена възможност и да се ангажират други доказателства. Не е налице нарушаване и на съдопроизводствените правила. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на ответната страна по касационната жалба следва да се присъдят съдебни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100. 00 лв., на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредба за правната помощ. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение

Цитирани разпоредби

1