Решение № 218 от 10.1.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на О. Антонов от [населено място], общ. Кърджали, чрез процесуалния представител адв. И. Бояджиев против Решение 98 от 31.03.2022 г., постановено по адм. дело 312/2021 г. по описа на Административен съд Кърджали, с което е отхвърлена жалбата му против Решение 2153-08-264/26.10.2021 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на О. Антонов срещу Задължителни предписания ЗД-1-08-01005504/21.09.2021 г. на контролен орган при ТП на НОИ Кърджали. Изложени са съображения за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 предл. 1 и 3 от АПК. По наведените доводи в касационната жалба се иска отмяната на съдебния акт, постановен от първоинстанционния съд и се претендират разноски. Ответникът - директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт Кърджали, не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на решението на административния съд. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Кърджали е Решение 2153-08-264/26.10.2021 г. на директора на ТП на НОИ Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на О. Антонов земеделски производител, против Задължителни предписания ЗД-1-08-010055404/21.09.2022 г. на старши инспектор по осигуряването контролен орган при ТП на НОИ Кърджали, с които О. Антонов, ЕИК/ код по БУЛСТАТ [ЕИК], е задължен да заличи данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО на М. Илиева за периода от 20.03.2019 г. до 31.07.2021 г, с вид осигурен 01, декларация образец 1. От фактите по делото е установено, че Антонов е регистриран като земеделски стопанин, по реда на Наредба 3/1999 г., с валидна регистрация за 2004 г. и пререгистрации от 2005 г. до 2021 г. включително. Според приложените по делото справки Регистър на трудовите договори и Регистър на осигурените лица , считано от 20.03.2019 г., лицето М. Илиева е в трудови правоотношения с О. Антонов, в качеството му на регистриран земеделски стопанин, за което от посочената дата до 31.07.2021 г. за лицето са били подавани данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Съгласно предоставената информация от Областна дирекция МВР Кърджали М. Илиева не се е намирала на територията на Република България към датата на сключване на трудовия договор. Същата е влязла на територията на страната през ГКПП Капитан Андреево на 20.01.2019 г. и е излязла на 01.02.2019 г. Следващото влизане в страната на М. Илиева е на 31.05.2019 г. за 9 дни, през юли 2019 г. има престой 11 дни, през месец август на същата година 7 дни, след което влиза в Република България на 20.01.2020 г. Два дни след това напуска страната и повече не пребивава на територията на страната до 26.01.2021 г., когато влиза само за 5 дни. Последното и влизане в държавата е на 09.07.2021 г. Съгласно предоставените ведомости за заплати М. Илиева изпълнява длъжността работник полевъд . Видно от приложената длъжностна характеристика, основните задължения на работник полевъд са обработка на земята и поддържане на насажденията. Въз основа на горното, в Констативен протокол КП-5-08-01005482/21.09.2021 г., и с оглед справките от информационната система на НОИ и писмо от ОД на МВР Кърджали от 10.08.2021 г., съдържащо информация за презграничните пътувания на М. Илиева за периода от 2019 г. до 2021 г., старши инспектор по осигуряването при ТП на НОИ Кърджали е приел, че за периода от 20.03.2019 г. до 31.07.2021 г. горепосоченото лице не е упражнявало трудова дейност по сключения с О. Андонов трудов договор, тъй като не е било на територията на страната, респективно не са налице предпоставките по чл. 10, ал. 1 от КСО и по отношение на М. Илиева не е възникнало осигуряване. Със Задължителни предписания ЗД-1-08-01005504/21.09.2021 г. на контролен орган при ТП на НОИ Кърджали, във връзка с извършената проверка, възложена на основание чл. 107 от КСО и чл. 29, ал. 1 от Инструкция 1 от 03.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно ревизионната дейност от контролните органи на Националния осигурителен институт, на осигурителя О. Антонов е предписано да заличи основни данни, обр. 1 Данни за осигуреното лице за лицето М. Илиева, за периода от 20.03.2019 г. до 31.07.2021 г., поради това, че лицето не е упражнявало трудова дейност, която да е основание за осигуряването му по чл. 10, ал. 1 от КСО. Задължителните преписания са обжалвани пред директора на ТП на НОИ Кърджали, който е издал мотивирано решение, с което е отхвърлил оспорването като неоснователно. Решението е валидно, допустимо и правилно. Видно от анализа на доказателствата по делото се установява, че в случая М. Илиева не е упражнявала трудова дейност съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО и не е осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от допълнителните разпоредби (ДР) на КСО. Съгласно константната съдебна практика, защитими са само трудови и осигурителни права, които реално са възникнали, като наличието на трудов договор не е достатъчно условие за възникване на валидно трудово правоотношение, а е необходимо лицето реално да е осъществявало трудова дейност. Легална дефиниция за понятието "осигурено лице" е дадена в § 1, ал. 1, т. 3 от КСО (бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.), според която "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски; осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1-3 и 5 от КСО. Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. От съдържанието на цитираното определение за осигурено лице следва, че едно от условията, на които е необходимо да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО. Следователно лицето трябва не само да има сключен трудов договор и валидно възникнало трудово правоотношение, но и реално да осъществява трудова дейност в рамките на това правоотношение. С оглед горното, първоинстанционният съд правилно е приел, че липсата на осигурително правоотношение е основание за коригиране на декларираните данни по чл. 5, ал. 4 от КСО, за да се приведат последните в съответствие с действителното положение. Неоснователно е и касаторовото възражение, че Задължителните преписания ЗД-1-08-01005504/21.09.2021 г. на контролен орган при ТП на НОИ Кърджали не отговарят на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, поради липса на фактически основания за тяхното издаване. В случая задължителните предписания са мотивирани, като са съобразени с ТР 16/1975 г. на ОСГК на Върховния съд и ТР 1/2006 г. на ОС на Върховния административен съд - втора колегия, т. 4. Неизлагането на мотиви в самия административен акт не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, ако фактическите основания и конкретните съображения за издаването му се съдържат в документ, предхождащ издаването на акта или в последващ такъв. В случая, от приложения по делото Констативен протокол КП-5-08-01005482/21.09.2021 г. се установяват и индивидуализират по несъмнен начин фактическите основания за издаването на процесните задължителни преписания, издадени от контролен орган при ТП на НОИ Кърджали. При констатации в същия смисъл съдът е постановил правилно решение което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК, Върховен административен съд, шесто отделение,