Решение № 8131 от 13.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14400/2013 г.
ВАСI отделение13.06.2014 г.докладчик Бисер Цветков
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1953/23.08.2013 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 1730/2012 г. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 8131 от 13.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14400/2013 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Веста логистика" ЕООД, представено от адв. Мандалчев, срещу решение № 1953/23.08.2013 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 1730/2012 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 161106050/10.02.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Пловдив относно отказаното на "Веста логистика" ЕООД право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 52 437 лева в данъчни периоди на 2007 г. до 2010 г. и определената закъснителна лихва в размер 12 536.94 лева. Касаторът твърди пороци на съдебния акт поради опущения на съда в процеса на доказване и формирането на изводите за отсъствие на предпоставките за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит. Отправя упреци към извършената от съда преценка на гласните доказателствени средства и на заключението на ССЕ. Отрича дължимостта на установявания за превозването на стоките и предаването им като условие за преминаване на собствеността върху тях в съответствие с разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД. Иска отмяна на решението и на РА. Ответникът по касация директора на "Дирекция обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив, чрез повереник, отрича основателността на жалбата. Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспорения пред АС Пловдив ревизионен акт са установени в тежест на "Веста логистика" ЕООД задължения за ДДС в общ размер 52 437.78 лева и за закъснителна лихва в общ размер 12 536.94 лева в резултат на извършена корекция на декларираните от РЛ резултати за данъчни периоди от 2007 до 2010 г. заради отказ на приходната администрация да признае правото на приспадане на данъчен кредит на дружеството: 1. в размер 7 175 лв., упражнено по 3 бр. фактури, издадени от "Кибела БГ" ЕООД в периодите: м. 06.2007 г., м. 07.2007 г. и м. 10.2007 г., с предмет на доставките - стъклофибърна мрежа; 2. в размер 2 572.23 лв. по 19 бр. фактури, издадени от "Лини тел" ЕООД в периодите м. 12.2007 г., м. 02., м. 03., м. 04., м. 06., м. 07., м. 08., м. 10., м. 11. и м. 12.2008 г. и м. 02.2009 г., с предмет продажба на телефония; 3. в размер 12 000.01 лв. по 6 бр. фактури за м. 12.2008 г., издадени от "Требор" ЕООД с предмет - лепило, шина за монтаж на гипсокартон, гипс, мазилка, терикол, гипсокартон; 4. в размер 6 501.70 лв. по 3 бр. фактури за м. 09., м. 10. и м. 11.2010 г., издадени от "Мимтрейд 2010" ЕООД, като правоприемник на "Скона" ЕООД с предмет - сатен гипс, лепило, кнауф, силиконова мазилка, тухли итонг и цимент; 5. в размер 5 515.80 лв. по 3 бр. фактури за м. 09., м. 10. и м. 11.2010 г., издадени от "Уайт хаус ГД" ЕООД с предмет - газобетон, гипсокартон и лепило и 6. в размер 18 763.04 лв. по 9 бр. фактури за м. 12.2010 г. и м. 01., м. 02. и м. 03.2011 г., издадени от "Мартин" ЕООД с предмет - грунд, лепилен и шпакловъчен разтвор, релефна боя, арматура, газобетон, силиконова мазилка и ламарина. Отказът е обоснован с резултатите от насрещни проверки на преките доставчици. На всички тях исканията за представяне на доказателства и писмени обяснения са връчени по реда на чл. 32 от ДОПК, тъй като не са открити на адреса за кореспонденция. Част от доставчиците или не са представили исканите от тях писмени обяснения и доказателства от значение за преценката за осъществяване на спорните доставки, а други /за "Уайт хаус ГД" ЕООД/ са приети за неубедителни. Според органите по приходите за доставките на стоки липсата на доказателства за произход, търговски обект на доставчика, достатъчен брой заети лица и транспорт препятстват извода за осъществяване на доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, затова и правото на приспадане е отказано с позоваване на разпоредбите на чл. 70, ал. 5 във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. За доставките от "Лини тел" ЕООД предвид представените договор, анекси, извлечение от сметка 401, банкови извлечения и вносни бележки отричането на данъчното предимство е заради неустановеността на лицата ползвали СИМ-картните и телефонните номера във връзка с издадените фактури. За този доставчик към правното основание сочено в РА - чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, е насложено в акта на решаващия орган и това за липса на връзка на получените услуги с целите на последващи доставки на ревизираното лице. За да отхвърли оспорването на РА, първоинстанционният съд е формирал сходни изводи по фактите и правото с тези на органите по приходите. Към процесуалните тежести на жалбоподателя е отнесъл доказването на предпоставките на правото на приспадане и е отрекъл да са установени убедително, включително със заключенията на ССЕ и показанията на св. Тахчиев и Димитров. Експертът Шопова не можела да установи от счетоводните записвания на жалбоподателя, че стоката е закупена от сочения от него доставчик; организацията на счетоводството не позволявала да се проследи стоката. Гласните доказателствени средства са ценени, но е взето предвид обстоятелството, че не са достатъчно конкретни. След дефиниране на предпоставките за правото на приспадане съдът е заключил, че те са осъществени за спорните доставки. Оспореният съдебен акт е правилен. Неоснователни са упреците на касатора към процесуалната дейност на съда по преценката на доказателствата за спорните доставки на стоки. Тази дейност е детерминирана от активността на страните по въвеждане на твърдения за осъществяването на юридическите факти, с чието осъществяване обвързват благоприятните за себе си правни последици. Това е съдържанието на състезателното начало в процеса /вж. чл. 8, ал. 2 от ГПК/. Спецификата на установяване на публични задължения с ревизионен акт предполага твърдението на администрацията за фактите да се обективира в акт от извънсъдебната фаза на производството - мотивите на РА /чл. 120, ал. 1, т. 5 от ДОПК/. В оспорения пред АС Пловдив РА органите по приходите са изключили възникването на данъчно събитие заради отсъствието на преките доставчици и непредставянето на поискани доказателствени средства от тях и от ревизираното лице, което е препятствало възможността да се установи предаването на стоката и съответната обезпеченост за извършване на доставките. Основано на закона е очакването на органите по приходите да са създадени информационни източници за предаването на родово определените вещи като способ за индивидуализиране им и условие за настъпване на транслативния ефект по чл. 24, ал. 2 от ЗЗД. Видът и количеството на вещите предполага и оставяне на информационна следа за превозването им, което прави мислимо индивидуализирането чрез предаване на превозвач или спедитор /вж. чл. 186а от ЗЗД/. Отсъствието на информационни следи за предаването и/или превозването на стоките препятства формирането на фактически извод за осъществяването на благоприятния за целите на претендираното от ДЗЛ данъчно предимство юридически факт на придобиване от него на правото да се разпорежда с вещите като собственик /вж. чл. 14 от Директива 2006/112/. Щом липсва доставка на стока /чл. 6, ал. 1 от ЗДДС/, не е възникнало данъчно събитие по правилата на чл. 25, ал. 1 и 2 от ЗДДС и задължението за начисляване на данъка по чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС. При неправомерно начислен данък не възниква право на данъчен кредит - чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Не е с убедителността на пълно доказване установяването на предпоставките за правото на приспадане от ДЗЛ. Освен фактурите, в битието им на частен свидетелстващ документ, информационна следа за придобиването на стоки от вида на процесните се съдържа в счетоводството на ревизираното лице. В РД не се констатира нередовно водене на счетоводството /обратно - констатациите по РД са, че счетоводството е водено редовно/, поради което позоваването на записванията в него за установяване на благоприятни за ревизираното лице факти, е допустимо - чл. 51 от ДОПК. Нисък е, обаче, интензитета на убеждаващо въздействие на тези доказателствени източници при липсата на други, с които да бъдат съпоставени при преценката по чл. 236, ал. 2 от ГПК. Съответна на правилото на чл. 202 от ГПК е оценката на съда на заключението на ССЕ, според което не може да се направи привръзка между наличните у касатора стоки и конкретните доставки, за които е отказан данъчния кредит. Ниска е и доказателствената стойност на гласните доказателствени средства. Общото посочване на доставчиците и видовете получавани стоки от свидетелите не е с интензитета на убеждаващо въздействие на лишеното от съмнение доказване. Макар да е формулирано негативно с разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, изискването за пряка и непосредствена връзка на получените стоки или услуги, за които са претендира данъчен кредит, с икономическата дейност на ДЗЛ, е елемент от фактическия състав пораждащ правото на приспадане. Това е основание за укор към прецизността на транспонирането на разпоредбата на чл. 168 от Директива 2006/112/ЕО, без да засяга разбирането за значението на този елемент на сложния правопораждащ юридически факт. Хипотезите на релевантната за правото на приспадане връзка между получената и извършената доставка са очертани в решението на СЕС по дело С-104/12 /т. т. 19, 20 и 25 и цитираната там практика/ - разходите, направени за получаване на стоките или услугите да са част от елементите, формиращи цената; разходите за въпросните услуги са част от общите разходи на това данъчнозадължено лице и като такива представляват елементи, формиращи цената на стоките или услугите, които то доставя или упражняването на съответната стопанска дейност да е единствена причина за осъществяване на разходите. Без да е установен броя на СИМ-картите, за които е предоставяна телефонната услуга от "Лини тел" ЕООД и лицата ползващи услугата, липсва връзка на тази услуга с икономическата дейност на ДЗЛ, което препятства възникването на правото на приспадане на ДК за нея. Дължимо е оставяне в сила на първоинстанционното решение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение