Решение № 11806 от 12.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13993/2008 г.

Решение № 11806 от 12.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13993/2008 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от адв. Светослав Танчовски - САК, пълномощник на Христо Фердинандов Велидолски, гр. София, против решение № 119 от 26.06.2008 г. (верният месец е май, а не юни) на Софийски градски съд, III-ж състав по адм. дело № 1148/2002 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № РД-46-291 от 28.12.2002 г. (вярната година е 2001, а не 2002) на Кмета на район "Панчарево" - Столична община, с която му е отказано да придобие в собственост недвижим имот в м. "Косанин дол", землището на с. Бистрица при условията на § 4а, § 4д и § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Касаторът счита, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и необосновано. По подробно развити съображения за така заявените пороци моли да бъде отменено изцяло. Ответникът - Кмета на Столична община - Район "Панчарево" не заявява становище по жалбата. Заинтересованите страни - Цветанка Стоянова Балина, Петрунка Стоилова Данаилова, Васко Стоилов Балин, Живка Йорданова Чорапинова, Катя Йорданова Николова, Виолета Иванова Дедикова, Ивайло Николов Дедиков, Даниела Николова Дедикова, Валентина Димитрова Митева, Деян Георгиев Пашалийски, Донка Александрова Дедикова, Цветанка Ат. Амзина, Троян Йорданов Дръндов, Петър Йорданов Дръндов, Марийка Йорданова Такова, Йоанна Лазарова Димитрова и Петър Стоилов Пашалийски, също не вземат отношение. От пълномощника на заинтересованите страни Мария Георгиева Игликина и Христо Георгиев Малинов - адв. Узунова е постъпило писмено възражение, в което се моли жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна. В открито съдебно заседание пред ВАС пълномощникът им отново оспорва жалбата и представя писмена защита с подробни съображения. Участвуващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е допустима, като по същество е основателна. Налице е основанието по чл. 209, т. 3 от АПК и решението следва да бъде отменено, като бъде отменена и заповедта на административния орган. Касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок от надлежно упълномощен адвокат-пълномощник на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 119 от 26 май 2008 г. по адм. дело № 1148/2002 г., в производство по реда на чл. 33-45 от ЗАП (отм.), Софийски градски съд, III Ж състав ОТХВЪРЛЯ жалбата на Христо Фердинандов Велидолски от гр. София, срещу Заповед № РД-46-291/28.12.2001 г. на Кмета на Столична община, район "Панчарево", с която на жалбоподателя е отказано да придобие право на собственост при условията на параграфи 4а, 4д и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ върху имот пл. № 55, к. л. Г-10-4-А, м. "Косанин дол", землището на с. Бистрица и като логическа и законна последица от този изход на спора жалбоподателят Христо Фердинандов Велидолски е осъден да заплати на Мария Георгиева Игликина и Христо Георгиев Малинов, на основание чл. 64, ал. 2 от ГПК (отм.) 50 лева разноски. За да постанови този резултат първоинстанционият съд е констатирал, че атакуваната заповед е издадена от компетентен орган - кметът на район "Панчарево", който с нарочна заповед е бил надлежно овластен да направи властническото изявление на органа по § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ - Кмета на Столична община, поради което направеното възражение за нищожност е неоснователно. При издаването на обжалвания административен акт са спазени изискванията на § 61 и § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ като е извършена преценка за съществуването на условията на § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. За обоснован е приет основният довод на административния орган да откаже закупуването на процесния имот, а именно липсата на документ, установяващ правото на ползване на жалбоподателя. В тази връзка за ирелевантно съдът е приел обстоятелството, че в този имот жалбоподателят е построил сграда, защото дори и тя да отговаря на изискванията на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, само съществуването й не е достатъчно за прилагане на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, необходимо е и лицето да е ползвател на имота. Така постановеното решение е правилно и не страда от твърдяните в касационната жалба пороци. Първото законово условие за да се преобразува (трансформира, превърне) правото на ползване в право на собственост чрез заплащане цената на земята независимо в коя хипотеза - на основание § 4а, ал. 1, § 4а, ал. 5 или § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, е правото на ползване върху земеделската земя да е предоставено по силата на акт на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет или на Министерския съвет. В ЗСПЗЗ не са конкретно посочени тези актове, поради което се приема, че изброяването на актовете в § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ не е изчерпателно, а примерно. Недопустимо е по-нисък по степен нормативен акт не само да противоречи, но и да стеснява правата, които дава по-високия по степен нормативен акт, какъвто безспорно е закона спрямо правилника за неговото прилагане. Едва след като е налице първата предпоставка за надлежно учредено право на ползване върху земеделска земя, се изследват останалите регламентирани от закона предпоставки - в имота да е построена до 1 март 1991 година сграда по смисъла на изключенията в § 1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ, същия да представлява лозе, овощна градина или земеделската земя да е единствена на семейството на ползвателя, който живее постоянно в населеното място, в чието землище е имотът или земята да е общинска или държавна. В конкретния случай действително липсва документ за предоставяне право на ползване върху процесния имот пл. № 55, кад. лист № г-10-4-А, местност "Косанин дол", землище Бистрица. Представеният СПИСЪК на гражданите, жители на гр. София, обработващи и облагородили пустеещи и изоставени места в местността "Косанин дол" в землището на село Бистрица, Софийско, не попада сред актовете на държавните органи, посочени в § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и само от него жалбоподателят Христо Фердинандов Велидолски не може да черпи права, въпреки че фигурира в този списък под № 68. Приложените по делото Решения по Протоколи № 23 и № 38/1981 г. на Оперативното бюро на АПК "Средец" и Докладната записка на Зам. председателя на АПК относно: утвърждаване на земи за предоставяне по ПМС № 1 от 7. I. 1981 г. за индивидуално ползуване от работници в АПК и други стопански организации, също не доказват надлежно учредено право на ползване. В тях няма данни, че на конкретното лице е предоставен конкретен имот с посочване на площ, местност, граници и други индивидуализиращи признаци. Освен това, от самото начало на процеса жалбоподателят твърди, че имота му е предоставен за ползване на основание ПМС № 21/1963 година, а цитираните документи се отнасят за ПМС № 1/1981 година. Списъкът не е ясно от кой е съставен и въз основа на кой нормативен акт. В случая не могат да намерят приложение и разпоредбите на чл. 3 от Постановление № 4 на Министерския съвет от 12.02.1988 г. за по-нататъшно усъвършенствуване устройството на зоните за обществен отдих, вилните зони и земите за земеделско ползване и за отстраняване нарушенията при изграждане на сгради в тях. Според ал. 1 - земи за земеделско ползуване, предоставени на граждани въз основа на документ, издаден от ръководно длъжностно лице на народен съвет или кметство, аграрно - промишлен комплекс, селскостопанска бригада, трудово - кооперативно земеделско стопанство и горско стопанство, не се считат заграбени и не се отнемат; според ал. 2 - земи, които се ползуват въз основа на нищожни правни сделки или на отпаднало основание, не се считат като заграбени и не се отнемат, ако се обработват лично от ползувателите и бъдат включени в зона за земеделско ползуване, във вилна зона или в населено място като вилен имот; а според ал. 3 - земи, раздадени за лично ползуване от трудово - кооперативно земеделско стопанство и аграрно - промишлен комплекс и застроени до 7 април 1987 г., не се отнемат, ако се включат в обособена зона за земеделско ползуване или във вилна зона. Това обаче не става автоматично, а в ал. 4 е предвидена процедура за оформяне статуквото на заварените ползватели на земи за земеделско ползване, която процедура - с подаване на молба на правоимащия до Изпълнителния комитет на Общинския народен съвет, не е задвижена. Предвид липсата на документ, който да удостоверява надлежно учредено право на ползване върху претендирания имот, жалбоподателят, макар че е фактически ползвател, не е ползвател с права по § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. След като не е налице първата предпоставка за преобразуване правото на ползване в право на собственост, то са ирелевантни за спора останалите предпоставки, посочени в закона - в имота да е построена до 1 март 1991 година сграда по смисъла на изключенията в § 1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ, същият да представлява лозе, овощна градина или земеделската земя да е единствена на семейството на ползвателя, който живее постоянно в населеното място, в чието землище е имотът или земята да е общинска или държавна. В контекста на всичко изложено до тук, възраженията в касационната жалба се преценяват като неоснователни. Обжалваното пред ВАС съдебно решение е съобразено с материалния закон, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е обосновано. При служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което и следва да бъде оставено в сила изцяло, включително и в частта му за присъдените разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,