Решение № 143 от 18.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 361/2018 г.

Решение № 143 от 18.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 361/2018 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Дияна Ценева Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 293 от 6.06.2018 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 140 от 20.10.2017 г. по в. гр. д. № 338/2017 г. на Варненския апелативен съд по касационна жалба на "Солвей соди" АД- гр. Девня, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса по какъв начин следва да се докаже, че даден държавен имот е бил предоставен за стопанисване и управление на държавно предприятие, като предпоставка за придобиването му на основание чл. 17а ЗППДОбП (отм.); от търговското дружество, в което е преобразувано предприятието. Жалбоподателят "Солвей соди" АД чрез своите процесуални представители поддържа, че счетоводното записване на недвижимия имот и отразяването му в баланса на търговското дружество не са годно доказателство за предоставянето на този имот за стопанисване и управление на преобразуваното държавно предприятие. Счита, че изводът на въззивния съд за това спорният имот да е бил предоставен за стопанисване и управление на праводателя на ответника е необоснован, тъй като по делото не са ангажирани писмени доказателства за първоначалното или последващо включване на имота в имуществото на държавното предприятие СХК "Девня" или в имуществото на някое от включените в състава му самостоятелни стопански предприятия или поделения. Ответникът по касация "Девня инвест" АД изразява становище, че касационната жалба е неоснователна. Поддържа, че съгласно разясненията, дадени в т. 2 г от ТР № 4 от 14.03.2016 г., фактът на предоставяне на определено имущество за стопанисване и управление на държавното предприятие може да бъде доказан освен преки доказателства- нарочен административен акт за предоставяне на това право, така и с косвени доказателства. Счита, че в случая са ангажирани такива косвени доказателства, които доказват по несъмнен начин, че правото на стопанисване и управление е било предоставено на неговия праводател. Държавата в качеството си на трето лице – помагач на ответника по ревандикационния иск изразява становище, че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 585 от 13.04.2017 г. по гр. д. № 2735/2014 г. на Окръжен съд- Варна, с което е признато за установено по отношение на "Девен" АД- гр. Девня / преобразувано чрез вливане в "Солвей соди" АД/, че "Девня инвест" АД – гр. Варна, е собственик на реална част с площ 1 357. 512 дка от ПИ с идентификатор №*** по КККР на [населено място], Промишлена зона- юг, целият с площ от 1 587. 312 дка, която реална част е повдигната в лилав цвят на скицата на л. 906 от делото, съставляваща неразделна част от решението, на основание чл. 17а ЗППДОбП (отм.); , и ответникът е осъден да предаде на "Девня инвест" АД владението върху тази реална част. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че имотът, представляващ депо 4 а, е бил предоставен за стопанисване и управление на СХК "Девня", образуван през 1975 г., последователно преобразуван в СО "Девня" и ДФ "Полихим". Изводът е обоснован с обстоятелството, че в изготвените след 1985 г. документи, касаещи изграждане на обект "Депа за утайки с тръбопроводи", СХК "Девня", респ. СО" Девня", е посочен като инвеститор на обекта. Ищцовото дружество е правоприемник на Инвеститорска дирекция към СХК "Девня", съотв. на СО "Девня", която след преобразуване на стопанското обединение в ДФ "Полихим", е регистрирана като дъщерна фирма на държавната с имущество по баланса на прекратените организации, сред които и Дирекция "Инвеститорски контрол"- Девня. След прекратяване на ДФ "Полихим" през 1991 г. дъщерната фирма е реорганизирана като еднолично търговско дружество с ограничена отговорност с държавно имущество, което поема активите, пасивите и други права и задължения на ДФ "Полихим." по баланс към 31.03.1991 г. и по разделителен протокол. Приел е, че на основание този разделителен протокол от 24.06.1991 г., с който имуществото по баланса на централното управление е разпределено между поделенията, депата за утайки с тръбопроводи за отпадни води са били включени в баланса на ДИФ "Девня инвест" и са формирали уставния капитал на "Девня инвест" ЕООД. Оттук е заключил, че правото на собственост е преминало в патрумониума на ищцовото дружество на основание чл. 17а ЗППДОбП (отм.);. С т. 2 г от ТР № 4 от 14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС е прието, че за да се приложи нормата на чл. 17а ЗППДОбП (отм.); не е необходимо предоставеният за стопанисване и управление имот да е заприходен в баланса на държавното предприятие към момента на преобразуването или в баланса на преобразуваното търговско дружество. Съображенията за това разрешение са, че фактическият състав на този придобивен способ включва доказване на следните предпоставки: държавата да е собственик на конкретно имущество; това имущество да е предоставено за стопанисване и управление на държавното предприятие и с акта на държавния орган за преобразуване на предприятието в еднолично търговско дружество то да не е изключено от имуществото, което се включва в капитала на дружеството. Пояснено е, че в рамките на възникнал гражданско- правен спор фактът на предоставяне на определено имущество за стопанисване и управление може да бъде доказан както чрез преки доказателства - административен акт за предоставяне на държавния имот на определено държавно предприятие, така и с непреки доказателства, напр. актове за държавна собственост, в които изрично е записано, че определен имот е предоставен за стопанисване и управление на определено държавно предприятие, разделителни протоколи, имотни ведомости, записвания в инвентарните книги на държавното предприятие и др. Въззивното решение е постановено в отклонение от цитираната задължителна съдебна практика. По положителен установителен иск за собственост или ревандикационен иск ищецът носи доказателствената тежест да установи по пътя на пълното и главно доказване осъществяването на фактическия състав на конкретния придобивен способ, от който извежда претендираното материално право. Пълно доказване може да се проведе и чрез косвени доказателства, но за да е успешно, е необходима такава система от доказателствени факти, която води до единствено възможен извод и създава сигурност, че фактът, индициран чрез съвкупността на доказаните доказателствени факти, наистина се е осъществил. По настоящото дело ищецът черпи права върху спорния имот от правоприемство след няколко последователни преобразувания от СКХ "Девня". За да обоснове извод, че имотът е бил предоставен за стопанисване и управление на това стопанско предприятие, въззивният съд се е позовал на обстоятелството, че в представената по делото строителна и сметна документация за изграждане на обект "Депа за утайки с тръбопроводи" след 1985 г. СХК "Девня" е посочен като инвеститор. По делото е установено, че с разпореждане № 37 от 2.02.1970 г. на Комитета за стопанска координация при МС на НРБ е взето решение за отчуждаване по реда на ЗПИНМ на покрити и непокрити недвижими имоти за строителство на обект "Пристанище Варна- Запад", за нов сгуроотвал на Т. "В. " и за нова нефтобаза. Въз основа на това разпореждане е издадена Заповед № 827 от 2.03.1970 г. на Председателя на ОНС В., с която са одобрени проектите за отреждане на терените и площадките за строителство на пристанище "Варна-запад". Съгласно тази заповед, за изграждане на депа 4 а, 4 б и 4 в са определени терени по парцеларен план № 19. Видно от представения по делото Обзор на състоянието на подобектите на обект пристанище "Варна –запад" към м. март 1970 г. / л. 1682 от гр. д. № 608/09 г. / депа 4 а и 4 б представляват подобекти на пристанището. Предназначението им е за изхвърляне на драгирани материали от пристанището. Със Заповед № 376 от 29.12.1981 г. на Министерския съвет на НРБ е наредено на Министерството на транспорта да осигурява поддържането на проектираните дълбочини на канал № 2, утайника към него и акваториите на пристанище В. Запад и Фериботния комплекс, като Министерството на химическата промишленост му предоставя ежегодно 60% от разходите, необходими за това поддържане. Със същата заповед е наредено на Министерството на транспорта, кооперирано с Министерството на химическата промишленост и ИС на ОНС- Варна, да осигури необходимите лимити за разработване на проект за удълбочаване на р. Провадийска, изграждане на депа и дренажно-отводнителни съоръжения в района на [населено място] и гара Разделна, като след завършване на работния проект двете министерства и изпълнителният комитет да договорят дяловото си участие в реализирането му. С Протокол № ЕС-64 от 20.11.1985 г. Държавният експертен технико- икономически съвет при Министерство на химическата промишленост, след като е констатирал, че "почистването на коритото на р. Провадийска се налага от зачестилите в последно време наводнения, а така също и от затлачване от химическите заводи, както и че в района на пристанище Варна - запад липсват терени за депа за намиване от извършените драгажни работи", е одобрил първи вариант от разработка на ТИДРПП за обект СХК- Девня, подобект "Депа за утайки с тръбопроводи", предвиждащ надграждане на дигите на съществуващите депа, което ще се извърши на три етапа, като през първия етап ще се надгради дигата на депо 4 в, през втория етап- дигата на депо 4 б и през третия етап- дигата на депо 4 а. Взето е решение участието в капиталните вложения да стане съгласно разпределителен протокол между заинтересованите потребители. По делото е представена утвърдената с това решение Генерална сметка за обекта, в заглавната страница на която като инвеститори са посочени СХК "Девня" и СО " Воден транспорт". В част от представените работни проекти СХК "Девня" е посочен като единствен инвеститор. От съвкупната преценка на тези доказателства не може да се направи несъмнен извод, че процесният имот е бил предоставен в оперативно управление на СКХ "Девня", респ. на СО "Девня", а оттук - че при преобразуване на стопанското обединение в държавна фирма е бил включен в нейния уставен фонд. Съгласно чл. 94 НДИ (отм.); в редакция преди изменението в ДВ бр. 71/89 г., предаването на държавни имоти от една държавна организация на друга се извършва по решение на председателя на Държавния комитет за планиране и министъра на финансите, или по взаимно съгласие на ръководителите на заинтересуваните министерства и ведомства. Процесният недвижим имот, заедно с други терени, е отчужден през 70-те години на ХХ в. за изграждане на пристанище Варна –запад и предаден на Инвеститорска дирекция пристанище "Варна- запад"като представител на Министерство на транспорта. Функционалното му предназначение е за изхвърляне на драгиран материал от пристанището. Няма спор по делото, а това се установява и от приложените писмени доказателства, че депото е било изградено и ползвано по предназначение, като към 1985 г. неговият обем е бил запълнен. С писмо изх. № 08. 1-4/29 от 2407. 1985 г. на Комитета за опазване на природната следа при МС, адресирано до БНБ, с копие до национална корпорация по химическа промишленост, е направено предложение при формиране плана за капиталните вложения за 1986 г. на Националната корпорация по химическа промишленост да бъдат включени три обекта с решаващо значение за прекратяване замърсяването на водите, въздуха и почвата в СХК "Девня", един от които е надзиждане на съществуващите депа, изградени при построяване на фериботния комплекс, като е посочено, че за изграждане на този обект за изпълнител е определен "Трансстрой" - Белослав. Няма доказателства след отчуждаването на земите и предаването им на Инвеститорска дирекция към пристанище "Варна - запад" теренът на депо 4 а да е преотреден за преки нужди на СХК "Девня" или някое от съставните му предприятия, да е променено предназначението му, или дейността по извършването на драгажни работи, като част от общите мероприятия по поддържането и предпазване от затлачване на канал № 2 и акваториите на пристанище Варна-Запад и Фериботния комплекс, възложена първоначално на министерство на транспорта, да е прехвърлена министерството на химическата промишленост, респ. на химическия комбинат. Не са представени и косвени доказателства от категорията на посочените в ТР № 4/2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС - акт за държавна собственост, в който да е отразено предоставянето на имота в оперативно управление на СХК "Девня"/актът за държавна собственост е официален свидетелстващ документ, който до установяване на противното, се ползва с обвързваща доказателствена сила относно отразените в него обстоятелства/, имотни ведомости, записвания в инвентарните книги на държавното предприятие, двустранно подписани протоколи за приемане и предаване на имота между различни стопански организации /като напр. протоколът от 05.07.1979 г. за замяна на земи между СКХ "Девня" и ДЗЗ- Девня/ и др. Към 1985 г., когато е взето решение за надграждане на дигите на депата и е одобрена необходимата съгласно изискванията на Правилника за капитално строителство (отм.); строителна и сметна документация, са в сила Законът за защита на природата /ДВ бр. 47/1967 г., отм. ДВ бр. 77/2002 г. / и Правилникът за неговото приложение / ДВ бр. 33/1069 г., отм. ДВ бр. 77/2002 г. /, които възлагат осъществяването и финансирането на мероприятията за опазване и възстановяване на околната среда, каквото по своето предназначение и вид представлява процесното депо за дренирани утайки, в тежест на ведомствата, които причиняват замърсяването. Същевременно ПКС и Наредба № 9 за проектиране, планиране и изграждане на единна производствена, техническа и социална инфраструктура в производствените зони /ДВ бр. 70/1980 г. / предвиждат кооперирано изграждане на обекти на техническата инфраструктура в производствената зона за общо ползване от съответните предприятия, които имат нужда от тях, с цел икономия на земя, инвестиции и експлоатационни разходи, и опазване и възстановяване на природната среда. При тази правна уредба и предвид вида на съоръженията и тяхното конкретно предназначение – "да поемат драгажния материал от почистването на устието на р. Провадийска от отложените утайки при работа на химическите заводи в Девня, предизвикващи затлачване на дъното на реката и акваторията на пристанище Варна - Запад и канал 2", обстоятелството, че химическият комбинат е посочен като инвеститор, първоначално наред със СО "Воден транспорт", сключвал е договори в това качеството и е финансирал СМР във връзка с надграждане дигите на депата, съобразно утвърдения проект, само по себе си не може да обоснове несъмнен и еднозначен извод за предоставяне на правото на стопанисване и управление на спорния имот на тази стопанска организация. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е придал решаващо значение на това обстоятелството, без да го обсъди във връзка с останалите събрани по делото доказателства, които установяват, че като съоръжение за депониране на драгажни маси, депото е било изградено още през 70- те години на ХХ в., а надграждането на дигите е само с оглед възможността да се продължи ползването му за период от още няколко при запазване на същото функционално предназначение. Приложените по делото писмени доказателства, касаещи надграждането на дигите на съществуващите депа, налагат извод, че СХК "Девня" е определен за инвеститор на това строителство, тъй като производствената му дейност се явява основен източник на замърсяването с утайки на дъното на река Провадийска и акваторията на пристанищния комплекс, без обаче това да означава, че депото му е предоставено за стопанисване и управление по смисъла на НДИ и ПОСД. В обобщение на изложеното, при постановяване на обжалваното решение е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила във връзка с доказването, което е довело до необоснован извод, че ищецът е провел пълно доказване чрез косвени доказателства на факта на предоставяне на спорния имот за стопанисване и управление на държавните предприятия СХК" Девня", респ. СО "Девня" и ДФ "Полихим", от която черпи права като правоприемник на част от активите и пасивите, включени в капитала му с акта за образуване на еднолично търговско дружество, като един от елементите на фактическия състав на чл. 17а ЗППДОбП (отм.);. По тези съображения въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно при наличието на касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна и не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия, на основание чл. 293 ГПК спорът следва да бъде решен по същество от касационната инстанция, както предявеният от "Девня инвест" АД – гр. Варна иск с правно основание чл. 108 ЗС за установяване, че дружеството е собственик на реална част с площ 1 357 512 кв. м от ПИ с идентификатор № 20482.505.155 по КККР на [населено място], Промишлена зона- юг, целият с площ от 1 587 312 кв. м, която реална част е повдигната в лилав цвят на скицата на л. 906 от делото, на основание чл. 17а ЗППДОбП (отм.); , и за осъждане на ответника да му предаде владението върху нея бъде отхвърлен като неоснователен. С оглед този изход на делото ищецът "Девня-инвест" АД следва да бъде осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на "Солвей соди" АД разноски по делото в общ размер на 436 310 лв., от които 72 000 лв. възнаграждение за един адвокат за първа инстанция, 48 000 лв. възнаграждение за един адвокат за въззивната инстанция, 82 000 лв. възнаграждение за един адвокат за касационната инстанция, 115 721 лв. държавна такса за въззивно обжалване, 115 721 лв. държавна такса за касационно обжалване и 2068 лв. внесени депозити за вещи лица. Водим от гореизложеното съдът