Решение № 4481 от 14.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9128/2015 г.

Решение № 4481 от 14.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9128/2015 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", гр. София, подадена чрез упълномощения юрк. Ц., срещу решение № 292 от 15.07.2015 г., постановено по адм. дело № 233/2015 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, с което е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 с изх. № 02-040-2600/1365 от 12.08.2014 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", в частта, в която не е одобрено финансирането по Схемата за единно плащане на площ и Схемата за национално доплащане на площ по отношение на парцели № 341-1-19 и № 341-1-21. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба, се моли решението да бъде отменено и постановено друго по същество, с което да бъде отменен административният акт. Ответната страна - "Тера Еко 97" ЕООД, чрез своя процесуален представител, адв. Малина Николова оспорва жалбата и моли решението като валидно, допустимо и правилно да бъде оставено в сила. Претендира направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура, участващ в касационното производство дава мотивирано заключение, че решението е неправилно и следва да се отмени. Върховният административен съд, четвърто отделение като провери допустимостта на решението, прие следното: Производството пред административния съд е било образувано по жалбата на "Тера Еко 97" ЕООД, срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 с изх. № 02-040-2600/1365 от 12.08.2014 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", в частта, в която не е одобрено финансирането по Схемата за единно плащане на площ и Схемата за национално доплащане на площ по отношение на парцели № 341-1-19 и № 341-1-21. С обжалваното решение № 292 от 15.07.2015 г., постановено по адм. дело № 233/2015 г., Административният съд - Велико Търново е разгледал жалбата по същество, като е отменил процесния административен акт. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че не са били налице процесуалните предпоставки за постановяването на решение от административния съд по подадената жалба от "Тера Еко 97" ЕООД, по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 97, ал. 1 АПК, при обжалване по административен ред горестоящият административен орган се произнася с мотивирано решение в двуседмичен срок от получаване на преписката, когато органът е едноличен, и в едномесечен срок, когато органът е колективен. Ако компетентният да разгледа жалбата или протеста орган не се произнесе в рамките на срока по ал. 1, законосъобразността на административния акт може да се оспори чрез административния орган, който го е издал, пред съда, ако актът подлежи на оспорване по съдебен ред (чл. 97, ал. 5 АПК). В случая настоящия касационен ответник е обжалвал Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 с изх. № 02-040-2600/1365 от 12.08.2014 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" пред горестоящия административен орган, като жалбата, ведно с административното преписка, е изпратена с придружително писмо изх. № 02-040-2600/4437 от 24.09.2014 г. и същата е постъпила в деловодната система на министерството на земеделието и храните на 08.10.2014 г. /вх. № 70-4365 от 08.10.2014 г./. Министърът на земеделието и храните е дължал произнасяне по нея в двуседмичен срок от постъпване на преписката, съгл. разпоредбата на чл. 97, ал. 1, предл. "първо" от АПК, който в случая е започнал да тече от 08.10.2014 г. и е изтекъл на 23.10.2014 г. При положение, че той не е сторил това в предвидения от закона двуседмичен срок, земеделският производител е следвало да подаде жалба до съда в 14-дневен срок, считано от 23.10.2014 г. или в срок до 06.11.2014 г. /четвъртък, работен ден/. Видно от данните по делото, "Тера Еко 97" ЕООД е подал жалбата си до съда на 18.03.2015 г., поради което същата се явява подадена извън този срок и съответно е просрочена. Произнасянето на горестоящия административен орган извън сроковете по чл. 97, ал. 2 АПК, с което той отхвърля подадената до него жалба, не новира срока за обжалване пред съда на индивидуалния административен акт, издаден от по-долустоящия административен орган. Както беше отбелязано по-горе, срокът за обжалване пред съда тече не от датата на произнасяне на горестоящия административен орган, а от изтичането на срока по чл. 97, ал. 1 АПК в случай, че органът не постанови решение по жалбата в този срок. Това нормативно разрешение дава възможност на оспорващия да отнесе своевременно спора пред съда вместо да чака произнасяне от горестоящия административен орган, който може и да не се произнесе по подадената жалба. Тъй като жалбата до съда не е постъпила в законния срок, считано от изтичане на двуседмичния срок, в който министърът на земеделието е следвало да издаде решение, оспореният акт на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" е влязъл в сила. В този смисъл е постановено Тълкувателно решение № 6/30.06.2015 г. по т. дело № 4/2013 г., в чиято т. 2 Общото събрание на колегиите във ВАС реши, че съдебното оспорване по чл. 149, ал. 3 АПК не е допустимо, когато по-горестоящият административен орган, след изтичане на срока за произнасяне по чл. 97, ал. 1 АПК, се произнесе с решение, с което отхвърля жалбата или протеста срещу оспорения по административен ред индивидуален административен акт. Съгласно чл. 130, ал. 2 от ЗСВ, тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. При това положение и на основание чл. чл. 218, ал. 2 във вр. с чл. 221, ал. 3 във вр. с чл. 159, т. 5 във вр. с чл. 149, ал. 3 от АПК, обжалваното съдебно решение следва да се обезсили, а образуваното първоинстанционно дело да бъде прекратено. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховния административен съд, четвърто отделение