Решение № 558 от 13.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 515/2008 г.

Решение № 558 от 13.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 515/2008 г., II н. о., НК, докладчик съдията Биляна Цочева Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Л. И. А. против въззивна присъда от 17.06.2008 г. на Софийски окръжен съд, НК - 2 въззивен състав, постановена по ВНОХД № 53/2008 г. С тази присъда Софийският окръжен съд е отменил изцяло присъда № 110/12.12.2007 г. по НОХД № 391/2007 г., с която Районен съд - Ихтиман е оправдал подсъдимия Л. И. А. по повдигнатото му обвинение по чл. 343б, ал. 1 от НК. Вместо това е признал същия за виновен в това, че на 4.08.2007 г., в гр. Д. баня, е управлявал л. а. "Москвич" с ДК № Сф ..... ТВ с концентрация на алкохол в кръвта над 1, 2 промила - 2, 10 промила, установено по надлежен ред, поради което на основание чл. 343б ал. 1 от НК му е наложил наказание пробация, включващо пробационни мерки задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител, и двете за срок от 9 месеца и кумулативно на основание чл. 343г от НК - лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 години, считано от 6.08.2007 г. Оправдал е подсъдимия по първоначалното обвинение да е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта 2, 36 промила. В негова тежест е присъдил направените по делото разноски. В касационната жалба и допълнението към нея, депозирано по реда на чл. 351, ал. 3 от НПК, поддържани в с. з. пред ВКС, се изразява позиция, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна и необоснована. Твърди се, че при разрешаване на въпроса относно концентрацията на алкохол, отчетена с техническото средство "Дрегер Алкотест 7410", не било взето предвид, че същият ден подсъдимият е работил с лакове на ацетонова основа, което е довело до взаимодействие с алкохола и повишаване на неговата концентрация. В тази връзка били игнорирани констатациите на първоначалната експертиза, като неоправдано била кредитирана допълнително назначената във въззивното производство комплексна такава. Освен това се поддържа, че като цяло наличието на алкохол в кръвта не е било установено по надлежния начин, регламентиран в Наредба № 30, доколкото в талона за изпращане на кръвна проба длъжностното лице неправилно вписало болничното заведение в гр. Д. баня, което не съществувало от 2000 г. В този аспект, като е приел, че подсъдимият е отказал да отиде за изследване на кръвна проба, знаейки задължението си, установено по нормативен начин - че това следва да стане в най-близкия спешен център, е допуснал нарушение и на материалния закон. Претендира се отмяна на осъдителната присъда и оправдаване на подсъдимия по повдигнатото му обвинение. Прокурорът от ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата, поради което предлага въззивната присъда да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. Извън необосноваността, което не е самостоятелно касационно основание, изложените в жалбата възражения касаят процесуални нарушения при оценката на доказателствените източници, както и експертни заключения и следващото от това неправилно приложение на материалния закон - осъждане за деяние, което защитата е намирала за недоказано по несъмнен и категоричен начин. Разгледани на тази плоскост, ВКС ги намери за изцяло неоснователни. За да приеме, че подсъдимият е осъществил състава на чл. 343б, ал. 1 от НК като е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда и конкретно 2, 1 на хиляда, оправдавайки го за разликата до 2, 36 на хиляда, въззивният съд добросъвестно е изпълнил процесуалните си задължения. В тази връзка подробно е изследвал доказателствените средства и експертни заключения и в съгласие с тях, при изложени конкретни съображения кои възприема за достоверни и убедителни, е установил релевантните за състава факти, които и правилно е интерпретирал в контекста на подигнатото обвинение. То е било основано върху една от хипотезите по чл. 6 от Наредба № 30/2001 г., съобразно която употребата на алкохол се приема за установена въз основа показанията на техническото средство, когато водачът не се явил в определеното лечебно заведение да даде кръв за изследване. Тази хипотеза, съотносима към обективния признак по чл. 343б, ал. 1 от НК за установяване на концентрацията на алкохол над 2, 1 на хиляда по надлежен ред, безспорно е била налице. От фактическа страна е било установено, че подсъдимият е бил спрян за проверка и тестван с техническото средство "Дрегер Алкотест 7410", показало наличие на 2, 36 промила алкохолно съдържание. Съставен му е бил акт по този повод, както и съответно е бил изготвен талон за медицинско изследване, в случай, че пожелае да реализира правото си за провеждане на лабораторно изследване на дадена за целта кръвна проба. Без съмнение е, че в този талон св. И неправилно е указал лечебното заведение, в което той следва да се яви - "МБАЛ гр. Д. баня" (вж. л. 4 от досъдебното производство), което в хода на процеса е било установено, че не съществува. Същевременно, както правилно е акцентирал въззивният съд, в различие от първоинстанционния, тази неточност не е лимитирала възможността, изводима от разпоредбата на чл. 7, т. 2 от Наредба № 30/01 г., водачът да се яви в най-близкия център за спешна медицинска помощ, съответно негов филиал, където да бъде извършено медицинско освидетелстване и вземане на кръвна проба. Подсъдимият не е сторил това, а и поделото съществуват данни, че той практически не е оспорил на място показанията на техническото средство. Съответно, няма разумно основание да се счита, че с неправилното насочване към болницата в гр. Д. баня подсъдимият е бил лишен от възможността да реализира свое признато право да обори показанията на техническото средство, а оттук и че те не могат да послужат за валидно установяване на алкохолната концентрация, нужна за съставомерността на деянието по 343б, ал. 1 от НК. След като подсъдимият, освен че не е оспорил на място показанията на техническото средство, а и при връчен талон за медицинско изследване не се явил в "определеното лечебно заведение", което поначало не е могло да стане, тъй като такова не е съществувало, но той е бил длъжен да знае, че може да даде кръв за лабораторно изследване във всеки център за спешна медицинска помощ или филиал и не е сторил това, то не е имало пречка употребата на алкохол да се счита за установена по надлежен начин въз основа на показанията на техническото средство. Както е видно от присъдата обаче, въззивният съд е признал подсъдимия да е управлявал не с инкриминираното му количество алкохол от 2, 36на хиляда, в какъвто аспект са били показанията на въпросното техническо средство, а с 2, 1 на хиляда. В тази насока явно е съобразил аргументите на защитата, намерили частична подкрепа в първата експертиза, сочила, че е възможно повлияване на алкохолната концентрация от вдишването на ацетон при работа, макар самото количество да не е било възможно да се установи и комбинирайки тези констатации с изложените в експертното заключение на втората експертиза - че с оглед конкретните данни най-ниската възможна концентрация на алкохол в проба кръв при повишена стойност на ацетон до нивото на 0,145 % (след което настъпва кома) е 2,10 на хиляда. Съответно, независимо, че мотивите на въззивния съд по този повод са недостатъчно ясни, то в крайна сметка е било възприето най-благоприятното за подсъдимия положение, при което ако беше дал кръвна проба, то би било отчетено влиянието на вдишан при работа ацетон, при това в максималния предел преди изпадане в кома. Оттук следва и неоснователност на доводите в жалбата за неотчитане на взаимодействието между тези вещества и възможното повлияване върху концентрацията на алкохол, приета за налична и достатъчна за съставомерността на деянието. Предвид гореизложеното, ВКС намери, че не се потвърждават сочените в жалбата основания за ревизия на въззивната присъда, която поради това следва да бъде оставена в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение