Решение № 9924 от 14.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15590/2013 г.

Решение № 9924 от 14.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15590/2013 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Таня Василева Гуглева от гр. Пазарджик, чрез пълномощника й адв. Петков против решение № 6044/7.10.2013 г., постановено по адм. дело № 6679/2013 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/. Жалбоподателката навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Моли решението да бъде отменено и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" /ИААА/, град София, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Таня Василева Гуглева срещу заповед № 744/5.06.2013 г. на изпълнителния директор на ИААА, с която на основание чл. 103, ал. 1, т. 4 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) вр. чл. 27 и чл. 7, ал. 2, т. 6 от ЗДСл. служебно правоотношение на жалбоподателката е прекратено. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалния закон. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. Жалбоподателката е заемала длъжност "главен инспектор" в Областен отдел "Контролна дейност - ДАИ"- Пазарджик, дирекция "Автомобилна инспекция" - Пловдив към ИААА изпълнителният директора е компетентния орган да издаде заповедта, поради което и изводът на съда в този смисъл е правилен. Законосъобразен е и изводът на първоинстанционния съд, че заповедта е издадена в предписаната от закона форма, като същата съдържа задължителните реквизити по чл. 108, ал. 1 от ЗДСл. Правилно в обжалваното решение е прието, че при постановяване на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и че същият е в съответствие с материалния закон. Първоинстанционният съд е установил следните факти: Касаторката е работила на посочената по-горе длъжност по служебно правоотношение, което е било прекратено от органа по назначаването със заповед № 727/29.12.2011 г. на изпълнителния директор на ИААА. Заповедта е била отменена като незаконосъобразна с решение по адм. дело № 453/2012 г. на АССГ, оставено в сила с решение по адм. дело № 7519/2012 г. на Върховния административен съд, влязло в законна сила на 8.04.2013 г. В двуседмичния срок по чл. 122, ал. 1 от ЗДСл, на 22.04.2013 г. Гуглева е входирала заявление вх. № 13-00-20-1419 в деловодството на Областен отдел КД - ДАИ Пазарджик, с което изразила желанието си да бъде възстановена на заеманата от нея длъжност преди прекратяване на служебното й правоотношение. Издадена е била заповед № 736/17.05.2013 г. за възстановяване на служителката на работа, за която не са налице доказателства да е съобщена по надлежния ред на същата. Налице са само твърдения на органа по назначаването, че те е била уведомена устно по телефона на 18.05.2013 г. Поради неявяването на работа на Гуглева, изпълнителният директор на ИААА е оспорената заповед № 744/5.06.2013 г., с която на основание чл. 103, ал. 1, т. 4 от Закона за държавния служител (ЗДСл) вр. чл. 7, ал. 2, т. 6 от ЗДСл служебно правоотношение на жалбоподателката е прекратено. Установено е също така, че през времето, през което служителката е била уволнена, е работила по трудово правоотношение с "Хебрус - бус" ООД, офис град Пазарджик, като това трудово правотношение е било налице и към 27.05.2013 г., съгласно писмо рег. № 17140/27.05.2013 г. на ТД на НАП - град Пловдив, офис Пазарджик. При наличието на това обстоятелство, органът по назначаването е приел, че е налице несъвместимост по смисъла на чл. 7, ал. 2, т. 6 от ЗДСл, според която норма не може да бъде назначено за държавен служител лице, което работи по трудово правоотношение, освен като преподавател във висше училище, като АССГ е възприел същите доводи. Позовал се е и на разпоредбата на чл. 27 от ЗДСл, регламентираща, че когато по време на осъществяване на служебното правоотношение за държавния служител възникне някое от основанията за недопустимост по чл. 7, ал. 2 от този закон, той е длъжен в 7-дневен срок от настъпването на това основание да уведоми органа по назначаването за несъвместимостта с изпълняваната служба. Касационната инстанция счита, че правните изводи на АССГ съответстват на приложимите материалноправни норми и на целта на закона. Според посоченото правно основание за издаване на заповедта - чл. 103, ал. 1, т. 4 от ЗДСл, органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение с държавният служител поради несъвместимост в случаите по чл. 7, ал. 2. Препращането в заповедта към нормата на чл. 7, ал. 2, т. 6 от ЗДСл визира забраната да бъде назначено за държавен служител лице, което работи по трудово правоотношение. С влязлото в сила съдебно решение на петчленен състав на ВАС се придава действие на висящност на служебното правоотношение от датата на възстановяването на държавния служител на заеманата длъжност. От приложеното по делото удостоверение рег. № 17140/27.05.2013 г. на ТД на НАП - град Пловдив, офис Пазарджик, към 27.05.2013 г. трудовия договор между посоченото дружество и касаторката, сключен на 30.08.2012 г., е все още действащ. Следователно към 8.04.2013 г. (датата на възстановяване на служебното й правоотношение), тя все още е работила по трудово правоотношение. Поради това при издаване на процесната заповед за прекратяване на служебното й правоотношение, е била налице пречка за заемане на държавна служба - чл. 7, ал. 2, т. 6 от ЗДСл, наличие на трудово правоотношение, което не е прекратено, и законосъобразно органът по назначаването се е позовал на чл. 103, ал. 1, т. 4 от Закона за държавния служител (ЗДСл) вр. чл. 7, ал. 2, т. 6 от ЗДСл. Тълкуването на приложимата правна норма води до извода, че възстановеният служител не трябва да работи по трудово правоотношение и към датата на възстановяването на държавна служба, тъй като изискването за несъвместимост е относимо и при възстановяване на държавна служба, а не само при първоначално назначаване. Съобразно доказателствата по делото законосъобразни са мотивите на заповедта, че са налице предпоставките на чл. 7, ал. 2, т. 6 от ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение, като изискването за несъвместимост следва да се приложи и в случаите на възстановяване на държавна служба. Този извод следва непосредствено от правната уредба на статута на държавния служител и основните принципи на института на изпълнението на държавната служба. Няма законово основание да се приеме, че след като за първоначално назначаване на държавна служба се изисква държавният служител да не работи по трудово правоотношение, това изискване не се прилага при възстановяване на служителя на държавна служба в изпълнение на съдебно решение. Съвместяването на трудово и служебно правоотношение е изключено от законодателството и от тази принципна забрана произтича и изискването на чл. 7, ал. 2, т. 6 от ЗДСл валидно както по време на възникването, така и във всеки един момент от изпълнение на държавната служба или при повторното й заемане в резултат от възстановяване на длъжност при незаконно прекратяване на служебното правоотношение. С оглед на изложеното, неоснователни са оплакванията в жалбата, че служебното правоотношение на жалбоподателката не е било възникнало към датата на издаването на заповедта за възстановяването й на държавна служба, поради това, че към посочената дата тя не е била уведомена за нея и реално не е започнала изпълнението на службата си. Релевантен правнозначим юридически факт е моментът възстановяване на държавна служба, по силата на влязло в сила съдебно решение. Към тази дата трудовото правоотношение на жалбоподателката е следвало да бъде прекратено. Последващите действия по изпълнението на заповедта за назначаване са ирелевантни относно момента на възстановяване висящността на служебното правоотношение. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон, поради което не е налице соченото касационно основание за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното искане за присъждане на разноски по делото от процесуалния представител на ответника, касаторката следва да бъде осъдена да заплати 300 лева юрисконсултско възнаграждение на ИААА, на основани ечл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,