Решение № 7142 от 30.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14232/2017 г.

Решение № 7142 от 30.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14232/2017 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на "У." ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Д. Я. М. Х., чрез адв. Д., срещу Решение № 6370 от 06.11.2017 г., постановено от Административен съд - С.-град, по адм. дело № 1718 по описа на същия съд за 2017 г., с което е отхвърлена жалбата на "У." ЕООД срещу Ревизионен акт № Р - 22221016004027-091-001/03.11.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП С., потвърден с Решение № 70/16.01.2017 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП- С., в частта на установения резултат по ЗДДС за данъчните периоди м. 02.2016 г., м. 03.2016 г. и м. 04.2016 г.

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се твърди, че за определяне на статуса на получателя на доставките, извършени от дружеството, са приложими разпоредбите на чл. 9 от ДДС Директивата, респ. на чл. 3 от ЗДДС, съгласно които получателят на доставките- "Синкортек лимитид" е данъчнозадължено лице, респ. приложимата правна норма за определяне на мястото на изпълнение на процесните доставки е чл. 21, ал. 2 от ЗДДС. П. условията на евентуалност е направено възражение за начина на определяне на доначисления ДДС. И. се доводи, че за доначисления ДДС е приложима разпоредбата на чл. 67, ал. 2 от ЗДДС, респ. чл. 53, ал. 2 от ППЗДДС, а не тази на чл. 67, ал. 1 от ЗДДС. Т. се, че чл. 18 от Регламент за изпълнение № 282/2011 въвежда в общата система на ДДС термина "данъчнозадължено лице" с различно съдържание от това на Директива 2006/112/ЕО, което придава на чл. 18 от Регламент за изпълнение № 282/2011 характеристиката на "хармонизираща мярка". Изложени са аргументи, че Регламент за изпълнение № 282/2011 е законодателен акт, което прави съдържащата се в него разпоредба на чл. 18 приета при допуснато нарушение на чл. 113 от ДФЕС. И. се отмяна на съдебното решение. На основание чл. 629, ал. 4 от ГПК вр. с чл. 267, ал. 1, б. "б" от ДФЕС, е направено искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС със следните въпроси:

1. Въвеждането с разпоредбата на чл. 18 от Регламент за изпълнение № 282/2011 г. на Съвета за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност на дефиниция за "данъчно задължено лице", отнасяща се само до получателите по трансгранични доставки на услуги, представлява ли хармонизираща мярка относно данъците върху оборота, акцизите и другите форми на косвено данъчно облагане, по смисъла на чл. 113 от Договора за функциониране на ЕС?

1. Действал ли е Съветът на ЕС ultra vires, без пълномощие, превишавайки правата или пълномощията си, приемайки регламент за изпълнение, с който е дефинирал основно за материалното данъчно задължение понятие, каквото е "данъчно задължено лице" с незаконодателен акт без да спази специалната законодателна процедура и/или е нарушена процедурата за приемане на хармонизиращи правила на законодателството относно данъците върху оборота, акцизите и другите форми на косвено данъчно облагане, изграждащи Общата система на ДДС в ЕС по чл. 113 от ДФЕС ?

1. Валидна ли е разпоредбата на чл. 18 от Регламент за изпълнение № 282/2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност на Съвета, като институция на ЕС?

Ответникът - директора на Дирекция "ОДОП" С. при ЦУ на НАП, чрез юрк. Кръстева, оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Моли да се остави без уважение молбата за отправяне на преюдициално запитване. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че искането за отправяне на преюдициално запитване е неоснователно, защото е неотносимо към предмета на правния спор и не би допринесло за неговото правилно решаване. Представителят на Върховна административна прокуратура също така дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и неоснователна поради следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд - С.-град е отхвърлил жалбата на "У." ЕООД срещу Ревизионен акт № Р - 22221016004027-091-001/03.11.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП С., потвърден с Решение № 70/16.01.2017 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП- С., в частта на установения резултат по ЗДДС за данъчните периоди м. 02.2016 г., м. 03.2016 г. и м. 04.2016 г.

Първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на обосноваността и материалната законосъобразност на РА, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Първоинстанционният съд е направил извод, че в тежест на жалбоподателя, който се е позовал на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС като основание за неначисляване на данъка, е да докаже изпълнението на условията по него и в частност, че получателят на услугата е данъчно задължено лице. Съдът се е съобразил с чл. 18 от Регламент № 282/2011 г., според който доказването на това обстоятелство предпоставя установяването, че към датата на издаване на процесните фактури получателят е съобщил идентификационния си номер по ДДС на доставчика и последният е получил потвърждение за валидността на този номер, респективно, че получателят е информирал доставчика, че е подал заявление за такъв номер и последният се е сдобил с каквото и да е друго доказателство за това, че получателят е данъчнозадължено лице или задължено да се регистрира за целите на ДДС лице, като е извършил проверка на тези обстоятелства. Административният съд е приел, че органите по приходите законосъобразно са установили, че в случая не са били налице условията по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС - получателят на стоката да е данъчнозадължено лице, установено на територията на Общността, което да обуслови определянето на мястото на изпълнение на услугата според мястото, където това лице е установило своята независима икономическа дейност и законосъобразно с ревизионния акт са определени за довнасяне ДДС, общо в размер на 16 380.06 лв., от които главница от 15 998.45 лв. и лихви от 903.55 лв.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

По искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС: Съобразно чл. 629, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, съдът следва винаги да отправи преюдициално запитване, когато се поставя въпрос за валидността на акт по чл. 628 ГПК. Съмнение относно валидността на даден регламент може да има единствено при обективиране на твърдение за противоречието му с акт от по-висок ранг, т. е. с акт на първичното право. В този аспект националният съд не е длъжен да сезира СЕС винаги, когато се постави въпрос за валидността на общностен акт, а само тогава, когато вътрешното му убеждение създава у него съмнение за невалидност на акта. Това се вижда и от т. 14 от Решение на СЕО по дело 314/85, според която: тези юрисдикции (националните юрисдикции) могат да разгледат валидността на акт на Общността и ако не считат, че правните основания за наличието на невалидност, изтъкнати от страните пред тях, са основателни, да отхвърлят тези правни основания, като заключат, че актът е напълно валиден. Видно от мотивите за отправяне на искане за преюдициално запитване, касационният жалбоподател счита, че чл. 18 от Регламент за изпълнение № 282/2011 г. е невалиден, тъй като въвежда хармонизиращо правило, което е прието в противоречие с чл. 113 ДФЕС. Н. касационен състав на ВАС счита, че чл. 18 от Регламент за изпълнение № 282/2011 на Съвета за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност, не разширява обхвата на понятието "данъчнозадължено лице", въведено с разпоредбата на чл. 9 от Директива 2006/112/ЕО. Действително мерките за изпълнение не могат нито да изменят съществени елементи на основната правна уредба, нито да я допълват с нови съществени елементи, но в процесния случай не е така. Според чл. 18 от Регламент за изпълнение № 282/2011:

1. Освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен в Общността, има статут на данъчнозадължено лице:

а) когато получателят му е съобщил идентификационния си номер по ДДС и доставчикът получи потвърждение за валидността на този идентификационен номер и за свързаното с него име и адрес в съответствие с чл. 31 от Регламент (ЕО) № 904/2010 на Съвета от 7 октомври 2010 г. относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на данъка върху добавената стойност ( 5 );

б) когато получателят все още не е получил идентификационен номер по ДДС, но информира доставчика, че е подал заявление за такъв и доставчикът се сдобива с каквото и да е друго доказателство за това, че получателят е данъчнозадължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което е задължено да се регистрира за целите на ДДС, и извърши проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена му от получателя, с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност като мерките, свързани с проверките на самоличността и на плащанията.

1. Освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен в Общността, има статут на данъчно незадължено лице, когато докаже, че този получател не му е съобщил идентификационния си номер по ДДС.

Въпреки че в чл. 9 от Директива 2006/112/ЕО не е предвидено, че данъчнозадълженото лице следва да притежава идентификационен номер по ДДС, то в Дял ХI, Г. 2 от Директива 2006/112/ЕО изрично е уредена идентификацията на данъчнозадължените лица. Съгласно чл. 214 от Директива 2006/112/ЕО: Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че следните лица (данъчнозадължените лица) са идентифицирани чрез индивидуален номер.

Във връзка с гореизложеното мерките за изпълнение, въведени с Регламент за изпълнение № 282/2011 и по-специално с чл. 18 от посочения Регламент за изпълнение не изменят съществени елементи на основната правна уредба, нито да я допълват с нови съществени елементи. С чл. 18 от Регламент за изпълнение № 282/2011 не се установяват нови правила, които преди това да не са били въведени в Директива 2006/112/ЕО. Поради това искането се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

По касационната жалба: Правилно административният съд е приел, че процесния РА е законосъобразен. Изводите на органите по приходите, че в случая не са били налице условията по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС - получателят на стоката да е данъчнозадължено лице, установено на територията на Общността, което да обуслови определянето на мястото на изпълнение на услугата според мястото, където това лице е установило своята независима икономическа дейност, са правилни. При ревизията е установено, че получателят по доставките на услуги- SYNCORTEK LTD, документирани с инвойси: № 04/25.02.2016, № 05/25.03.2016 и № 06/25.04.2016, е регистриран по ЗДДС с VIN GB248238001, считано от 01.06.2016 г., съгласно справка за валидиране на VIN номер. Съответно дружеството получател не е регистрирано по ДДС към м. 02.2016 г., м. 03.2016 г. и м. 04.2016 г. и към тези данъчни периоди посоченият в спорната фактура ДДС номер е невалиден.

Съдът правилно е установил приложимата правна уредба - разпоредбата на чл. 18 от Регламент за изпълнение № 282/2011, съгласно който освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен в Общността, има статут на данъчнозадължено лице: когато получателят му е съобщил идентификационния си номер по ДДС и доставчикът получи потвърждение за валидността на този идентификационен номер и за свързаното с него име и адрес в съответствие с чл. 31 от Регламент (ЕО) № 904/2010 на Съвета от 7 октомври 2010 г. относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на данъка върху добавената стойност; когато получателят все още не е получил идентификационен номер по ДДС, но информира доставчика, че е подал заявление за такъв и доставчикът се сдобива с каквото и да е друго доказателство за това, че получателят е данъчнозадължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което е задължено да се регистрира за целите на ДДС, и извърши проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена му от получателя, с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност като мерките, свързани с проверките на самоличността и на плащанията.

В тежест на жалбоподателя, който се е позовал на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС като основание за неначисляване на данъка, е да докаже изпълнението на условията по него и в частност, че получателят на услугата е данъчно задължено лице. В случая не е доказано, че получателят по доставките е имал валиден идентификационен номер по ДДС, съответно е бил данъчнозадължено лице.

Във връзка с гореизложените мотиви правилно е приложена разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДДС, според която мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получател е данъчно незадължено лице, е мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност. Следователно за извършената доставка на услуги жалбоподателят е следвало да начисли ДДС и тъй като не е сторил това, законосъобразно с ревизионния акт са определени за довнасяне на ДДС, общо в размер на 16 380.06 лв., от които главница от 15 998.45 лв. и лихви от 903.55 лв. по издадените инвойси.

Относно изложеното възражение относно начина на определяне на размера на доначисления ДДС. О., че не е приложена разпоредбата на чл. 67, ал. 2, а тази на чл. 67, ал. 1 от ЗДДС, са неоснователни. Видно от РА ДДС е начислен на основание чл. 86, ал. 1 от ЗДДС вр. с чл. 67, ал. 2 от ЗДДС.

По изложените съображения касационният съд намира, че обжалваното решение в своята цялост е валиден, законосъобразен и обоснован съдебен акт. Не са налице касационните оплаквания, наведени от касатора. Обжалваното решение на АССГ е правилно и като такова следва да се остави в сила.

Разноски: С оглед изхода на спора на ответната страна се дължи юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На основание горното на Дирекция "ОДОП" гр. С. при ЦУ на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 037 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,