Решение № 13871 от 19.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9030/2013 г.

Решение № 13871 от 19.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9030/2013 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба от ЕТ "Вирджиния - Димитър Димитров", седалище и адрес на управление гр. Хасково, представляван от Димитър Христов Димитров, подадена чрез пълномощник адв. Тодор Ташев, против решение № 3284 от 16.05.2013 г. по адм. д. № 2320/2012 г. на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Уведомително писмо № 1849/121, изх. № 01-6500/38447/08. 12. 2011 г., на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Излага, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необосновано. Твърди, че съдът не е съобразил приложимите разпоредби по Чл. 24 § 6-6. от Регламент № 65/2011 г. от 27.01.2011 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони, както и изискванията на Наредба № 8/03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Модернизиране на селските стопанства" по ПРСР 2007- 201З г. Излага, че е извършил одобрената инвестиция в договорения срок, поради което се дължи плащане от страна на Разплащателна агенция. В касационното производство е представил застрахователни полици и добавъци към тях, както и копие от приемно-предавателен протокол от 29.062011 г. с нотариална заверка. Моли, да се отмени обжалваното решение и съдът се произнесе по същество на спора, като отмени административния акт и се върне преписката за ново произнасяне на органа. Ответникът - заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", редовно призован не се явява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура в съответствие с чл. 217, ал. 1 от АПК излага становище за недопустимост на обжалваното решение, поради това, че съдът се е произнесъл по недопустима жалба. Излага, че предмет на обжалване пред АССГ е писмо на ДФЗ от 08.12.2011 г., с което касационния жалбоподател се уведомява, че му се отказва плащане на част от договорената финансова помощ, а с определение по адм. д. № 139/2013 г. 3 членен състав на ВАС приема, че това писмо е индивидуален административен акт и подлежи на обжалване. Смята, че това определение е задължително за АССГ, но не е задължително за друг тричленен състав на ВАС, тъй като се касае за равен по степен съд. Излага също, че касационният жалбоподател е кандидатствал за финансово подпомагане по мярка, модернизиране на земеделски стопанства по реда посочен в Наредба 8/2008 г. и съгласно чл. 35, ал. 1 от Наредба № 8 изпълнителния директор на РА със заповед одобрява или отхвърля заявлението за подпомагане, което може да се обжалва по реда на АПК. Смята, че това е административния акт в сложния фактически състав по отпускане на финансовата помощ и в случая заповедта за одобряване на заявление за финансово подпомагане на касационния жалбоподател е от 29.06.2009 г. след което на 02.07.2009 г. е сключен договор, поради което процесното писмо не представлява инд. административен акт, а уведомяване на касационния жалбоподател за неизпълнение на сключен договор. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в установения от закона срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. С решение № 3284 от 16.05.2013 г. по адм. д. № 2320/2012 г. на Административен съд - София град, е отхвърлена жалбата на ЕТ "Вирджиния - Димитър Димитров", гр. Хасково, срещу Уведомително писмо № 1849/121, изх. № 01-6500/38447/08. 12. 2011 г., на зам. изпълнителния директор на ДФ"Земеделие", както и е осъден да заплати на ДФЗ разноски по делото в размер на 150 лв. Административният съд е приел, че инвестицията, за която е заявил плащане пред административния орган, не е извършена в предвидения срок, поради и което е законосъобразен отказът на органа да я изплати. Приел е, че плащането на машините по одобрения проект е извършено на 29.06.2011 г. преди изтичане на срока за извършване на инвестицията, но доставката им е извършена на 14.07.2011 г. предвид представения със заявката приемно - предавателен протокол от 14.07.2011 г., поради и което собствеността е прехвърлена на тази дата, след крайния срок - 02.07.2011 г. Обжалваното решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, необосновано е и са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила по чл. 168, ал. 1 от АПК. Първоинстанционният съд не е установил обективно фактическите обстоятелства по делото относими към преценката за законосъобразност на оспорения акт и въведените материалноправни изисквания по Наредба № 8 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Модернизиране на селските стопанства " по ПРСР 2007- 201З г. От фактическа страна е установено, че ЕТ "Вирджиния - Димитър Димитров" е кандидатствал пред ДФ "Земеделие" - РА със заявление за подпомагане № 26/121/01920 от 04. 11. 2008 г. за закупуване на земеделска техника и предоставяне на финансова помощ за извършване на дейности по мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства". Със заповед № 01-РД/1008 от 29.06.2009 г. на изп. директор на ДФЗ, РА е одобрено заявлението и между ДФ "Земеделие"РА и жалбоподателя е сключен Договор № 26/121/01920 от 02. 07. 2009 г. за предоставяне на финансова помощ в размер на 364 953 лева съгласно Таблица за одобрените инвестиционно разходи (Приложение № 1). Първоначално срокът за изпълнение е бил 12 месеца, а след молба на жалбоподателя срокът е удължен на 24 месеца от подписване на договора съобразно анекс от 21. 06. 2010 г. с краен срок - 02.07.2011 г. Със заявка за плащане от 01. 08. 2011 г. жалбоподателят е поискал изплащането на направените инвестиции за закупените селскостопански машини на обща стойност 729 600 лв., като съгласно договора е претендирал възстановяването на 50 % от направените инвестиции, на стойност 364 953 лв., като в таблица към заявката са описани стойността на всяка една от направените инвестиции. С Уведомително писмо № 1849/121, изх. № 01-6500/38447 от 08. 12. 2011 г. зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", Разплащателна агенция, е информирал едноличния търговец за извършено плащане по договора, на стойност 105 749,42 лева, като е изложил мотиви за определения размер на финансовата помощ и за направената редукция от 129 601, 79 лева. Писмото е оспорено от жалбоподателя пред АССГ. С определение № 51 от 09.11.2012 г. по адм. д. № 2320/2012 г. на АССГ е прието, че жалбата е недопустима, поради това, че се отнася до спор по изпълнение на договор, а не до административноправни отношения, поради и което отказът на административния орган не представлява административен акт, който подлежи на обжалване по реда на АПК. С определение № 1837 от 07. 02. 2013 г. по адм. д. № 139/2013 г. Върховният административен съд е приел, че жалбата е допустима и уведомителното писмо, с което е формиран отказ за плащане на финансова помощ по реда на Наредба № 8/2008 г. представлява административен акт и следва производството да се разгледа по реда на АПК. Съдът се е позовал на Регламент (ЕС) № 65/2011 на Комисията от 27 януари 2011 г., с която е отменен Регламент (ЕО) № 1975/2006 г., с който се определят правилата за прилагане на Регламент (ЕО)относно правилата за осъществяване на контрол при провеждане на процедури по мерките за подпомагане на развитието на селските райони, като са определени отношенията като административни. При тези указания по допустимост на жалбата административният съд е разгледал жалбата по реда на АПК и е постановил обжалваното решение. По допустимостта на оспорването пред административния съд предвид становището на представителя на ВАП настоящият съдебен състав на ВАС споделя мотивите по определение № 1837 от 07. 02. 2013 г. по адм. д. № 139/2013 г. на Върховния административен съд, че производството по оспорване на уведомителното писмо за отказ за частично изплащане (редуциране) на одобрена финансова помощ, следва да се проведе по реда на чл. 145 и сл. от АПК. С Наредба № 8 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Модернизиране на селските стопанства " по ПРСР 2007- 201Зг. министъра на земеделието и продоволствието (сега министъра на земеделието и храните) се уреждат условията и редът за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на проекти по мярка "Модернизиране на земеделските стопанства" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (ПРСР), подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР). Наредба № 8 е издадена в изпълнение на § 35, ал. 3 от ПЗР на ЗИД на Закона за подпомагане на земеделските производители, съгласно който Министерският съвет, съответно министърът на земеделието и горите, издава наредби по прилагане на регламенти на Европейския съюз в областта на Общата селскостопанска политика и Общата рибарска политика, с които определя: 1. националните органи и/или организации, които прилагат правилата на регламентите, тяхната компетентност и правомощия, както и организационните връзки между тях; 2. процедурите, чиято уредба регламентите възлагат на държавите членки; 3. начинът за прилагане, когато регламентите дават възможност за избор на държавите членки. С Наредба № 8 са въведени специфични изисквания по отношение въведените процедури за подпомагане по цитираните регламенти, които имат и пряко приложение, доколкото не липсва уредба във вътрешното законодателство. Съгласно чл. 24, т. 1 от Регламент (ЕС) № 65/2011 административните проверки се извършват за всички заявления за подпомагане, искания за плащане и други декларации, които трябва да подават бенефициерът или трета страна, и обхващат всички елементи, които е възможно и целесъобразно да бъдат контролирани с административни средства". Съгласно чл. 35, ал. 1 от Наредба № 8 изпълнителният директор на РА се произнася със заповед за одобрение или отхвърляне на заявлението за подпомагане, която подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а съгласно ал. 2 в срок до 15 работни дни от получаване на писмено уведомление за одобрение на проекта кандидатът следва да подпише договор за отпускане на финансовата помощ. Договорът урежда правата, задълженията и отговорностите на страните, включително основанията за изискуемост на финансовата помощ (чл. 35, ал. 3). Освен това съгласно чл. 36 от Наредба № 8 отказът за финансиране /респективно и частичният отказ за финансиране/, се съобщава писмено на кандидата, като изрично се посочват мотивите на отказа. Процедурата за изплащане на финансова помощ по сключен договор за финансово подпомагане, освен предвиденото в договора, е уреден в Раздел I, Изплащане на финансовата помощ от Наредба № 8/2008 г., съгласно която /чл. 39/ заявката за плащане се подава по образец, утвърден от изпълнителния директор на РА в съответната ОДФ - РРА - РА по място на извършване на инвестицията, и прилага документи съгласно приложение № 13. В съответствие с чл. 40 от Наредба № 8 Областната дирекция на фонда - отдел "Регионална разплащателна агенция - Разплащателна агенция" осъществява проверка на документите и приема същите за представяне на централното управление на РА, а последната осъществява правомощията по чл. 41 от Наредба № 8, като изпълнителният директор може с мотивирана заповед да откаже плащането или да одобри плащането. При подаване на заявка за авансово, междинно или окончателно плащане ползвателят на помощта дължи спазването на определен ред, изпълнението на който се проверява от административния орган, а неспазването му е основание за отказ от плащане. Освен задължителните административни проверки при подаване на заявката за плащане административният орган може да извърши и проверка на място с цел установяване на фактическото съответствие с документите. Разписаният ред на плащане в раздел първи на глава четвърта от Наредба № 8 е административен по своя характер и не води до извод за равнопоставеност между ползвателя на помощта и другата страна по договора - административния орган. Съгласно чл. 41, ал. 1, т. 3 от Наредба № 8 Разплащателната агенция одобрява или мотивирано отказва със заповед на изпълнителния директор на РА изплащането на финансовата помощ след извършен анализ за установяване на фактическо съответствие и съответствие по документи между одобрения инвестиционен проект и извършената инвестиция, или по т. 4 изплаща одобрената финансова помощ. Разпореждането на административния орган за плащане или отказ за плащане (или частично редуциране) на одобрената инвестиция има административноправен характер, а не гражданскоправен по изпълнението на договора, след като е в изпълнение на предвидената административна процедура по глава четвърта от Наредба № 8. В конкретния случай с уведомителното писмо ползвателят на помощта се уведомява за изплатена сума и едновременно с това за сума за наложена редукция, по описаните в писмото причини. Редуцирането на първоначално определената стойност на инвестицията е действие на административния орган в изпълнение на нормите разписани в Наредба № 8 и възложените му властнически правомощия да одобрява заявлението за подпомагане, за което изрично е предвидено при отхвърляне да подлежи на обжалване по реда на АПК. В производството по глава четвърта от Наредба № 8 се развиват вторични административни правоотношения между ползвателя на помощта и административния орган, на който са възложени контролни административни функции, както и правомощия за редуциране или пълен отказ на първоначално одобрената инвестиция. В случая това волеизявление за редукция на одобрената инвестиция засяга материалните права на ползвателя на помощта и то неблагоприятно, поради което той има правен интерес от оспорването на уведомителното писмо, което материализира волята на административния орган относно редукцията на изплатената сума, защото частично я отнема, а с разпоредбата на чл. 41, ал. 1, т. 3 от наредба № 8 изрично е указано на изпълнителния директор на РА да мотивира отказа със заповед, която е форма на административното волеизявление. Липсата на изрична норма за обжалваемост на тази заповед не обуславя извод за липса на административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, който подлежи на съдебен контрол. Предвид на изложеното настоящият съдебен състав приема, че административният съд се е произнесъл по допустима жалба срещу уведомително писмо на зам. изпълнителния директор на ДФЗ, РА за частичен отказ за финансиране на извършена инвестиция, който представлява административен акт по чл. 21 от АПК, поради и което постановеното решение е допустимо. В този смисъл са и определения по адм. д. № 9984/2012 г., по адм. д. № 4992/2014 г., адм. д. № 12829/2014 г. и други на ВАС. По съществото на спора административният съд е приел, че административният орган правилно е редуцирал субсидията, след като инвестицията не е извършена в уговорения с договора срок - 02.07.2011 г. Обективно административният съд е установил, че по подадената заявка за плащане ползвателят на помощта е представил документи доказващи изпълнението на инвестицията, като е извършил авансово плащане по фактура № 2705/29. 06.2011 г., като на същата дата доставчика е отразил тази фактура в дневника си за продажби за м. юни 2011 г., а получателят - в дневника си за покупки за същия месец и е внесъл дължимия ДДС по справка декларация за м. юни 2011 г. на 13. 07. 2011 г. Съдът е съобразил, че по договора за доставка № 13 от 25. 08. 2008 г . "Тера 95" ООД в качеството на продавач се е задължило да достави на жалбоподателя, в качеството му на купувач 3 бр. трактори Zеtor Proxima plus, челен товарач Trac-lift, 2 бр. дисков култиватор Ares TS и сеялка Idea XL. Също така е установено, че е извършено плащането като отделните счетоводни операции са отразени в заключението на приетата съдебно-икономическа експертиза. Съдът е установил обаче, че машини, с изключение на сеялката, са доставени на 14.07.2011 г., видно от представения приемно-предавателен протокол между "Тера 95" ООД и жалбоподателя от тази дата приложен към заявката за плащане по административната преписка. Жалбоподателят е твърдял, че машините са доставени на датата на плащането - 29.06.2011 г., а не на 14.07.2011 г., когато е съставен приложения протокол и въз основа на което обстоятелства е мотивиран отказа за финансиране, поради извършване на инвестицията след крайната дата - 02.07.2011 г. Също така съдът обективно е приел, че машините не са били индивидуализирани като в описа на застрахования инвентар липсва посочване на рамата на машините, така както е отразено в приемно-предавателния протокол от 14.07.2011 г., поради което доколкото родово определените вещи се прехвърлят с индивидуализацията, че именно на 14.07.2011 г. са доставени. В подкрепа на тези изводи съдът се е позовал и на наличните свидетелства за регистрация на земеделска техника, които са от дата 27.07.2011 г. При тези фактически установявания са обосновани изводите на съда, че редуцираното финансиране на инвестицията е законосъобразно след като е извършена след крайния срок - 02.07.2011 г. В касационното производство обаче касаторът е представил нови писмени доказателства - 4 бр. Добавък № 6 към застрахователни полици от 29.06.2011 г. по отношение на машините предмет на инвестицията, както и приемно - предавателен протокол от 29.06.2011 г. с нотариална заверка между "Тера 95" ООД и жалбоподателя, по който са предадени машините предмет на инвестицията с вписани номера на рамите и оборудване, а за челния товарач и дисковите култиватори са посочени серийни номера. Представените документи приети като доказателства не са оспорени от ответника. С тях обаче се установяват нови обстоятелства свързани с датата на доставката на машините - 29.06.2011 г., различна от датата - 14.07.2011 г., която е приета от решаващия съд за дата на извършване на инвестицията, както и са представени застрахователни полици с добавък към тях, с които са индивидуализирани процесните машини. При тези данни настоящият съдебен състав приема, че с оглед забраната на чл. 220 от АПК за нови фактически установявания, въз основа на представените в настоящата инстанция са налице фактически обстоятелства относими към преценката на законосъобразността на оспорения административен акт по отношение датата на извършване на инвестицията от страна на жалбоподателя и индивидуализацията на доставените машини. В тази връзка първоинстанционният съд не е установил обективно фактическите обстоятелства по делото относими към преценката за законосъобразност на оспорения акт. Посочените констатации не са съобразени от решаващия съд, които са довели до необосновани и незаконосъобразни изводи по отношение реалното изпълнение на инвестицията и датата на извършената доставка на машините, както и по отношение на индивидуализацията им. Освен изложеното съдът не е изпълнил и задълженията си по чл. 168, ал. 1 от АПК и не е проверил законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК и не е извършил прецизен контрол по приложението на глава четвърта Наредба № 8 и конкретно чл. 41, ал. 1, т. 3. Предвид на изложеното настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и постановено при съществено нарушение на чл. 168, ал. 1 от АПК, поради което следва да бъде отменено и делото се върне на административния съд за ново разглеждане от друг състав, който да извърши ново установяване на фактическите обстоятелства по реалното изпълнение на инвестицията в срок, при съобразяване и на представените пред касационната инстанция доказателства, както и извърши контрол за законосъобразност на оспорения административен акт в съответствие с чл. 168, ал. 1 от АПК и спазването на материалноправните разпоредби по глава четвърта на Наредба № 8. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2, във връзка с чл. 222, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение