Решение № 13921 от 18.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5863/2018 г.
ВАСIV отделение18.10.2019 г.докладчик Владимир Първанов
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К. Симеонов от [населено място], срещу заповед № РД 46-139 от 28.02.2018 г. на Министъра на земеделието, храните и горите, с която е одобрен окончателният специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2017 г., в частта, касаеща отказ да бъдат включени в допустимия слой части от заявени от жалбоподателя за подпомагане седем парцела с № 15878-302-3-3 в землището на с. Голямо Каменяне; № 20393-198-10-2, № 20393-218-2-1 и № 20393-368-2-2 и трите в землището на с. Девесилица; № 30538-383-1-1 и 30538-383-2-1 в землището на с. Звънарка и № 46601-119-8-1 в землището на с. Малко Каменяне с общ размер от 1,44 ха. ОСЪЖДА К. Симеонов от [населено място], да заплати на Министерството на земеделието, храните и горите разноски в размер на 100 (сто) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Решението може да бъде обжалвано пред петчленен състав на Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Мотиви
Решение № 13921 от 18.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5863/2018 г., IV о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба на К. Симеонов от [населено място], подадена чрез адв. Саръев, срещу заповед № РД 46-139 от 28.02.2018 г. на Министъра на земеделието, храните и горите, с която е одобрен окончателният специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2017 г., в частта, касаеща отказ да бъдат включени в допустимия слой части от заявени от жалбоподателя за подпомагане от следните седем парцела: № 15878-302-3-3 в землището на с. Голямо Каменяне; № 20393-198-10-2, № 20393-218-2-1 и № 20393-368-2-2 и трите в землището на с. Девесилица; № 30538-383-1-1 и 30538-383-2-1 в землището на с. Звънарка и № 46601-119-8-1 в землището на с. Малко Каменяне с общ размер от 1,44 ха. Релевирани са оплаквания за допуснато при постановяване на заповедта противоречие с материалноправните разпоредби - основание по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК. От съда се иска да отмени заповедта в оспорената и част. Ответникът - министърът на земеделието, храните и горите, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Тихомирова, изразява становище за неоснователност на жалбата. Настоящият състав на Върховен административен съд, четвърто отделение, намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: От данните по делото се установява, че К. Симеонов е подал заявление за подпомагане относно горепосочените парцели за кампания 2017 г., с УИН 9.14.0617/95609. Със своя заповед № РД 46-428/13.12.2017 г., министърът на земеделието, храните и горите, на основание чл. 25, ал. 4 от ЗА, чл. 16б, ал. 1 от Наредба № 105/22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол, наричана по-долу "Наредба № 105" е одобрил проекта на специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане", като част от СИЗП за кампания 2017 г. В раздел IV от тази заповед е дадена възможност на земеделските стопани, след като се запознаят с проекта да подадат възражения за включване или невключване на определени физически блокове или части от тях в специализирания слой. К. Симеонов е подал съответно възражение, изтъквайки, че в специализирания слой неправилно не са включени части от парцели с идентификационни номера: 15878-302-3-3, 20393-198-10-2, 20393-218-2-1, 20393-368-2-2, 30538-383-1-1, 30538-383-2-1 и 46601-119-8-1. Със заповед № РД 46-139/28.02.2018 г. министърът на земеделието, храните и горите, на основание чл. 25, ал. 4 от ЗА, чл. 33а, ал. 2 от ЗПЗП и чл. 16 г, ал. 4 от Наредба № 105 е одобрил окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2017 г. като част от СИЗП, като само частично е уважил подаденото възражение, поради което в законоустановения срок Симеонов е подал настоящата жалба. В тази връзка по делото е изпратено писмо изх. № 94-992/23.04.2017 г. на директора на Дирекция "Директни плащания и идентификация на земеделските парцели" в МЗХГ, според което заявената от жалбоподателя площ попада в частта от страната покрита със агроном и са поставени десет въпроса, с цел изясняване на причините за частичната недопустимост за подпомагане на процесните парцели. С писмена молба, депозирана в проведеното на 20.03.2019 г. открито съдебно заседание пред ВАС, чрез процесуалния си представител адв. Саръевидентификационни, жалбоподателят е поискал вещите лица да отговорят на въпроси, различни от първоначално поставените в жалбата. С определение от 27.03.2019 г., съдът е допуснал поисканата от жалбоподателя комплексна СТЕ при определен депозит от общо 700 лв., вносим от К. Симеонов в 7-дневен срок. Макар жалбоподателят да е уведомен на 13.05.2019 г. за определения от съда депозит, както и за 7-дневния срок за внасяне на възнаграждението за вещи лица, същият не е внесъл дължимото възнаграждение не само в дадения му от съда 7-дневен срок, но и в срок до следващото съдебно заседание, проведено на 18.09.2019 г. В резултат на това процесуално поведение на жалбоподателя, с протоколно определение от 18.09.2019 г. съдът е отменил определението си от 27.03.2019 г. за допуснатата по искане на жалбоподателя комплексна съдебно-техническа експертиза. Поради това съдът приема за недоказано твърдението на оспорващия, че границите на специализирания слой ПДП са некоректно определени от административния орган с атакуваната част от заповедта, касаеща размера на определената за недопустима за подпомагане площ от парцели с идентификационнни номера: 15878-302-3-3, 20393-198-10-2, 20393-218-2-1, 20393-368-2-2, 30538-383-1-1, 30538-383-2-1 и 46601-119-8-1 за кампания 2017 г. Предвид горната установеност, при извършения контрол по реда на чл. 168 АПК, настоящият съдебен състав приема, че заповедта на министъра на земеделието и храните, в обжалвата и част е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма и без да са налице данни за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При съобразяване с наличната пред административния орган и относима към конкретното производство информация, оспорения пред съда акт е издаден при съобразяване с приложимия материален закон и неговата цел. Според чл. 30 ЗПЗП за изпълнение на функциите на Разплащателна агенция се създава Интегрирана система за администриране и контрол (ИСАК), която се състои от отделни системи, определени в ал. 2, в т. ч. и Системата за идентификация на земеделските парцели, създавана и поддържана от Министерството на земеделието, храните и горите - чл. 30, ал. 4, т. 2 ЗПЗП. Данните включени в СИЗП са посочени в чл. 33 ЗПЗП, като според ал. 4 на същата разпоредба се актуализират ежегодно, чрез дешифриране (компютърно разчитане) на актуална цифрова ортофото карта, извършване на специализирани теренни проверки на референтни парцели и отразяване на резултатите от проверките на място по чл. 37 от ЗПЗП. Специализираните теренни проверки на референтни парцели се извършват след уведомяване на бенефициентите при условия и по ред, определени с Наредбата по чл. 30, ал. 6. Най-общо, прегледът на приложимата нормативна уредба налага извода, че заповед № РД 46-139/28.02.2018 г. на министъра на земеделието, храните и горите е издадена от компетентен орган, при спазване на предвидения ред в посочените норми от ЗПЗП и чл. 16а и чл. 16б от Наредба № 105. Осигурена е възможност за участие на Симеоново в административното производство и същия е упражнила правото си на защита на претендираните права и интереси в максимална степен. Лицето е било надлежно уведомено за становището на органа, свързано с определяне на границите на допустимите за подпомагане площи и изключване от тях на част от заявените от него имоти. В законоустановения срок е подал възражение с рег. № АР-07-76 от 20.12.2017 г. При съобразяване с доводите на Симеонов, част от имотите са определение като допустими за подпомагане. Неоснователно е и твърдението за издаване на обжалваната част от заповедта на министъра на земеделието, храните и горите при допуснато нарушение на приложимите материалноправни норми. От представения по делото от страна на издателя на оспорената заповед снимков материал се установява местонахождението, размерите и състоянието на заявените за подпомагане площи. Процесните седем парцела са заявени от лицето с начин на трайно ползване "постоянни или временни пасища за паша на животни (пасища и мери за паша)". Всички имоти попадат в частта от страната, покрита със самолетни снимки от 8.07.2017 г., поради което следва да се приеме, че при преценката, свързана с изпълнение на критериите за подпомагане на всеки от тях за кампания 2017 г. е взето предвид актуалното им състояние. Чрез осъществените действия по разчитане на цифровата ортофото карта, част от имотите са останали извън определения слой "Площи допустими за подпомагане" за процесния период, тъй като състоянието им не е отговаряло на изискванията на Наредба № 2 от 17.02.2015 г. за определянето на същите като допустими за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ. Представените от издателя на оспорената заповед доказателства не са оборени от жалбоподателя. Изнесените от него твърдения са останали голословни и неподкрепени с доказателства въпреки дадената от съда възможност за предприемане от негова страна на адекватни действия в тази насока. Както по – горе беше отбелязано, жалбоподателят не е представил по настоящото производството каквито и да е доказателства за състоянието на земеделските парцели, за които твърди, че има интерес да са включени в одобрения специализиран слой за кампания 2017 г. към процесния период. Доколкото в тежест на оспорващия е да установи, че действителното състояние на парцелите към референтната кампания отговаря на критериите за подпомагане, съдът счита жалбата за недоказана, а оттам и за неоснователна, тъй като установеното от фактическа страна налага извод за материалната законосъобразност на обжалваната част от заповедта на министъра на земеделието, храните и горите, с която е одобрен специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2017 г. По изложените съображения, жалбата, по която е образувано настоящото производство, като неоснователна следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на спора, следва да бъде уважено, своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноски, на основание чл. 143, ал. 4 АПК. Жалбоподателят ще следва да заплати разноски на Министерството на земеделието, храните и горите, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определени от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 34 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение
Цитирани разпоредби
1- чл. 16, ал. 4