Решение № 5375 от 27.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1481/2021 г.
ВАСII отделение27.04.2021 г.докладчик т Севдалина Червенкова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 372 от 05 ноември 2020 г., постановено по адм. д. № 335/2020 г. по описа на Административен съд Враца. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 5375 от 27.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1481/2021 г., II о., докладчик председателят Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Димово, чрез проц. представител адв. Д., против решение № 372 от 05 ноември 2020 г., постановено по адм. д. № 335/2020 г. по описа на Административен съд Враца. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от И. С. против мълчалив отказ на кмета община Димово да се произнесе по заявление с вх. № 273/26 юни 2020 г. за издаване на скица за ПИ № 124 по плана на с. Орешец. Съдът е отменил отказа като незаконосъобразен. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са твърденията в касационната жалба за липса на формиран мълчалив отказ. Издаването на скица представлява административна услуга съгласно § 1, т. 2 от Закона за администрацията (ЗА) и е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК. При липса на изрично произнасяне по искането, от страна на компетентния орган в определения в закона срок, в случая е формиран мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК, оспорен пред съда в установения от закона срок. По отношение на твърденията за изрично произнасяна на органа с писмо изх. № РД-9400-139/07 юли 2020 г. на кмета на община Димово, същото съдържа единствено уведомление, че община Димово не разполага с кадастрален и регулационен план на с. Орешец, но е подадено искане към АГКК за предоставяне на съответния заверен препис. За пълнота на изложението - с протоколно определение от 15 октомври 2020 г. административният съд е приел, че писмото има уведомителен характер и не представлява индивидуален административен акт, поради което е прекратил производството в тази част. Определението не е обжалвано от кмета на община Димово. Във връзка с твърденията за невъзможност за изпълнение на заявената услуга поради протичаща процедура по изработване на план на с. Орешец, следва да се посочи, че съгласно § 4, т. 1 ПЗР ЗКИР до одобряването на кадастрална карта и кадастрални регистри скиците на недвижимите имоти се издават по досегашния ред. Според т. 2 на същата разпоредба кадастралните планове и регистрите (разписните списъци) към тях, одобрени по реда на отменените Закон за единния кадастър на Народна република България и Закон за териториално и селищно устройство и по реда на § 40 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър (ДВ, бр. 36 от 2004 г.), се поддържат от общинската администрация. Oбстоятелството, че планът, с който разполага общината, е нечетлив, не освобождава органа от задължение да го поддържа в състояние, годно за ползване. Община Димово има приета Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги, като видно от чл. 33, ал. 1, т. 1 (изм. - Решение № 132/30.08.2012 г.) е уредено извършването на заявената от ответника по касация услуга и се събира съответната такса за това. Предвид изложеното, като е приел мълчаливия отказ за незаконосъобразен и е върнал преписката за произнасяне, съдът правилно е приложил материалния закон. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. При този изход на спора на ответника не следва да се присъждат разноски, тъй като не са представени доказателства за извършването им. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав