Решение № 989 от 1.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6388/2015 г.

Решение № 989 от 1.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6388/2015 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на ДКЦ Добрич - I ООД, гр. Добрич, срещу решение № 41 от 23.04.2015 г., постановено по адм. дело № 86/2015 г. по описа на Административен съд Добрич. В касационната жалба се правят оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решение и се иска отмяната му. Ответникът - директорът на РЗОК Добрич, чрез депозирано до съда писмено възражение, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на ДКЦ Добрич - I ООД против писмена покана № 2904-06-170 от 15.12.2014 г. на директора на РЗОК Добрич за възстановяване на сумата в размер на 3 809,57 лв. поради превишена стойност на назначените медико - диагностични дейности в частта "Направление за назначените медико - диагностична дейност" /бл. МЗ-НЗОК № 4/ за IV-тото тримесечие на 2013 г. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че индивидуалният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, точно приложение на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Така постановеното решение е правилно. Установено е, че между ДКЦ Добрич - I ООД и НЗОК е сключен договор № 084006 от 08.02.2012 г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ през 2012 г. Съгласно чл. 42 от същия изпълнителят може да назначава извършване на специализирани медицински дейности (СМД) и медико - диагностични дейности (МДД) по брой или стойност на отделните видове, като за всяко тримесечие възложителят определя на изпълнителя брой на назначаваните СМД и стойност на назначаваните МДД, съобразно Правилата по чл. 3, ал. 2 от ЗБНЗОК за 2012 г., утвърдени от НС на НЗОК, за което се подписва протокол, съставляващ неразделна част от договора, съгласно чл. 23, ал. 3, т. 1 от НРД за медицинските дейности за 2012 г. С протокол № 2904-06-127 от 26.09.2013 г. за определяне броя на назначаваните СМД и стойността на МДД за СИМП за IV-то тримесечие на 2013 г., на жалбоподателя са определени общо 35 819 лв. като стойност за назначаване на МДД с "Направление за МДД" /бл. МЗ-НЗОК № 4/, от които за тип 1, 2 и 6 - 23 495, 88 лв.; за тип 4 - 8 892, 67; за тип 9 - 3 318 лв.; за тип 7 - 113 лв. Съгласно чл. 44 от Договора възложителят може да разпределя и преразпределя допълнителен брой на СМД и стойност на МДД на изпълнителя, при заявена необходимост с мотивирано искане преди изтичането на съответното тримесечие. Във връзка с подадено заявление от жалбоподателя с искане за отпускане на допълнителни стойности за МДД /бл. МЗ-НЗОК № 4/, в размер на 6 500 лв., с протокол № 2904-06-143 от 02.12.2013 г. са определени допълнително 1000 лв. като стойност на бл. МЗ-НЗОК № 4 /за тип 1, 2 и 6/. Според чл. 43, ал. 1 от посочения договор броят на определените СМД могат да бъдат преразпределяни между съответните СМД и лекари в рамките на чл. 3, ал. 4 от Правилата по чл. 3, ал. 2 от ЗБНЗОК за 2013 г. Според ал. 3 броят на СМД и стойностите на МДД могат да бъдат надхвърляни с до 10 на сто, като надвишението се допуска само за текущото тримесечие и не може да бъде прехвърляно в следващите. Съобразно ал. 5 на чл. 43 през I-во, II-ро и III-то тримесечие могат да бъдат надвишавани с допълнителни 10 %, които изпълнителят е длъжен да компенсира през следващото тримесечие. Цитираната ал. 5 обаче не се отнася за четвъртото последно тримесечие, а в настоящия случай предмет на спора е именно IV-тото тримесечие. Със заповед № РД-09-243 от 08.05.2014 г. на директора на РЗОК Добрич е наредено да се извърши финансова проверка на лечебното заведение ДКЦ Добрич - I ООД със задача: "контрол по изпълнение на броя на определените специализирани медицински дейности и стойностите на назначените МДД за IV-то тримесечие на 2013 г. " В изпълнение на цитираната заповед е извършена проверка, като констатациите от същата са отразени в протокол за неоснователно получени суми № ПНПС-284 от 29.05.2014 г., като с него е установено превишение в размер на 3 809, 57 лв. за четвъртото тримесечие на 2013 г. В резултат на извършената проверка е издадена процесната писмена покана, в която е посочено че, сумата от 3 809, 57 лв. представлява реализирано от жалбоподателя превишение на възложената стойност за МДД /бл. МЗ-НЗОК № 4/ IV-тото тримесечие на 2013 г., и същата следва на основание чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО да се възстанови като неоснователно получена. Според чл. 3, ал. 1 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2013 г. всяко тримесечие към договорите с изпълнителите на първична и специализирана медицинска помощ Националната здравноосигурителна каса определя: 1. броя на назначаваните специализирани медицински дейности в съответствие с чл. 1, ал. 2, ред 1.1.3.2; 2. стойността на назначаваните медико-диагностични дейности в съответствие с чл. 1, ал. 2, ред 1.1.3.4. С решение № РД-НС-04-3/14.01.2013 г., изменено и допълнено с решение № РД-НС-04-23/5.03.2013 г. и решение № РД-НС-04-29/8.03.2013 г. на Надзорния съвет на НЗОК са приети "Правила за определяне на броя на СМД и стойността на МДД за назначаване от изпълнителите на първична и специализирана медицинска помощ", които представляват метод за определяне на обективните критерии за възлагане на определен брой медицински дейности и тяхната стойност за отделните изпълнители на извънболнична медицинска помощ, и имат характер на прогнозна финансова рамка. Вместването на медицинските услуги в рамките на утвърдените стойности на МДД и брой на СМД обезпечава финансовия ред в сферата на здравното осигуряване. Касае се за съблюдаване на финансовите параметри, определени със Закона за бюджета НЗОК за 2013 г., за заплащане на специализираните медицински дейности и на медико-диагностични дейности, както и за спазване на установените с договора между изпълнителя на медицинска помощ (ИМП) и НЗОК и допълнителното споразумение към него, правила и рамки, в които може да назначава СМД и МДД за сметка на бюджета на НЗОК. Възложените бройки СМД и стойности на МДД задължава изпълнителя на медицинска помощ да издаде определен брой направления или да назначи медико-диагностична дейност в рамките на определена стойност. Приемането от изпълнителя на медицинска помощ на задължението да назначи специализирана медицинска дейност в рамките на определените бройки се удостоверява с подписването на протоколите към договора за определяне на броя на назначаваните СМД и стойността на МДД. Излизането извън рамките на определените бройки назначени СМД и стойности на МДД, трябва да бъде за сметка на ИМП, защото надвишава обема на медицинските дейности, които НЗОК е приела да финансира. В този смисъл първоинстанционният съд правилно е тълкувал и приложил разпоредбите на чл. 3 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (ЗБНЗОК) за 2013 г. С решение № 2 от 22.02.2007 г. по конст. дело № 12/2006 г. Конституционният съд на РБ е приел, че обхватът и обемът на медицинската помощ не са неограничени, заплащането й е в рамките на ежегодно приемания бюджет на НЗОК, а при изчерпан лимит от медицински направления, не се въвежда ограничение на конституционния принцип за достъпност на медицинската помощ, тъй като за лицата е налице възможност да поискат и да им бъдат назначение необходимите МДД, които да си заплатят. Правилно административният съд е приел, че Протокол № 2904-06-127 от 26.09.2013 г., с който на ДКЦ Добрич - I ООД са му определени стойностите на МДД за IV-тото тримесечие на 2013 г., е от дата 26.09.2013 г., респ. издаването и получаването на протокола е в срока по чл. 25, ал. 2 от Правилата, преди започване на тримесечието. Освен това правилно е прието, че по - късното представяне на жалбоподателя на протокола не обосновава извод, че лечебното заведение не следва до приключване на тримесечието да се съобрази с определените с протокола и допълнително отпуснати стойности. Материалноправното задължение за възстановяване на разходите, които НЗОК е направила извън определената финансова рамка в резултат от допуснато от изпълнителя на СИМП нарушение на бюджетните правила, е възникнало на основание чл. 45, ал. 1 от индивидуалния договор на жалбоподателя с НЗОК, съгласно който изпълнителят е длъжен да възстанови на възложителя заплатените средства за МДД и СМД, назначени от изпълнителя извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране. Чл. 45, ал. 2 от Договора препраща към реда на чл. 76 а от ЗЗО, по който ред е издадена оспорената покана. В случая касационният жалбоподател не е оборил констатираните от финансовите инспектори обстоятелства за допуснато превишение на възложената стойност за МДД /бл. МЗ-НЗОК № 4/ IV-тото тримесечие на 2013 г., поради което същият дължи възстановяване на недължимо платените суми, които съставляват щета за бюджета на НЗОК. При тези данни правилно административният съд е приел, че обжалвания административен акт е законосъобразен. За да обоснове законосъобразността на оспорената писмена покана, административният съд е установил релевантните за спора факти, подведени към материалноправните норми. Правилно са приети за доказани фактическите и правни основания за издаване на акта. Оспорената писмена покана е издадена по реда на чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО, съгласно който в случаите, когато изпълнителят на медицинска и/или дентална помощ е получил суми без правно основание, които не са свързани с извършване на нарушение по този закон, и това е установено при проверка от контролните органи по чл. 72, ал. 2, е длъжен да възстанови сумите. С оглед горното атакуваното съдебно решение е постановено в съответствие със събраните доказателства и установените от тях правнорелевантни факти и при правилно прилагане на материалния закон, поради което същото като правилно следва да бъде оставено в сила, тъй като не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК.