Решение № 10087 от 31.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4815/2016 г.

Решение № 10087 от 31.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4815/2016 г., V о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/, подадена чрез процесуалния му представител юрк. Арабаджиева, срещу решение № 26/19.02.2016 г., постановено по адм. дело № 195/2015 г. по описа на Административен съд - С. З., с което е отменена заповед № ЧР-225/19.05.2015 г. на касатора за прекратяване на служебното правоотношение на И. В. В.. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при неправилно приложение на материалния закон- отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и постановяване на ново решение по същество на спора, с което да се отхвърли първоначалната жалба срещу заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - И. В. В., чрез процесуален представител, в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Поддържа становище за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение, поради което иска оставянето му в сила. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни основания по чл. 209 АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на И. В. В. против издадената от Изпълнителния директор на ИАРА заповед № ЧР-225/19.05.2015 г., с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, във връзка с Устройствения правилник на ИАРА, приет с ПМС № 90/16.04.2015 г., обнародвано в ДВ, бр. 29 от 21.04.2015 г., в сила от 21.04.2015 г., и длъжностно разписание, утвърдено със заповед № РД - 233/21.04.2015 г. на Изпълнителния директор на ИАРА, е прекратено служебното правоотношение с Вълчев, назначен като държавен служител на длъжност "главен инспектор" в ИАРА, Главна дирекция "Рибарство и контрол", отдел "Рибарство и контрол" - С. З.. За да отмени заповедта, съдът е приел, че оспорваният акт е издаден от компетентен административен орган, но при противоречие с материалния закон. Първоинстанционният съд е приел, че липсва реално съкращаване на длъжността "главен инспектор РК" и не са налице предпоставките на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, а напротив - щатните бройки за длъжността са увеличени от 5 на 9. Така постановеният съдебен акт е правилен. Първоинстанционният съд обективно е установил фактите, като спорният въпрос по делото е дали действително е налице съкращение на длъжността. От представените доказателства се установява, че с утвърдената с Устройствения правилник от 21.04.2015 г. промяна, се закриват регионалните отдели "Рибарство и контрол" - 27 на брой и се разкриват нови четири отдела, в които са разпределени на териториален признак закритите регионални отдели в същата дирекция "Рибарство и контрол". В новосъздадения отдел "Рибарство и контрол - Ю. Б.", в който са обединени 8 от закритите регионални отдели, за длъжността "главен инспектор" са предвидени 9 щатни бройки, докато за същата длъжност, заемана от Вълчев в закритите 8 отдела "Рибарство и контрол, са били предвидена общо 5 щатни бройки. В случая се касае за длъжност в една и съща административна структура - главната дирекция, а не в един или друг от нейните отдели, още повече, че новосформираният отдел "Рибарство и контрол - Ю. Б." включва в обхвата си закритите отдели "Рибарство и контрол" по отношение на регионите - С. З., П., П., С., Я., К., Х. и С.. Поради това в случая не е налице намаляване на числеността на лицата, заемащи конкретно длъжността "главен инспектор", и реално намаляване, като основание за съкращаване, липсва. Легалната дефиниция на понятието "длъжност в администрацията" се съдържа в чл. 2 от Наредба за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, приета с ПМС № 129 от 26.06.2012 г. Според тази дефиниция "длъжност в администрацията" е нормативно определена позиция, която се заема по служебно или по трудово правоотношение, въз основа на определени изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема, и се изразява в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. Поради това, когато се твърди, че една длъжност е съкратена по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, трябва да бъде установено, че тази длъжност вече не фигурира и като наименование (т. е. като нормативно определена позиция) в щатното разписание за съответната администрация, и като съвкупност от определени функции, задачи и задължения, установени с длъжностна характеристика. Двете обстоятелства трябва да бъдат установени кумулативно. Устройственият правилник на Изпълнителна агенция е актът, който определя функции, цели и задачи между отделите, за да има основание да се счита, че се касае за различни длъжности като съдържание. По делото е представен Устройственият правилник на ИАРА, като в чл. 15 от него е регламентиран обхвата на дейност на четирите новосформирани отдела, като не е предвидено разграничение на функциите им, освен по териториален признак. С оглед горепосоченото, в настоящия случай не може да бъде прието, че е налице съкращаване на процесната длъжност, още повече когато тя продължава да съществува като наименование и в новото щатно разписание, увеличено с 4 щатни бройки, и когато не са налице данни за внесена промяна в характеризиращите я функции, задачи и задължения, утвърдени с досегашната длъжностна характеристика и новата такава, затова и наведеното в касационната жалба оплакване в обратния смисъл, е неоснователно. Предвид изложените по-горе съображения оспореното съдебно решение се явява валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. В същия смисъл са и решение № 1782/13.02.2017 г. по адм. дело № 10321/2016 г. и решение № 9536/18.07.2017 г. по адм. дело № 11565/2016 г. и двете по описа на ВАС, пето отделение. Правилно е решението и в частта, с която са присъдени разноски в размер на 500 лева за първата инстанция. При този изход на делото основателно е искането на ответника по касация за присъждане на разноските за настоящата инстанция в размер на 500 лева за адвокатско възнаграждение. Съдът намира възражението на касационния жалбоподател за прекомерност на адвокатското възнаграждение за неоснователно, с оглед правната и фактическа сложност на делото. Искането е направено своевременно и разноските са доказани по своя размер, съгласно приложени писмени доказателства за извършено плащане. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,