Решение № 12634 от 1.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1678/2013 г.

Решение № 12634 от 1.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1678/2013 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив срещу решение № 2744/15.12.2012 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 1148 по описа за 2011 г., с което е отменен ревизионен акт № 161003884/31.01.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Пловдив в частта, относно установените в тежест на "Стройкомерс" ООД задължения по чл. 42 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица в размер на 5106,98 лв. и лихви 788,95 лв.; задължения за ДОО в размер на 12031,28 лв. и лихви 3323,48 лв., здравни осигуровки в размер на 4696,08 лв. и лихви 648,73 лв.; осигуровки за ФГВРС в размер на 58,17 лв. и лихви 16.23 лв., и за ДЗПО-УПФ -задължения в размер на 1214,55 лв. и лихви 332,09 лв. Оплакванията на касатора в първата касационна жалба са за неправилност на решението заради противоречието му с материалния закон, съществени процесуални правила и необоснованост заради несъгласието му с извършената от съда преценка на доказателствата. Отрича правните изводи на инстанцията по същество за незаконосъобразност на РА поради провеждането на ревизията по общия ред, а не по особения на чл. 122 - 124 от ДОПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на жалбата срещу оспорената част от РА. Претендират се деловодни разноски. Ответникът по касация "Стройкомерс" ООД, чрез повереника си адв. Петков, отрича основателността на жалбата. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият съставна Върховния административен съд прие за установено следното: С оспорения пред АС Пловдив ревизионен акт са установени в тежест на "Стройкомерс" ООД допълнителни задължения за данък върху доходите от трудови правоотношения, определян и удържан от работодателя по чл. 42 от ЗДДФЛ за 2009 г. в общ размер 5 106.98 лева и закъснителна лихва в размер 697.97 лева; задължения за ДОО в размер на 12031,28 лв. и лихви 3323,48 лв., здравни осигуровки в размер на 4696,08 лв. и лихви 648,73 лв.; осигуровки за ФГВРС в размер на 58,17 лв. и лихви 16.23 лв., и за ДЗПО-УПФ -задължения в размер на 1214,55 лв. и лихви 332,09 лв. Според приходната администрация в месеците юни до октомври на ревизирания данъчен период дружеството е изплащало трудови възнаграждения на работници по ведомост и по РКО, като авансовият данък по чл. 42 от ЗДДФЛ и ЗОВ са начислявани, удържани и внасяни само върху размера на възнагражденията по РПВ, а не и върху полученото по РКО. ПРието е, че с арг. от чл. 24 от ЗДДФЛ полученото по РКО следва да се включи в данъчната месечна основа за удържане на авансовия данък. Установяванията на приходната администрация са основани на приобщени с протокол № 1012186/11.11.2010 г. РКО без номера, които според протокола се отнасят за месеците юли до октомври на 2009 г. и справки за лицата в трудово правоотношение с дружеството за м. юни до октомври 2009 г., иззети по реда на НП с протокол от 15.06.2010 г. Според АС Пловдив при ревизия по общия ред доказателствената тежест е за органите по приходите, като в предмета на доказване са и предпоставките за определяне на публичните задължения по съответния материален закон. В решението е отречено да е проведено убедително доказването на тези предпоставки. Съдът е приел, че поради липсата на номер и дата на РКО полученото по тях не може да се отнесе към определен месец. С позоваване на заключението на приетата ССЕ е изключил и възможността на повременна привръзка на плащанията при съпоставка с приобщените поименни списъци заради несъответствието на сумите по РКО и тези по поименните списъци и наличието на повече от един ордер, подписан от един и същ работник. При проверената чрез разпита като свидетели на работниците подписали РКО автентичност на тяхното изявление за приемане на плащането и за удостоверяване на получаваното плащане на трудовото възнаграждение по ведомост и чрез РКО е заключил, че е неясно дали платеното с РКО е пълното възнаграждение или допълнително такова. Решението е правилно. Изводите на съда за разпределянето на тежестта на доказване при ревизия по общия ред са основани на процесуалния закон. РА е утежняващ административен акт и при действието на чл. 170, ал. 1 от АПК за администрацията е процесуалната обвързаност да установи фактическите основания и спазването на изискванията за издаването му. Това включва в предмета на доказване дохода, доколкото задължението за определяне, удържане и внасяне на данъка по чл. 42 от ЗДДФЛ и на ЗОВ е функция от дохода /вж. чл. 42, ал. 2 във вр. с чл. 24 от ЗДДФЛ, чл. 6, ал. 2 от КСО, чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО във вр. с чл. 4, ал. 1 от КСО; чл. 20, ал. 3 от ЗГВРСНР/. Доказването следва да е такова, че да създава пълна убеденост за осъществяването на правно релевантните факти. Не такива са резултатите от процесуалната активност на органите по приходите. Основателно АС Пловдив е преценил като ниска доказателствената стойност на РКО. Ордерите не притежават съдържанието по чл. 7, ал. 1 от ЗСч - не съдържат наименование на издател и повечето са без дата и основание за изплатената сума. Съпоставката им с поименните списъци, извършена от в. л. Шиева изключва съответствието между тях. Цитираните по-горе разпоредби на материалните закони изискват месечно определяне на доходите, върху които се начисляват данъци и осигуровки. Това не може да се извърши убедително с изследване на РКО и поименните списъци. Както правилно сочи инстанцията по същество неясно е за кой месец са плащанията и дали представляват пълния размер на дохода за месеца или са допълнителни плащания. Съгласието на касационната инстанция с решаващите изводи на оспореното решение мотивират оставянето му в сила. При този изход на спора на ответника по касация се следват деловодни разноски в размер 1 500 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение