Решение № 16998 от 21.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8226/2011 г.

Решение № 16998 от 21.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8226/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Вачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Камен Спасов Величков от гр. Пловдив против решение № 7067 от 19.05.2011 г., постановено по адм. дело № 8877/2010 г. на Върховния административен съд, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ЧР-95-00-273/09.06.2010 г. на министъра на външните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "предсрочно прекратяване на задграничния мандат" като ръководител на задгранично представителство по чл. 23, ал. 1 от Закона за дипломатическата служба в отдел "Задгранични представителства" на дирекция "Човешки ресурси", дългосрочно командирован за изпълнение на функциите на "извънреден и пълномощен посланик" на Република България в Кралство Тайланд - Бангкок. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК. Ответникът - министърът на външните работи, моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, като провери правилността на обжалваното решение, намира касационната жалба за неоснователна. За да постанови оспорения правен резултат, първоинстанционният съдебен състав на Върховния административен съд е приел за неоснователен довода, че не е спазен преклузивният срок за налагане на дисциплинарното наказание два месеца след откриване на дисциплинарното нарушение, както предписва чл. 94, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл.). Счетено е, че макар фактът на допуснато дисциплинарно нарушение от жалбоподателя да е станал известен на администрацията на Министерството на външните работи през 2009 г., тъй като ръководителят на задграничното представителство е изпратил няколко грами до административния секретар и директорите на компетентните по въпроса дирекции в министерството с искане за указания по повод фактическото изпълнение от негова страна на длъжността на финансов отчетник, посоченият двумесечен срок за налагане на дисциплинарно наказание не е изтекъл, поради което същото е наложено законосъобразно. Прието е, че макар нарушението да е станало известно на административния секретар и на директора на дирекция "Финансово стопанска дейност", няма данни по делото, че тази информация е достигнала до знанието на министъра на външните работи в качеството му на орган по назначаването и дисциплинарнонаказващ орган и в качеството му на такъв, правомощието му да налага дисциплинарно наказание не може да бъде ограничено от поведението на подчинените му държавни служители, тъй като уведомяването за извършено нарушение следва да е сведено до знанието на наказващия орган. За неоснователно е счетено и оплакването за допуснато нарушение на чл. 93, ал. 1 ЗДСл., тъй като на жалбоподателя е определен неразумно къс срок, в който същият е следвало да даде обяснение по образуваното дисциплинарно производство. Прието е, че цитираната норма не определя срок, в който държавният служител да даде обяснения, поради което определянето на срок, в който такива да бъдат представени писмено, както е в случая, е въпрос на целесъобразност и се предоставя на административния орган, като не подлежи на съдебен контрол. Счетено е, че макар на жалбоподателя да е предоставен кракът срок, същият е дал обяснения, поради което нормата на чл. 93, ал. 1 ЗДСл. не е нарушена. Съдът е приел, че дисциплинарното нарушение, описано в обжалваната заповед, е доказано и законосъобразно квалифицирано като неизпълнение на задълженията на ръководителя на задграничното представителство по чл. 23, ал. 3, т. 1 ЗДС и по чл. 21, ал. 1 и чл. 24, ал. 1 ЗДСл, както и като нарушение на чл. 2, ал. 2 и 3 и чл. 6, ал. 1 от Кодекса за етично поведение на служителите в държавната администрация и Етичния кодекс на служителите в Министерството на външните работи, каквито правни основания са посочени в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание. Прието е, че дисциплинарното нарушение се изразява в това, че в периода от месец май 2009 г. до месец януари 2010 г. жалбоподателят в качеството си на посланик е изпълнявал и функциите на финансов отчетник, макар на тази длъжност в съответствие с Инструкцията за бюджетния процес и отчетността в дипломатическите и консулските представителства (Инструкцията) да е назначен служителят в задграничното дипломатическо представителство Красимира Трифонова и жалбоподателят не е изпълнил задължението по чл. 54, ал. 3 от цитираната инструкция посланикът да уведоми министъра за наличието на причини, поради което за финансов отчетник да бъде определен друг служител, и да предложи издаване на заповед от министъра, с което това да бъде сторено или посочените функции да бъдат възложени на посланика поради липса на други щатни служители в посолството. Съдът е приел, че по време на отсъствие от служба поради отпуск или други причини на назначения за финансов отчетник дипломатически служител за жалбоподателя като ръководител на посолството възниква задължение да изпълнява отчетнически функции по силата на чл. 54, ал. 2 от Инструкцията, но не и през останалото време, когато назначеният за това служител е на работа, поради което доводите за липса на дисциплинарно нарушение са отхвърлени като неоснователни. Решението е правилно. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за липса на дисциплинарно нарушение, допуснати нарушения на чл. 94, ал. 1 ЗДСл и чл. 93, ал. 2 от същия закон и необоснованост. Съдът по същество законосъобразно е приел, че е налице дисциплинарно нарушение. По делото няма спор, че касаторът е изпълнявал фактически функциите на финансов отчетник, без да са били налице законовите изисквания за това, както и че не е изпълнил нормативното задължение да предложи на министъра на външните работи изпълнението на тази функция да бъде възложена на него, поради това правилно първоинстанционният съд е приел, че деянието е извършено виновно и представлява нарушение на служебната дисциплина. Неотносимо е от гледна точка на установяване на дисциплинарното нарушение в случая, че касаторът не е получавал възнаграждение за извършваната работа като финансов отчетник и че такова възнаграждение, в съответствие с длъжността, на която е назначена, е получавала другият служител в посолството. Без значение за наличието на дисциплинарно нарушение са твърдяните нарушения на правилата на финансовата отчетност от страна на назначената на посочената длъжност и отговорността на посланика за спазването на финансовата дисциплина в посолството, защото те биха били предмет на дисциплинарна и имуществена отговорност на виновния служител, но нямат връзка с бездействието на касатора да предложи на министъра да му възложи финансово-отчетнически функции. Неотправянето на предложение за определяне на друг служител до министъра на външните работи освен, че е неспазване на служебната йерархия, безспорно е нарушение на нормативните задължения на ръководителя на посолството, в това число във връзка със законосъобразното водене на финансовата отчетност и бюджетната дисциплина и съставлява дисциплинарно нарушение, тъй като като ръководител на посолството касаторът не е обезпечил съставянето на финансовата документация по предписания от закона начин. Предложението за съкращаването на консулската бройка (т. е. щатът на назначената за финансов отчетник служителка в посолството), направено с грама от 30.04.2009 г. не е основание за освобождаване на касатора от дисциплинарна отговорност, тъй като въпреки че съкращаване на консулския щат не е извършено до прекратяване на мандата на посланика със заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, касаторът е продължил да изпълнява фактически длъжността на финансов отчетник непосредствено след отправянето на това предложение до месец януари 2010 г., поради което е бил длъжен да предприеме действия за изпълнение на задължението по чл. 54, ал. 3 от Инструкцията и да предложи на министъра да възложи на него нормативно да изпълнява правата и задълженията на финансов отчетник. Задължението да осигури спазването на финансовата и бюджетната дисциплина в посолството е на ръководителя на задграничното представителство и касаторът носи отговорност за своевременно изпълнение на предписаните с Инструкцията изисквания, като липсата на непреодолими препятствия за отправяне на предложение до министъра изключва освобождаването му от дисциплинарна отговорност. Доводите в касационната жалба не сочат на обстоятелства от такова естество, поради което са неоснователни. Неоснователни са и касационните доводи, че преклузивният двумесечен срок от откриване на дисциплинарното нарушение е изтекъл много преди налагане на дисциплинарното наказание. Изводът на първоинстанционния съд е правилен, макар компетентните ръководни служители в министерството да са сезирали министъра в качеството му на дисциплинарнонаказващ орган с докладна относно това, че касаторът изпълнява функциите на финансов отчетник в нарушение на чл. 14, ал. 2 от Инструкцията, и по този начин довеждането до знанието на компетентния да образува дисциплинарно производство и да наложи дисциплинарно наказание орган да е станало повече от два месеца след като фактическото изпълнение на функциите на финансов отчетник е започнало. Следва да се приеме за законосъобразно становището на съда по същество, че от гледна точка на упражняване на правомощията на министъра като дисциплинарнонаказващ орган, моментът на откриване на нарушението, който е от значение за да започне да тече двумесечният преклузивен срок за налагане на дисциплинарно наказание, е датата, на която дисциплинарнонаказващият орган е узнал за нарушението. Не намира опора в закона и доводът, че двумесечният срок от откриване на нарушението от министъра, съвпадащо с датата 09.04.2010 г. на докладната на главния инспектор и директора на дирекция "Азия, Африка и Океания" за наличие на нарушение, до издаване на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, е изтекъл един ден преди същата да бъде постановена на 09.06.2010 г. В случая е приложима разпоредбата на чл. 60, ал. 3 ГПК относно броенето на сроковете по месеци, поради което срокът за налагане на дисциплинарно наказание е изтекъл именно на 09.06.2010 г. и същият е спазен. Не е налице и твърдяното съществено нарушение на правилото на чл. 93, ал. 2 ЗДСл, че на касатора не е даден разумен срок за представяне на обяснения. Независимо от твърде краткия срок от 24 часа, няма данни привлеченото към дисциплинарна отговорност лице да е възразило и поискало неговото удължаване, поради което доводът в съдебното производство, че по този начин е нарушено правото му на защита в дисциплинарното производство е неоснователен. Законосъобразно първоинстанционният съд е счел, че не е налице нарушение на цитираната разпоредба и изводите му са обосновани, тъй като макар в заповедта да липсват изрични мотиви, които да обсъждат писмените обяснения на касатора, безспорно е, че дисциплинарнонаказващият орган не е намерил фактическо основание в дадените устно по телефона на 03.06.2010 г. и писмено на 04.06.2010 г. обяснения да не наложи на касатора дисциплинарно наказание. Фактическият състав на нарушението и вината на извършителя са доказани по безспорен начин и неоснователно в касационната жалба се твърди, че необсъждането на съображенията на касатора за извършване на деянието в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е съществен порок на административния акт, който е самостоятелно основание за отмяна на заповедта. С оглед изхода на спора и направеното искане от министъра на външните работи за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 143, ал. 4 АПК и чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, Камен Спасов Величков следва да бъде осъден да заплати на Министерството на външните работи разноски в размер на 150 лева, представляващи възнаграждение за защита от юрисконсулт. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, Върховният административен съд, петчленен състав,