Решение № 595 от 12.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14558/2011 г.

Решение № 595 от 12.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14558/2011 г., VII о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по чл. 187 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) образувано по жалба на Велислава Янчева Ангелова от гр. София срещу протоколно решение от 29.09.2011 г. по т. 22.8 на Висш съдебен съвет, с което не повишава Велислава Янчева Ангелова - прокурор в Софийска районна прокуратура в длъжност "прокурор" в Специализираната прокуратура. В жалбата се излага, че Велислава Янчева Ангелова - прокурор в Софийска районна прокуратура е подала заявление за участие в обявен конкурс за заемане на длъжността "прокурор" в Специализираната прокуратура, участвала е в проведения конкурс и въпреки, че е класирана на осмо място, ВСС не я повишил в длъжност, като е оставил незаети места. Счита, че по този начин не са спазени правилата за класиране, с решението си ВСС е нарушил правилата за провеждането на конкурси в системата на съдебната власт, въвел е неясни критерии, които не са посочени в нормативните актове. Излага твърдения, че решението на ВСС противоречи на разпоредбата на чл. 193, ал. 3 от ЗСВ и на чл. 34, ал. 3 от Наредба № 2 от 27.04.2011 г. за конкурсите и избор на административни ръководители в органите на съдебната власт. Моли настоящата инстанция на ВАС да отмени решението на ВСС и да бъде повишена в длъжност "прокурор" в Специализираната прокуратура. Ответникът по жалбата Висш съдебен съвет чрез своя процесуален представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, като подробно излага съображения за законосъобразността на оспореното решение на ВСС. Върховният административен съд, седмо отделение приема, че жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Върховният административен съд, седмо отделение обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното: Видно от данните по приложената по делото административна преписка, Велислава Ангелова - прокурор в Софийска районна прокуратура е подала заявление вх. № 1313 от 9.06.2011 г. за участие в обявен конкурс за заемане на длъжността "прокурор" в Специализираната прокуратура. Към заявлението са приложени служебна бележка за общ юридически стаж и копие от диплома за завършено висше юридическо образование. С мотивирано предложение, изхождащо от Комисията по предложенията и атестирането при ВСС, обсъдено на заседание на Комисията на 20.09.2011 г. и протокол за класиране на кандидатите участници в конкурса за повишаване на длъжност и преместване за заемане на длъжността прокурор, Велислава Ангелова е класирана на осмо място. Изложени са мотиви, че представянето на кандидатите под № 8 - жалбоподателката, както и кандидатите под следващите поредни номера № № 9, 10 и 11 не отговарят на професионалните изисквания за длъжността прокурор в специализираната прокуратура, тъй като са с оценка под 3,50. Комисията се позовава на спазване изискванията на Наредба № 2 от 27.04.2011 г. за конкурсите и избор на административни ръководители в органите на съдебната власт. Протокола на комисията е предоставен на ВСС, който е възприел поредността на класирането и оценките, на помощния орган. Видно от протокол от заседание на ВСС на 29.09.2011 г. (л. 45 по делото), се установява, че при провеждането на заседанието на ВСС са спазени изискванията за наличието на изискуем кворум, решението е взето с изискуемото мнозинство съгласно чл. 34, ал. 1 ЗСВ - 2 гласа - "за", 11 - "против" и 9 - "въздържали се", от което следва, че е налице валидно взето решение, материализиращо отказ за повишаване в длъжност на прокурора. От прочита на протокола от заседанието на ВСС, предложението от Комисията по предложенията и атестирането на ВСС, както и становището на конкурсната комисия (л. 14 и сл.) се установява, че изложените в тези решения фактически основания, обосноваващи поредността на извършеното класиране, оценките на кандидатите и заключението, че представянето на кандидатите под № 8, 9 и 10, с оценка под 3,50, определено като неотговарящо на професионалните изисквания за длъжността прокурор в специализирана прокуратура, изцяло са възприети при вземане на решението от ВСС по отношение кандидата - Велислава Ангелова. При тези доказателства, които не са оспорени от жалбоподателката, следва да се приеме, че решението на ВСС е в достатъчна степен мотивирано и законосъобразно, като съобразено с изискванията на чл. 34, ал. 3 ЗСВ, както и с ТР 16/75 г. на ОСГК на ВС, ТР 1/2006 г. на ВАС и ТР 4/2004 г. на ВАС. С оспореното решение ВСС е осъществил конституционните и законови правомощия при спазване на процедурните изисквания и при гласуване с обикновено мнозинство по реда на чл. 38, ал. 8 от ЗСВ и е израз на волята на съвета да откаже повишаването на Велислава Ангелова в длъжност "прокурор" в Специализираната прокуратура. Оспореното решение на ВСС е правилно. Разпоредбата на чл. 193, ал. 5 от ЗСВ предвижда ВСС да откаже да назначи кандидата, за когото се установи, че не отговаря на изискванията на чл. 162 и чл. 164 от ЗСВ, както в случая това обстоятелство е установено с определена от комисията оценка на кандидата 3,30. В този случай се назначава следващият класиран кандидат, но само когато той отговаря на изискванията, което условие не е налице в конкретния случай за кандидата В. Ангелова. В чл. 193, ал. 3 ЗСВ се съдържа уредба относно реда за приемане на решения за повишаване или преместване по поредността на класирането до попълване на местата. Тази разпоредба не предвижда възможност за повишаване на кандидати, които не отговарят на изискванията по чл. 162 и 164 ЗСВ поради това, че са останали незаети места. Решенията по чл. 193, ал. 5, вр. с ал. 3 и 4 ЗСВ се взимат при условията на оперативна самостоятелност на основата на преценка на основанията по чл. 162 и чл. 164 ЗСВ от всички членове на ВСС. По аргумент от чл. 36, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от ЗСВ решенията на ВСС подлежат на обжалване пред ВАС само относно законосъобразността им. В конкретния случай не се спори, че са спазени всички процедурни правила при провеждането на конкурса, внасянето на предложение от Комисията по предложенията и атестирането на ВСС и при произнасянето на ВСС, с оглед поредността на гласуване при спазване на изискванията за наличието на изискуем кворум и вземане на решението с изискуемото по закон мнозинство се налага извод, че не са налице основания по чл. 146 АПК за отмяна на процесното решение на ВСС. Известно е на съда Решение № 10/15.11.2011 г. на Конституционния съд, но в тази връзка следва да се има предвид, че съгласно чл. 151, ал. 2 от Конституцията същото влиза в сила три дни след обнародването му, като актът обявен за противоконституционен не се прилага от деня на влизането в сила на решението. Предвид на изложеното следва, че към датата на на произнасяне на ВСС с оспореното решение, решението на Конституционния съд не е било произнесено и съответно не имало влязло в сила такова решение. За сведение следва да се има предвид, че в мотивите на това решение на Конституционния съд изрично е посочено, че доколкото законовите положения се нуждаят от уточняване в детайли, с оглед прилагането им, ВСС може да извършва и външно нормотворчество, съобразено с Конституцията и ЗСВ като приема правила, указания и методики. След като в ЗСВ изрично се съдържа регламентация досежно провеждането на конкурс в случаите на повишаване в длъжност в органите на съдебната власт (чл. 188) и конкурсът е проведен при съобразяване с разпоредбите на ЗСВ и Наредба № 2/2011 г. на ВСС, приета въз основа на законова делегация, която е действаща към момента на приемане на оспорваното решение на ВСС, прогласяването на противоконституционността на чл. 194в от ЗСВ впоследствие не опорочава проведения конкурс и оспорваното решение. Изпълнението на конституционните правомощия на ВСС по чл. 130, ал. 6 от Конституцията е пряко свързано с успешното функциониране на съдебната власт и не би могло да бъде преустановено в зависимост от непълноти, респ. несъвършенства в законовата регламентация относно провеждането на конкурсите. По отношение доводът в жалбата за въведени от ВСС неясни критерии, които не са посочени в нормативните актове, което е довело до непрозрачност на конкурса, нарушаване на закона и на правилата за класиране, без конкретно да е посочено в какво се изразява тази неяснота на критериите, съдът излага следното: Тези твърдения са неоснователни и не отговарят на фактическото положение, тъй като от събраните по делото доказателства се установява, че конкурсът е проведен при своевременно приети и огласени правила относно реда за кандидатстване, допускане до конкурса, създаването и функционирането на конкурсните комисии, както и относно провеждането на конкурса и класирането. В потвърждение на изложеното са приложените по делото документи относно всички етапи на проведения конкурс, включително извлечение от протокола за проведеното събеседване (л. 17 и сл.), от които е видно, че са създадени съответните гаранции за прозрачност и възможността да преценки при контрола за законосъобразност акта, както и да се провери дали са спазени всички нормативни разпоредби. В конкретния случай са били подложени на гласуване всички кандидатури, включително и тази на жалбоподателката и оплакването за неясни правилата за класирането е неоснователно. Изхождайки от тези разбирания, Върховният административен съд, седмо отделение в настоящия тричленен състав приема, че не са налице основания по чл. 146 АПК за отмяна на решението на ВСС и оспорването като неоснователно следва да се отхвърли. Воден от изложеното, Върховният административен съд, седмо отделение в настоящия състав,