Решение № 15451 от 16.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9225/2009 г.

Решение № 15451 от 16.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9225/2009 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 670 от 21.05.2009 г. по адм. дело № 1793/2008 г. Административен съд Пловдив е отменил по жалба на "Нона груп" ЕООД, гр. Пловдив решение № 272 от 19.08.2008 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - Пловдив и потвърденото с него разпореждане № 564 от 10.07.2008 г. на ръководител по контрола на разходите на ДОО при ТП на НОИ, с които търговското дружество е било задължено в качеството му на осигурител да възстанови по сметка на Държавно обществено осигуряване щети в размер на 9387.70 лева, от които 5968.53 лева главница, представляваща неправилно изплатени парични обезщетения за отглеждане на малко дете на осигурените лица Елизабет Оник Ованесова - Шумакова за периода февруари 2005 г. - октомври 2006 г. и Ганка Петрова Микаелян за периода февруари 2005 г. - ноември 2006 г. и 3419.17 лева лихви. Присъдил е разноски. Против решението е постъпила касационна жалба от директора на РУСО - Пловдив. Поддържат се оплаквания за недопустимост и неправилност - касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна, ТД "Нона груп" ЕООД, гр. Пловдив счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна. За да уважи оспорването, административният съд е приел, че атакуваните административни актове са издадени в противоречие с материалноправни разпоредби - основание по чл. 146, т. 4 от АПК. По делото е установено, че Елизабет Оник Ованесова - Шуманова и Ганка Петрова Микаелян са работили по трудови правоотношения с работодател ЕТ "Нонка Шуманова" - Нонка Димитрова Шуманова - Станчева, от гр. Пловдив. След прехвърляне предприятието на едноличния търговец на търговското дружество за двете работнички са издадени нови заповеди за сключване на нови трудови договори. Законосъобразно трансформирането на трудовите правоотношения е ценено от първоинстанционния съд като извършено по реда на чл. 123 от КТ, макар и в двете хипотези да е налице непрекратяване на осигурителните правоотношения. Ползването на отпуск по чл. 164 от КТ е законово предвидена възможност, която не зависи от продължителността на трудовия стаж на работничката - майка в хипотезата на ново трудово правоотношение или трансформирано такова по реда на чл. 123 от КТ за реализирането на която не са установени ограничения. Законът не поставя условие да е започнало реално изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение. Достатъчно е валидно сключен трудов договор, по който е упражнено правото по чл. 164 от КТ. Съгласно чл. 53, ал. 1 от КСО при ползван допълнителен платен отпуск за отглеждане на малко дете, след изтичането на срока на платения отпуск за бременност и раждане за майката възниква правото на месечно парично обезщетение от държавното обществено осигуряване, без да се изисква новопридобит осигурителен стаж. (В този смисъл решение № 4283/31.03.2009 г. по адм. дело № 61/2009 г. на Върховния административен съд, шесто отделение). Като осигурени лица с придобит осигурителен стаж за всички осигурени социални рискове с продължителност повече от 6 месеца към датата на настъпване на осигурения риск Елизабет Оник Ованесова - Шуманова и Ганка Петрова Микаелян са имали право на парично обезщетение за отглеждане на малко дете, което осигурителят им "Нона груп" ЕООД, гр. Пловдив е изплатил законосъобразно за сметка на държавното обществено осигуряване. Оспорените актове, с които му е вменено задължение да възстанови нанесени на ДОО щети от неправомерно изтеглени парични обезщетения са издадени в противоречие с материалноправни разпоредби и законосъобразно и обосновано са били отменени. Полагането на труд и изплащането на трудово възнаграждение по време на ползвания отпуск за отглеждане на малко дете не съставляват елементи от фактическия състав, пораждащ правото на парично обезщетение по чл. 52а и чл. 53, ал. 1 от КСО. Неоснователни са и доводите за недопустимост на съдебното решение. Макар и с непрецизен диспозитив административният съд се е произнесъл по предмета на спора, отменяйки както акта на горестоящия административен орган, така и първичния административен акт. Искането за разноски от ответника по касация е неоснователно. Пред настоящата инстанция няма представени доказателства за извършени такива от страната. По изложените съображения Върховният административен съд, шесто отделение