Решение № 545 от 14.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10174/2018 г.

Решение № 545 от 14.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10174/2018 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисия за защита от дискриминация, чрез процесуален представител, против решение № 739 от 4.07.2018 г., постановено по адм. д. № 550/2017 г. по описа на Административен съд София област. В жалбата са изложени оплаквания за нарушение на материалния закон при постановяване на обжалвания съдебен акт. Иска се отмяна на решението на АССО като неправилно. Ответната страна по касационната жалба- "АЛС България" ЕООД със седалище и адрес на управление с. Мусачево, област София, оспорва касационната жалба чрез адв. Бабачев. Ответната страна-М. Дакова –не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София област отменя изцяло решение № 142/4.05.2017 г. по преписка № 440/2015 г., постановено от Комисия за защита от дискриминация (КЗД), с което по оплаквания на М. Дакова за дискриминация по признак "защита при упражняване правото на труд" - нарушение на чл. 14 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.): е установено, че ответната страна "АЛС България" ЕООД, с. Мусачево, община Елин Пелин, в качеството си на работодател, съобразно разпоредбата на чл. 14 от ЗЗДискр. не изпълнява задължението си по чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр. за осигуряване на равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд, с което осъществява административно нарушение по смисъла на чл. 80, ал. 2 от ЗЗДискр. във връзка с чл. 80, ал. 1 от Закона; наложена е имуществена санкция на дружеството в размер на 250 лв.; дадени са предписания на дружеството да изравни индивидуалното основно трудово възнаграждение на жалбоподателката М. Дакова, заемаща длъжността "отговорник-линия" с това на П. Луканова, изплащано й на същата длъжност за изминалия период от време от 22.07.2015 г. до датата на връчване на решението, както и да начисли дължимите на жалбоподателката възнаграждения за изминалия период от време в резултат на изравняването чрез увеличение и и изплати произтичащата от това разлика в нетния размер на възнагражденията. Производството пред административния орган започва по жалба с вх. № 34-00-3876/23.10.2015 г., подадена от М. Дакова от [населено място], [община] в която се твърди, че спрямо нея е извършена дискриминация от страна на работодателя "АЛС България" ЕООД поради определяната й по-ниска заплата в сравнение с други колеги, работещи на същата длъжност и работно място в предприятието. След преценка на допустимостта на жалбата, КЗД пристъпва към изпълнение на процедурата, уредена в чл. 55 и следв. от ЗЗД, като изисква и прилага по делото писмени доказателства, необходими за изясняването му. За да постанови оспореното решение № 142/4.05.2017 г. Комисията приема, че са доказани фактите на неравно третиране на жалбоподателката М. Дакова от страна на работодателя "АЛС България" ЕООД, тъй като на същата от 1.09.2014 г. е определено основно трудово възнаграждение за длъжността "отговорник линия" в размер на 733, 51 лв., което е по-ниско от определеното основно възнаграждение за същата длъжност на други работнички-П. Луканова и М. Колева от посочената по-горе дата, което е в размер на 829, 18 лв. От писмените доказателства, приобщени към административната преписка, административният орган установява, че за периода 1.09.2014 г. до напускането на М. Дакова към месец април 2017 г. (според нейно изявление пред КЗД) последната получава по-ниска основна заплата от нейните колеги- жени, заемащи същата длъжност. Като приема, че ответната страна-работодател не сочи доказателства, с които да опровергае твърденията на жалбоподателката, подкрепени с писмени доказателства за получаваните трудови възнаграждения за разглеждания период, Комисията установява, че "АЛС България" ЕООД не изпълнява задължението си по чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр. за осигуряване на равно възнаграждение за еднакъв труд, поради определения по-нисък размер на основното трудово възнаграждение за Дакова в сравнение с нейните колеги –жени, упражняващи същата длъжност, което обективира административно нарушение по чл. 80, ал. 2 от закона. За да постанови обжалвания правен резултат Административен съд София област приема, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, в пределите на неговата власт, но при произнасянето му са допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. На първо място, според решаващия съд за да е налице нарушение на правилото на чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр. следва да се установи, че неблагоприятното третиране на служителя, т. е. по-ниското му възнаграждение в случая е основано на някой от защитените признаци по чл. 4, ал. 1 от Закона. Само тогава неравенството попада в обхвата на закона и ползва неговата закрила. След като Комисията за защита от дискриминация приема, че неизпълнението на задължението по чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр. е самостоятелно нарушение на антидискриминационния закон и не е необходимо да се основава на някой от признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. допуска нарушение на материалния закон при постановяване на решението си. На следващо място съдът приема, че в решението липсва диспозитив отразяващ съображенията на КЗД за неоснователност на оплакването на М. Дакова за упражнен спрямо нея тормоз от страна на работодателя, което е съществено процесуално нарушение при произнасяне на оспорения административен акт. Прието е и противоречие между мотивите и диспозитива на решението, доколкото в съобразителната част е посочено, че определянето на имуществената санкция следва да е около средния размер от 1000 лв., а в диспозитива тя е определена на 250 лв. На последно място, решаващият съд приема незаконосъобразност на наложената принудителна административна мярка на "АЛС България" ЕООД тъй като не са отчетени относими към преценката за релевантния период на нарушението доказателства. Не е изяснен и конкретизиран точния период на установеното неравно третиране от страна на работодателя, което води до незаконосъобразност на така наложената мярка. Решението е правилно. Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд като намира за необходимо да допълни указанията по прилагане на материалния закон при новото разглеждане на административната преписка от КЗД. Съгласно правилото на чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр. работодателят осигурява равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд, като по силата на ал. 3 от същия текст критериите за оценка на труда при определяне на трудовите възнаграждения и оценката на трудовото изпълнение са еднакви за всички работници и служители и се определят с колективните трудови договори или с вътрешните правила за работната заплата, или с нормативно установените условия и ред за оценяване на служителите в държавната администрация без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Както е посочено в решението на антидискриминационния орган- основната заплата това е трудовото възнаграждение, което се дължи от работодателя за изпълнение на уговорената трудова функция при нормална продължителност на работното време и нормални условия на труда. Нормативно въведеното (чл. 66, ал. 1 и 2, чл. 107, 259, 260, 261 и т. н. от КТ) договорно начало при определяне на трудовото възнаграждение (основно и допълнително), което се изразява в използването на колективния и индивидуалния трудов договор не може обаче да е предпоставка за допускане на различно третиране на работниците и служителите осъществяващи еднакъв или равностоен труд. В разглеждания казус е установено на база на сравнителните справки за трудовите възнаграждения на заемащите длъжността "отговорник –линия" различие в основните заплати на М. Дакова и П. Луканова. Комисията за защита от дискриминация не установява причините за това различие, за неравното отношение към една от работничките, за да обоснове наличието на дискриминация, което правилно е посочено в мотивите на първоинстанционното решение. Действително в повечето действащи международноправни актове, както и в първичното и вторичното право на Европейския съюз не се съдържа легална дефиниция на юридическото понятие "дискриминация", но във всички актове присъства юридическата забрана за дискриминация по изброени признаци. Или дискриминацията е неравното третиране към някого, което е основано на защитен признак. Независимо от липсата на твърдения в жалбата на М. Дакова до антидискриминационния орган относно основанието за неравното й третиране спрямо други работнички, изпълняващи една и съща длъжност в предприятието, комисията следва да използва целия инструментариум от правомощия по закон в образуваното производство пред нея и чрез събиране и обсъждане на допустимите и относими доказателства да даде отговор на въпроса дали по-неблагоприятното третиране на Дакова се дължи на някой от защитените признаци по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. При обсъждането следва да бъдат отчетени и правилата, регламентирани от работодателя в Правилника за вътрешния трудов ред в "АЛС България" ЕООД за размера на трудовото възнаграждение в зависимост от трудовите резултати. В тази връзка следва да се отбележи, че в административното производство пред КЗД не е изяснено и не са събрани доказателства дали различието във възнаграждението се дължи на критерия изключително добросъвестната работа по смисъла на чл. 32 от Правилника за вътрешния трудов ред в "АЛС България" ЕООД на сравнителя и по какъв начин се извършва преценката по този критерий предвид твърденията в тази насока на работодателя. Въвежда ли изключително добросъвестното изпълнение на работата възможност за работодателя постоянно да договаря по-ниско основно трудово възнаграждение за изпълнението на една и съща длъжност. Или отрицателният отговор на този въпрос навежда на изводи за съзнателно поддържано поведение от страна на работодателя, основано на признака "лично положение", включващ в себе си особености, качества и признаци на личността. Не са събирани доказателства и не е изследван и въпроса за евентуално наличие на дискриминация по предположение и по връзка по смисъла на разпоредбата на § 1, т. 8 от Допълнителните разпоредби на ЗЗДискр. По изложените съображения в допълнение на мотивите на първоинстанционния съд КЗД следва да процедира при новото разглеждане на административната преписка. На последно място настоящата инстанция изцяло споделя изводите на решаващия съд относно допуснатите нарушение на материалния закон при налагането на имуществена санкция и на принудителни административни мерки на "АЛС България" ЕООД с оглед приетото административно нарушение по чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр. от страна на дружеството. Предвид изложеното обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено с настоящото. Воден от горното, ВАС, състав на пето отделение