Решение № 4416 от 29.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2103/2013 г.

Решение № 4416 от 29.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2103/2013 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от "Идеал стандарт - Видима" АД, гр. Севлиево, чрез процесуален представител против решение № 6436 от 29.11.2012 г. по адм. дело № 5933/2012 г. на Административен съд София град. С него се отхвърля жалбата на дружеството срещу предписание № 5 по протокол за извършена проверка изх. № 0104-10443/19.5.2012 г., издадено от главни инспектори в ДБТАКД на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда". Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие нарушение на материалния закон - отменително основание чл. 209, т. 3 от АПК, поради което се иска отмяната му. Ответниците - главни инспектори в ДБТАКД на ИА "Главна инспекция по труда", чрез процесуален представител вземат становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение, преценява касационната жалба за допустима като подадена в срок и от надлежна страна и разгледана по същество за основателна по следните съображения: Предмет на производството пред съда е цитираното предписание в т. 5, с която се предписва изпирането, почистването и други действия по поддържането на личните предпазни средства и работното облекло да бъдат осигурени от и за сметка на работодателя в изпълнение на изискванията на чл. 19 от Наредба № 3 за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използването на лични предпазни средства на работното място - ДВ, бр. 46 от 2001 г. Дружеството е възразило срещу предписанието с доводи за незаконосъобразност със съображения за различно съдържание в понятията лични предпазни средства и работно облекло и съответно и различния правен режим за тяхното поддържане, изпиране, почистване и други действия с тях. Съдът е разгледал жалбата по същество, която е приел за неоснователна. От правна страна е прието за неоснователно възражението, че работодателя има задължение единствено по отношение на личните предпазни средства. Изводът е изведен след анализ на § 1, т. 1 от допълнителната разпоредба на Наредба № 3/2001 г., според която "лично предпазно средство" е понятието, определено в § 1, т. 7 от Допълнителните разпоредби на Закона за здравословни и безопасни условия на труд. Според нея това е всяко приспособление, екипировка, проектирано да се носи или използва от работещия, за да го предпазва от една или повече възможни опасности, заплашващи неговото здраве и безопасност при работа, както и всяко допълнение, принадлежност или специално работно облекло, проектирани за същата цел. Също така, че в чл. 25, ал. 1 и 2 от Наредбата е предвидено, че в понятието "лично предпазно средство" се включва и специалното работно облекло. При тези фактически и правни констатации жалбата е отхвърлена. Решението е неправилно. Съдът е приложил неправилно относимите материално-правни норми. Цитираната нормативна уредба разграничава понятието "работно облекло", "лични предпазни средства" и "специално работно облекло", като последното може да се квалифицира и като лично предпазно средство с оглед целта и функцията му при използване. Работното облекло се осигурява с цел запазване на личното облекло на работниците и служителите при извършване на възложената им работа и само това. То няма функция да защитава здравето и живота на работещия в работния процес. От приложените доказателства се установява, че е утвърдено работно облекло, изброено по вид - тениски, манта, костюм и други. Утвърдени и изброени са като лични предпазни средства за защита от шум, термична - грейки, ватенки, шуба и други и с функция - защитна, посочени и изброени изчерпателно по видове - обувки, очила, ботуши, колани, костюм и други на лист 30 от делото. Или, налице е разграничаване от работодателя на работното облекло, специалното работно облекло от категорията на личните предпазни средства, поради което работното облекло в даденото предписание не може да следва режима, предвиден в нормативната уредба и предписан за работодателя, следващ този на личните предпазни средства. Предвид изложеното, решението се явява неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и следва да бъде отменено. Тъй като не се налага събиране на други доказателства, а спорът е по приложение на закона, следва да бъде постановено ново решение по същество, с което предписанието в обжалваната му част бъде отменено като незаконосъобразно. При този изход на делото следва да бъдат присъдени разноски за двете инстанции на жалбоподателя в общ размер на 2422 лв. като възражението за тяхната прекомерност от ответника съдът приема за неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 пр. 2 от АПК, вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховен административен съд, шесто отделение