Решение № 10499 от 21.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6494/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7, изр. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на „Енерджи Уърлд Системс“ ЕООД, ЕИК 203705163, седалище и адрес на управление гр. София, [жк], [улица], представлявано от управителя А. Т., чрез адв. Белелиева, срещу Решение № 12710 от 01.04.2026 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. д. № 10508/2025 г., с което е отхвърлено оспорването срещу Ревизионен акт (РА) № Р-22221724006536-091-001/13.06.2025 г., поправен с РАПРА № П-22221725108711-003-001/16.06.2025 г., издадени от П. Г. - орган, възложил ревизията и Т. Н. - ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 1096/04.09.2025 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) София при ЦУ на НАП, с който в тежест на касатора са установени задължения за ДДС в резултат на доначислен данък в размер на 110 691,94 лв. (56595.89 евро) по фактури, издадени на DIMIONTA BUSNESS Ltd. и лихви 5 438,86 лв. (2780.84 евро). Поддържат се трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, чието осъществяване аргументира с пропуск на АССГ да съобрази разрешенията, дадени в постоянната съдебна практика по приложението на чл. 7 ЗДДС. Иска се отмяна на решението, отмяна на ревизионния акт и присъждане на разноските за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба, директорът на дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП, се представлява в съдебно заседание от юрк. Тодорова, която оспорва основателността й, иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, след като прецени наведените в нея доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея. Разгледана по същество, е основателна, по следните съображения: Пред АССГ е оспорен РА № Р-22221724006536-091-001/13.06.2025 г., поправен с РАПРА № П-22221725108711-003-001/16.06.2025 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП София, потвърден от ответника с Решение № 1096/04.09.2025 г., с който в тежест на „Енерджи Уърлд Системс“ ЕООД са установени цитираните задължения за ДДС. АССГ е приел, че оспорването на РА е допустимо като своевременно заявено от надлежна страна след изчерпване на възможността за обжалване на РА по административен ред и срещу потвърдената от решаващия орган негова част. Обосновал е извод за валидност на акта като издаден от компетентни органи по приходите в ревизионно производство, възложено също от овластен за това орган. Подробно е мотивирано заключението му, че в хода на ревизията не са допуснати нарушения на процесуалните правила, носещи белега същественост. Първостепенният съд е споделил извода на органите по приходите за наличие на основания за допълнително начисляване на ДДС за данъчен период м. 11.2024 г. по 4 фактури за ВОД на blended tabacco strips (обработен тютюн до ниво преди нарязване и влагане в производство на цигари) № 1000000014/04.11.2024 г., № 1000000015/07.11.2024 г., № 1000000016/11.11.2024 г. и №1000000017/14.11.2024 г., с получател DIMIONTA BUSNESS Ltd. без идентификационен номер за целите на ДДС с обща данъчна основа 664 151,61 лв. Позовал се е на липсата на идентификационен номер на получателя във фактурите, както и в дневника за продажби, а запис „9999999999“. Констатирал е, че съответстващите по вид и количество на стоката по фактурите четири CMR са с еднотипно съдържание - изпращач ревизираният, получател DIMIONTA BUSNESS Ltd., разтоварен пункт Greece, Mavroudi, място на натоварване София, бул. „Монтевидео“ №21 А, превозвач „Галев“ ЕООД с ЕИК 831749703, транспортното средство с per. №[рег. номер]/[рег. номер], стоката по всяка от тях е „блендиран тютюн – стрипс - 108 кашона и бруто 23 112 кг.“ Четирите приемо-предавателни протокола и packing lists са с дати, съответстващи на датите на фактурите, съдържат подпис и печат за изпращач и получател, в протоколите е посочен адресът за разтоварване, вписан в CMR. Първостепенният съд е акцентирал върху обстоятелството, че от ревизирания не са представени фактури за транспорт, нито пояснения за чия сметка превозът. Според информационната система на КАТ „Галев“ ЕООД не е собственик на вписаното в CMR транспортно средство с рег. №С [рег. номер]/[рег. номер]. Управителят на „Енерджи Уърлд Системс“ ЕООД декларирал, че фактурите към DIMIONTA BUSNESS Ltd. са „частично разплатени“, но не посочил доказателства за това. Съдът е отбелязал и това, че в дневниците за продажби на ревизирания доставките към DIMIONTA BUSNESS Ltd. са отразени като ВОД, а във фактурите като основание за прилагане на нулева ставка е посочено „чл. 28 от ЗДДС“. За доказване на доставки по чл. 28 от ЗДДС дружеството не притежава митническа декларация по чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС. От инстанцията по същество са разгледани несъответствия между фактурите, договора за покупко-продажба от 01.09.2024 г., транспортните документи (ЧМР, packing list и протоколите за предаване - така в протоколите датата на получаване 15.11.2024 г. се различава от тази в товарителниците - 14.11.2024 г., липсват имена за получател в транспортните документи, както и подпис на получател във фактурите. В ЧМР фигурира превозно средство рег. № [рег. номер]/[рег. номер], докато в packing list е рег. № [рег. номер]/[рег. номер]. Според АССГ не е изпълнено условието на чл. 45, б. а) ППЗДДС поради липсата на посочен във фактурите и придружаващите документи идентификационeн номер по ДДС на получателя, което препятства обосноваване на извод, че DIMIONTA BUSNESS Ltd. е регистрирано за целите на ДДС в друга държава-членка. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Споделя се от настоящия съдебен състав изводът на АССГ, че РА е издаден във формата за действителност като електронен документ, подписан от издалите го органи по приходите с квалифицирани електронни подписи (КЕП), за които са налични квалифицирани удостоверения за електронен подпис (КУЕП). Компетентността на възложилия ревизията орган по приходите произтича от заповедта на териториалния директор по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. Правилно е приел първостепенният съд, че в ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От постоянната практика на СЕС по тълкуването на чл. 138 и чл. 139 от Директива 2006/112 следва, че освобождаването на вътреобщностната доставка на дадена стока става приложимо, само когато правото на разпореждане като собственик с тази стока е прехвърлено на приобретателя и продавачът докаже, че посочената стока е изпратена или транспортирана в друга държава членка и че вследствие на това изпращане или транспортиране, същата стока е напуснала физически територията на държавата членка на доставката (решение по делото "Teleos" и др., т. 42, решение по делото "Twoh International", решение по делото R., т. 41 и решение от 16 декември 2010 г. по дело "Euro Tyre Holding", C-430/09, т. 29). За да се признае една сделка като вътреобщностна доставка на стоки на регистрирано по ДДС лице и да се приеме като освободена от ДДС, е необходимо да са изпълнени три условия: 1) прехвърляне на правото за разпореждане със съответната стока - условие, присъщо за всяка доставка на стоки и следователно недостатъчно за определяне вътреобщностния характер на доставката; 2) физическо преместване на стоките от една държава членка в друга и 3) придобиващото лице да е данъчнозадължено лице. Извън тези три условия не би следвало да се изисква никакво друго условие, за да се определи дадена операция като вътреобщностна доставка или вътреобщностно придобиване на стоки - решение по дело Teleos и др., т. 70, с уточнението, че продавачът е доказал, че добросъвестно е предприел мерките, които разумно биха могли да се изискват от него, за да се увери от купувача, че стоката, предмет на операцията, ще бъде обект на крайно и трайно потребление в държавата членка по местоназначение. Съдебната практика е категорична и че ако данъчнозадълженото лице умишлено е участвало в данъчна измама, застрашила функционирането на общата система на ДДС, или е знаело или е трябвало да знае, че осъществената от него сделка е била част от извършена от приобретателя измама и че не е взело всички зависещи от него разумни мерки за избягване на тази измама, правото на освобождаване от ДДС би трябвало да му бъде отказано (Решение от 8 ноември 2018 г., Cartrans Spedition, C-495/17, т. 41 и цитираната съдебна практика), но установяването на обективни факти, които да потвърдят такова положение, е в доказателствена тежест за данъчната администрация. На основание чл. 53, ал. 1 ЗДДС, ВОД по чл. 7 се облагат с нулева ставка. Според ал. 2 на чл. 53 ЗДДС, документите, удостоверяващи извършването на вътреобщностна доставка, се определят с правилника за прилагане на закона. В разпоредбите на чл. 45 ППЗДДС те са разделени на две групи - документи за доставката и документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територия на друга държава членка. Спорът пред първоинстанционния съд е за реалното извършване на ВОД, като основание за освобождаване на доставките от облагане с ДДС, по четири фактури - № 1000000014/04.11.2024 г., № 1000000015/07.11.2024 г., № 1000000016/11.11.2024 г. и №1000000017/14.11.2024 г., с получател DIMIONTA BUSNESS Ltd. Като придружаващи превоза документи от ревизирания са представени международни товарителници за превоз, осъществен от "Галев" ООД, преценката на чието съдържание е дължима съобразно Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, по силата на чл. 4 от която договорът за превоз на товари се установява с товарителница, а съгласно чл. 9 до доказване на противното товарителницата удостоверява условията на договора и получаването на товара от превозвача, а нередовността й, на основание чл. 4 от същата Конвенция не засяга нито съществуването, нито действието на този договор. От това следва, че непопълването на отделни клетки или неправилното им попълване, е ирелевантно при преценка на относимите към правния спор факти и не дисквалифицира товарителницата като доказателствен източник. Товарителницата съдържа и необходимия минимум от изискуеми реквизити по чл. 53 ЗАвПр, предадена е по реда на чл. 51 вр. с чл. 65 ЗАвПр и съгласно чл. 61 ЗАвПр удостоверява условията на договора и получаването на това до доказване на противното. При тези нормативни изисквания касационният състав намира, че липсата на идентификационни данни за лицето, положило подписа за получател в кл. 24, при поставен печата на дружеството - получател и дата на получаване, както и непосочването на конкретен административен адрес, на който са получени стоките в кл. 3, при наличие на удостоверяване на мястото и държавата, не съставляват съществени реквизити, при липсата на които се оборва доказателствената стойност на документа. Товарителниците, както и придружаващите ги фактури, приемо-предавателни протоколи /packing list, handover protocol/, договор за покупко-продажба, не са оспорени отношение на истинността си - авторство и вярност на съдържанието, имат материална доказателствена сила и са годни писмени документи да установят удостоверените с тях обстоятелства, вкл. и главния, подлежащ на доказване факт на превозване и преминаване на стоките по процесните фактури от територията на РБ на територията на друга държава -членка на ЕС – Р Гърция. С предаването за превоз на съответните количества стоки, индивидуализирани в международните товарителници, съвпадащи с тези по четирите спорни фактури, съдържащи детайлно описание на стоките по вид, количество, опаковки и цени е прехвърлена собствеността върху процесните стоки с оглед разпоредбата на чл. 24, ал. 2 ЗЗД. Основателен е касационният довод, че съдът е придал решаващо значение на липсата на идентификационен номер по ДДС на получателя. Получаването на идентификационен номер по ДДС от купувача, който да е валиден за целите на осъществяването на вътреобщностни операции, така и вписването му в системата VIES не са необходими условия за освобождаване от ДДС на вътреобщностна доставка. Това са само формални изисквания, които не могат да поставят под въпрос правото на продавача на освобождаване от ДДС, след като са изпълнени материалноправните условия за вътреобщностна доставка (т. 32, както и решения от 6 септември 2012 г., Mecsek-Gabona, C-273/11, т. 60, от 27 септември 2012 г., VSTR, C-587/10, т. 51 и от 20 октомври 2016 г., Pоеckl, C-24/15, т. 40). Съгласно практиката на СЕС такава национална мярка надхвърля необходимото за осигуряване на правилното събиране на данъка, ако тя основно поставя правото на освобождаване от ДДС в зависимост от спазването на формални задължения, без да вземе предвид материалноправните изисквания, и по-специално без да си поставя въпроса дали последните са изпълнени. Всъщност сделките трябва да бъдат облагани, като се вземат предвид техните обективни характеристики (решение от 20 октомври 2016 г., Pоеckl, C-24/15, т. 37 и цитираната съдебна практика). С оглед изложеното, като е възприел материалната законосъобразност на РА, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, като на основание чл. 222, ал. 1 АПК се постанови друго решение, с което РА бъде отменен. При този изход на спора и своевременно заявеното искане на касатора следва да се присъдят деловодните разноски, каквито за понесени от дружеството в общ размер на 2428,72 евро за първоинстанционното производство и 475,01 евро за настоящето, общо възлизащи на 2903,73 евро. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2. Вр.- чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Първо отделение,