Решение № 15569 от 15.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8335/2019 г.

Решение № 15569 от 15.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8335/2019 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисията за регулиране на съобщенията против решение № 6670 от 07.05.2019 г., постановено по адм. д. № 4508/2018 г. на Върховния административен съд, седмо отделение - тричленен състав, с което е отменен мълчалив отказ на Комисията за регулиране на съобщенията по заявление вх. № 12-01-3484/03.11.2016 г. на "Теленор България" ЕАД и е постановено изпращане на преписката на Комисията за регулиране на съобщенията за произнасяне съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. Изложените съображения за неправилно прилагане на чл. 4, ал. 1, т. 2, б. "в" и чл. 113 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС) са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът "Теленор България" ЕАД, гр. София, не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. При извършената проверка Върховният административен съд, петчленен състав, намери касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Върховния административен съд, тричленен състав, е мълчаливият отказ на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) по заявление вх. № 12-01-3484/03.11.2016 г. на "Теленор България" ЕАД за предоставяне на допълнителен радиочестотен спектър в обхват 1 800 мегахерца. С постановеното решение тричленният състав на Върховния административен съд е отменил оспорения мълчалив отказ, след като е приел, че при наличие на свободен ресурс регулаторният орган има задължение по чл. 35, ал. 1 от ЗЕС да се произнесе в законоустановения срок с мотивирано решение по подаденото от предприятието искане. Предвид характера на обществените отношения, предмет на правна уредба, регулаторът следва да отчете не само фактите, съществуващи към момента на сезиране, но и тези, които са настъпили в правния мир до момента на произнасяне и които имат значение за законосъобразността на акта. На основание чл. 35, ал. 2 от ЗЕС индивидуален административен акт, подлежащ на обжалване по реда на АПК, представлява издаденото мотивирано решение по ал. 1, с което се отказва предоставяне на заявения допълнителен индивидуално определен ограничен ресурс. Разпоредбите на ЗЕС не допускат възможност за мълчаливо упражняване на правомощията на регулаторния орган и непроизнасяне по подадени заявления по реда на закона. В този смисъл съдът се е позовал и на безпротиворечивата съдебна практика по аналогични случаи. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Изложените в касационната жалба доводи относно прилагането на чл. 4, ал. 1, т. 2, б. "в" във вр. с чл. 113 от Закона за електронните съобщения не са относими към извода на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорения мълчалив отказ поради съществени нарушения на административнопроизводствените правила на чл. 35, ал. 1 и 2 от ЗЕС. Обстоятелството, че Комисията за регулиране на съобщенията може да удовлетвори само частично заявленията на трите предприятия по чл. 113 от ЗЕС – "Теленор България" ЕАД, "Мобилтел" ЕАД и "Българска телекомуникационна компания" ЕАД, за предоставяне на допълнителен индивидуално определен ограничен ресурс, не я освобождава от задължението по чл. 35, ал. 1 от ЗЕС при осъществяване на правомощието си да се произнесе с мотивирано решение. Не е налице противоречие между формулираната цел на ЗЕС в чл. 4, ал. 1, т. 2, б. "в" и процесуалните правила по чл. 35 от същия закон. При издаването на мотивирано решение, с което се произнася по подадено заявление, КРС следва да осъществи функциите си по развитието на вътрешния пазар на електронни съобщения чрез осигуряване при наличие на сходни обстоятелства на равнопоставено третиране на предприятия, предоставящи електронни съобщителни мрежи и/или услуги. Писмо изх. № 12-01-3484 от 29.01.2018 г., подписано от председателя на КРС, с което предприятието е уведомено, че свободният ресурс не е достатъчен за пълно удовлетворяване на всички искания, не представлява индивидуален административен акт по чл. 35, ал. 1 от ЗЕС, издаден от компетентния орган и подлежащ на съдебен контрол съгласно чл. 35, ал. 2 от същия закон. С писмо от 12.02.2018 г. предприятието е отговорило, че поддържа искането си в пълен обем и компетентният орган е бил длъжен да се произнесе по това искане с мотивирано решение. Разпоредбите на ЗЕС не допускат възможност за мълчаливо упражняване на правомощията на регулаторния орган и непроизнасяне по подадени заявления по реда на закона. Обжалваното съдебно решение, с което оспореният мълчалив отказ е отменен като незаконосъобразен и преписката е върната на административния орган за произнасяне с мотивирано решение, е обосновано и правилно. Не се установяват касационни основания за отмяна по чл. 209 от АПК, поради което първоинстанционното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, втора колегия - петчленен състав,