Решение № 1063 от 7.2.2022 г. на ВАС по адм. д. № 9866/2021 г.

Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационни жалби от пълномощници на Н. Михайлов и Т. Михайлова, и двамата от гр. Варна, срещу решение 845/21.06.2021г., постановено по адм. дело 2014/2020г., Х-ти с-в на Административен съд-Варна, /поправено с решение 1100/28.07.2021г./, с което е отхвърлено оспорването им срещу заповед заповед 2808/10.08.2020 г. на зам.- кмета на Община Варна, поправена със заповед 3169/28.08.2020 г. на зам.- кмета на Община Варна, с която на основание чл. 190, ал. 6, вр. ал. 1 ЗУТ, е разрешено на И. Марчева и Ф. Филипов, собственици на ПИ 0135.2571.260 по КК на гр. Варна, КК [к.к], прокарване на временен път с ширина 3.00 м., като съществуваща пътека, представляваща част от имота, се разшири на запад и се премине през част от ПИ 10135.2571.262, собственост на Т. Михайлова и Н. Михайлов, покрай източната му граница, като засегнатата площ е 50 кв. метра. С оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на съдебния акт - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, се иска отмяната му. В съдебното заседание касационният жалбоподател Н. Михайлов, редовно призован, не се явява и не се представлява. От пълномощника му - адв. Д. Аспарухова е постъпила молба, с която поддържа касационната жалба, счита основателна и втората такава, оспорва депозирания отговор на заинтересованите страни и претендира присъждане на разноски, съобразно приложения към касационната жалба списък. Касационната жалба на Т. Михайлова се поддържа от адв. Вълчанова, по съображенията изложени в нея и в с.з. Подчертава се, че от събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че имот с идентификатор 10135.2571.260 по КК и КР на гр. Варна и към настоящия момент има транспортен достъп от улица-тупик, а съгласно приетия и одобрен ПУП ПУР, за него се предвижда и втори транспортен достъп - от улица в североизточната част, като за целта към настоящия момент е обособен, от имот 10135.2571.255, имот с кадастрален 10135.2571.4560, който имот е включен в улицата, която ще обслужва имот 10135.2571.260. Ответните страни - Зам. кмета на община Варна, Ф. Филипов и И. Марчева редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Отговор по касационната жалба на Н. Михайлов, със съображения за неоснователност, е депозиран от адв. Е. Желязкова, пълномощник на заявителите Марчева и Филипов. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационните жалби. За да се произнесе, Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, съобрази следното: Жалбите са процесуално допустими, /неоснователно е възражението за просроченост на жалбата на Н.Михайлов/ - подадени са в срок от надлежни страни, насочени са срещу неблагоприятен, подлежащ на последващ контрол съдебен акт. Разгледани по същество, същите са неоснователни. Първоинстанционният съд е посочил, че жалбоподателите се легитимират като собственици на обслужващия ПИ 10135.2571.262, с площ от 1000 кв.м, находящ се в землището на гр. Варна,[жк], местност [местност], к.к. [к.к], засегнат от акта, поради което е приел за тях наличие на правен интерес да оспорят заповедта. Последната е постановена в условията на делегиране на правомощия по Закона за устройство на територията, съгласно Заповед 5515/31.12.2019 г. на Кмета на Община Варна, т.е. процесният административен акт е постановен от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, като са спазени изискванията за писмена форма и актът съдържа всички необходими реквизити, съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактически и правни основания за издаването му. По подаденото от заинтересованите страни заявление, като собственици на ПИ с идентификатор 260 в края - без достъп до път, в изпълнение на чл. 190, ал. 6 от ЗУТ, административният орган се е произнесъл със заповед за прокарване на временен път, при липсата на писмен договор между всички заинтересовани собственици на поземлените имоти с нотариална заверка на подписите. За да приеме процесната заповед за законосъобразна, съдът е обсъдил възможните три варианта за прокарване на временен път, позовавайки се и на приетото заключение на вещите лица, за да потвърди преценката на административния орган, че предвиденото във вариант 1 трасе е оптималният, най икономичен и целесъобразен вариант при фактическо изграждане. Установено е, че ПИ 260, има лице с размер 0,88 м. към проектирана улица тупик, находяща се южно от него, срещу осова точка 466. С разширяването на съществуващата пътека на запад, с част от имот 262, покрай източната му граница, от избраното трасе ще се засегнат 50 кв.м. площ от него, бетоново стъпало с площ 0.12 кв.м., каменна подпорна стена около 60 см. дълга и 1.0 м. висока, ограда върху нея от телена мрежа, жасминов храст на около 10 год., 4 бр. лози над 30 год., телена мрежа (ръждясала) на бетонови и метални колове, каменна подпорна стена дълга около 20 см и висока 0.70 м. и бетонова основа дълга около 1 м. и висока 0.5 м. В случай, че временният път следва трасето по трети вариант от заповедта, в северозападната част на имота, по проектирана алея с ширина 3,50 м., предвидена по ПУП ПУР, /която обаче не е открита на място в пълния си габарит/, след прокарването му, имот 10135.2571.260 няма да е транспортно достъпен, поради голямата денивелация, която се получава 2,70 м., засегнатата площ е най голяма - 63,0 кв.м., а освен това, ще се засегнат съоръжения и дълготрайни декоративни дървета в ПИ с идентификатори 10135.2571.219 и 10135.2571.255 (сега част от 10135.2571.4650): масивна ограда от бетонови блокчета, дълга около 3 4 м. и висока около 2.5 м., ограда от метални пана върху бетонова основа, 60 бр. туи на около 5 6 год, 1 бр. ел. кутия, 2 бр. лампи алейни, 4 бр. туи на около 3 год., както и метална ограда, висока между 2 2.50 м. на бетонова основа 0.70 м., декоративен храст, лешник около 10 годишен, див орех и 6 туи на около 4 5 год. Като неприемлив е приет и вариант 2, при който засегнатата площ за оформянето на трасето ще е 69,0 кв.м., на дължина 44 м., като в случая ще е необходимо да се разруши изградена ограда между ПИ 10135.2571.260 и ПИ 10135.2571.268, както и да се изпълни нова подпорна стена, а разликата в нивата на имотите е между 50 и 80 см., което допълнително ще оскъпи фактическото изпълнение на временния път. Обсъдена е и разпоредбата на чл. 190, ал. 3 от ЗУТ, предвиждаща, че временните пътища трябва по възможност да следват новите улици по подробния устройствен план, съответно улиците по проектоплана или по извършените проучвания, като се прокарват по такъв начин, че да не засягат заварени сгради и постройки, както и дълготрайни декоративни дървета. В решението за случая са изложени съображения, че употребеният израз по възможност сочи, че не е задължително временният път да следва улиците по ПУП, когато той още не е приложен. Преценявайки всички факти, съдът е обосновал извода, че в случая най-благоприятен е вариант първи от предложените три, при наличен и четвърти такъв, /който е практически неизпълним, поради голямата денивелация - над 5 м./. А след като органът е избрал най икономичния вариант за прокарване на пътя, съдът е приел, че не са нарушени нормите на чл. 190 от ЗУТ и възраженията на жалбоподателите са счетени за неоснователни. Решението е валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Не се споделя оплакването, че при постановяването на съдебния акт са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила с недопускането на повторна експертиза. Изготвената обективно, компетентно и задълбочено комплексна /от геодезист и пътен инженер/ СТЕ, е дала отговори на 30-те въпроса, поставени предимно от жалбоподателите, някои от които дублиращи се, изведени след цялостна преценка на наличните по преписката и делото доказателства, след осъществени двукратни огледи и измервания на място, включително и с джи пи ес система където е необходимо, по която експертите са дали подробни разяснения и в с.з. при депозирането на заключението, затова и последното с основание е било прието от решаващия състав и приобщено към доказателствения материал. Изследван е и въпросът за възможност за транспортен достъп до ПИ 260, със засягане на имот с идентификатор 4650 в края, който е всъщност обсъжданият /и то неколкократно/ като трети вариант - с трасе по одобрената и непроведена изцяло улична регулация, с проверени на място технически данни - денивилация, отстояния, дължини, недопустими наклони в % - 26 и 35, засягани обекти и дълготрайни насаждения /в имоти 219 и 255, част от ПИ 4650/, представляващи пречки по смисъла на чл. 190, ал. 3, пр. последно ЗУТ, както и какви строителни дейности ще са необходими за реализацията на този транспортен достъп, водещи до нарушаване на принципа за икономичност, с оглед наличната денивилация на терените. Неоснователно е твърдението на касаторите, че имот с идентификатор 10135.2571.260 и към настоящия момент има транспортен достъп от улица-тупик и, че съгласно приетия и одобрен ПУП - ПУР се предвижда и втори транспортен достъп от улица от североизточната част. Точно обратното - видно от отговорите на в.л. по в-с 13 и в с.з., от приложените скица от КК за имота и комбинираната скица по СТЕ, по наличната тясна пътека /с ширина 1 м., на места до 1,5 м. и дължина 34 м./, която е част от имот 260, е възможен само пешеходен достъп от ПИ 271 /улицата-тупик/, която няма собствен идентификатор по КК, има минимално уширение за обръщане и не се предвижда същата да стане улица по ПУП ПУР или паркинг. Това установява безспорно необходимостта от прокарването на временен път, а с разширяването на пътеката от запад, /със заемане на 50 кв.м. от имот 262, съгласно предложения вариант 1-ви/, за конкретния случай и до реализирането на предвижданията по ПУП-ПУР, ще се реализира доказано най - икономичния и благоприятен начин за удовлетворяване на основателното искане за транспортен достъп до имот 260, а не до вътрешността му. При този именно вариант, се спазват изискванията на чл. 6 АПК, съгласно който, когато с административния акт се засягат права, или се създават задължения за граждани или организации, се прилагат онези мерки, които са по благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона. Съгласно ал. 4 на цитираната норма, при наличие на две или повече законосъобразни възможности, органът е длъжен да избере тази, която е осъществима най-икономично и е най-оптимална за постигане на целта. Именно това е сторено от компетентния орган и потвърдено с оспореното решение. Както е отбелязъл и съдът, размерът на обезщетението за годишен наем, за подобренията и насажденията, попадащи в трасето на временния път в ПИ 10135.2571.262, /установени в производството и цитирани по-горе/, ще бъде определен по реда на чл. 210 ЗУТ, като, /съобразно изричната разпоредба на чл. 190, ал. 4 ЗУТ, пренесена и в оспорената заповед/, временният път се прокарва със срок до провеждане на отчуждителни процедури и отваряне на улицата по влезлия в сила ПУП ПУР за района, като имотите, през които се прекарва пътя, не се отнемат. Не се споделят и твърденията за неправилни изводи в решението, с оглед факта, че разгледаните варианти за временен път са при различна ширина на същия. В оспорената заповед, /след изрична заповед за поправка/, е предвиден път не 3.50 м., а с ширина 3,00 м., т.е. под нормативно установеното, което е извършено с оглед временния характер на пътя и с цел охраняване в максимална степен на интересите на жалбоподателите, /да се запазят две ябълкови дръвчета и кипарис, както и да се избегне пренареждане на стълбище в ПИ 262 - при условие, че законът охранява съществуващи сгради/. Поправянето на акта в посочения смисъл, е извършено по възражение от страна на жалбоподателите и е некоректно да се сочи нарушение, при уважено от Комисията за определяне на трасе за достъп, искане. Предмет на касационната проверка е правилността на съдебния акт, като касационният състав няма задължение да дава отговори на поставени от страните въпроси, по които същите не са получили удовлетворяващи ги отговори. В случая решението е изготвено подробно, изложено е становище и по направените възражения, обсъждани са дори редица въпроси, неотносими към повдигнатия спор, фактическата обстановка е изяснена изцяло, а въз основа на същата, са изведени правилни и обосновани изводи за съответствие на заповедта с материалния закон, които се споделят изцяло и към които касационният състав препраща на основание чл. 221, ал. 2, пр. последно АПК. Затова, при липса на сочените касационни основания за неговата отмяна, решението следва да бъде оставено в сила, като при този изход на процеса на ответните по жалбите страни Марчева и Филипов, следва да се присъдят направените в касационното производство разноски, своевременно претендирани с отговора и доказани като заплатени, в размер от 900 лв. По изложените съображения, Върховният административен съд, Второ отделение,