Решение № 7382 от 13.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 132/2017 г.

Решение № 7382 от 13.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 132/2017 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 и от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от "С. П." ЕООД, гр. П., чрез процесуален представител, срещу Решение № 2197 от 18.11.2016 г., постановено по адм. дело № 1740 от 2015 г. по описа на Административен съд - П., с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт (РА) № Р-16-1403472-091-001/31.03.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП- П., потвърден с Решение № 487/17.06.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП, с който е отказано признаване на правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 44 550,23 лв. и са начислени лихва за забава, възлизащи на сумата от 8021,86 лв. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът не е съобразил всички събрани доказателства, в резултат на което не е изяснил спора от фактическа страна. Намира, че мотивите на решението са вътрешно противоречиви и пряко възпроизвеждат констатациите на решаващия орган, съдържащи се в решението, с което РА е потвърден. Развива доводи, че в своята съвкупност ангажираните доказателства установяват реалното извършване на спорните доставки. В подкрепа на тезите си излага подробни аргументи в жалбата, позовава се на решението на ЕСПЧ по делото "Булвес" АД срещу България и претендира отмяна на атакуваното съдебно решение, на РА и присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП" - П., чрез процесуален представител, с писмена защита оспорва нейната основателност и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, като взе предвид релевираните касационни основания, за да произнесе, съобрази следното: Предмет на производството пред АС - П. е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт (РА) № Р-16-1403472-091-001/31.03.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - П., потвърден с Решение № 487/17.06.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП, с който е отказано признаване на правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 44 550,23 лв. и са начислени лихва за забава, възлизащи на сумата от 8 021,86 лв. За да достигне до извод за неоснователност на жалбата първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: С РА е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит на "С. П." ЕООД по фактури, издадени от "Аксела 91" ООД и " А. С." ЕООД, с предмет на доставките: "СМР съгласно протокол обр. 19", кухненско обзавеждане за бързо хранене, на зали за консумация на заведения за бързо хранене, стелаж за промишлени стоки и хладилна витрина, метална кутия, акумулатор, обемен датчик, вътрешна сирена, монтаж и настройка. След анализ на събраните доказателства органите по приходите са приели, че те не установяват реалното извършване на спорните доставки, с оглед на което и на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС за получателя по тях не е налице право на приспадане на данъчен кредит. В хода на съдебното производство са проведени СсчЕ и СТЕ, заключенията по която са кредитирани от съда като обективно и компетентно дадени. Възприемайки изцяло изводите на органите по приходите първоинстанционният съд е приел, че събраните доказателства не установяват реалното извършване на спорните доставки. Счел е, че доставчиците не са технически и кадрово обезпечени за осъществяването им, липсват доказателства за произход и наличие на материали, за получаването и предаването им, за процеса на извършване на доставката, използването на наличен за целта персонал или подизпълнители, за начина на калкулирането на услугите и за счетоводното им отразяване. Преценил е, че между страните не е спорно, че са извършени СМР, но не е ясно кой ги е извършил, с какъв транспорт и за чия сметка са превозени количествата вложени строителни материали. В обобщение е приел, че оспореният РА е законосъобразен и е отхвърлил жалбата срещу него. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Основателни са доводите на касатора, че мотивите на първоинстанционния съд са взаимно противоречиви, а формираните правни изводи не са обвързани с конкретни фактически установявания. Решаващият състав буквално е възпроизвел съдържанието на решението на Директора на Дирекция "ОДОП", без да извърши конкретна преценка на относимите към всяка спорна фактура доказателства и на тяхната доказателствена сила. Той необосновано е игнорирал представените приемо - предавателни протоколи поради това, че те са събрани в хода на съдебното производство. Това обстоятелство обаче само по себе си не би могло да игнорира доказателствената сила на съставените частни свидетелстващи документи, чиято вярност следва да бъде преценена от съда с оглед на всички събрани относими доказателства. Решаващият състав не е разграничил доставките по спорните фактури и не е отчел, че предмет на част от тях са не само услуги, но и стоки. В тази връзка той не е изложил никакви доводи, нито е обсъдил конкретно заключението на експерта по СТЕ. Макар да е кредитирал същото като обективно и компетентно дадено, съдът не е съобразил констатациите на експерта по отношение на всяка спорна доставка. Вещото лице е посочило кои СМР са извършени на място, кои от тях са скрити и кои не могат да бъдат установени. Уточнило е, че 4 бр. хладилни витрини се намират в заведението за бързо хранене, но не може да потвърди количествата на СМР, посочени в протоколите обр. 19. При тези констатации първоинстанционният съд е следвало да изследва конкретно кои СМР са извършени на място, кои не са изпълнени и кои се установяват по вид, но не и по количество. В съответствие с това разграничение, той е следвало да обсъди в съвкупност относимите доказателства и да прецени верността на приемо- предавателните протоколи, а от там и установеността на извършването на услугите и доставянето на стоките именно от издателите на спорните фактури при съобразяване на тълкувателно приложимите решения на СЕС. Т. като решаващият състав не е сторил това, то спорът е останал неизяснен от фактическа страна. Предвид съдържащата се в чл. 220 АПК забрана за фактически установявания в касационното производство, този пропуск не може да бъде отстранен от настоящия състав, а констатирането му налага отмяна на първоинстанционното решение и връщане на делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав, при съобразяване на гореизложените указания по тълкуването и прилагането на закона. На основание чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във Върховния административен съд. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение