Решение № 2279 от 27.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9743/2022 г.

Производство е по чл.175,ал.1 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ и § 2 ДР ДОПК. Образувано е по молба, подадена от Е. Тодорова, в качеството й на пълномощник на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Бургас, с която моли да бъде допусната поправка на явна фактическа грешка в решение 5465 от 25.05.2023г. на Върховния административен съд, първо отделение, постановено по адм.д. 9743/2022г. В молбата се твърди, че в решението е допусната фактическа грешка, изразяваща се в неточно посочване на данъчните периоди, за които се отнасят установените и отменените задължения. Посочва се, че в диспозитива на решението е отбелязано, че оспорения ревизионен акт се отменя по отношение на ДДС в размер над 23 727,50лв. до 104 436,57лв., като са посочени данъчни периоди м.04/2019г. м.08/2019г., вместо да бъде посочено данъчни периоди м.04/2019г. м.03.2020г. Моли Върховния административен съд да допусне поправка на явна фактическа грешка. Ответното по молбата дружество Низ 12 ООД не е взело становище. Върховния административен съд, тричленен състав на първо отделение, като обсъди данните по делото и закона, намира за установено следното: Молбата за поправка на явна фактическа грешка в решението на съда не е обвързана със срок, , подадена е от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. По същество е основателна. От данните по делото е видно, с решение 5465 от 25.05.2023г. , постановено по адм.д. 9743/2022г., Върховният административен съд, състав на първо отделение, е отменил решение 901 от 07.07.2022г. на Административен съд Бургас, постановено по адм.д. 901/2021г., в частта му, в която е била отхвърлена жалбата на НИЗ 12 ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място],общ.Поморие, обл.Бургас, представлявано от управителя Н. Топал, против Ревизионен акт /РА/ Р 02000220003164 091 001 от 06.01.2021г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП Бургас , потвърден с решение 58/29.03.2021г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Бургас, в частта му, с която са установени задължения на НИЗ 12 ЕООД, [ЕИК], за ДДС за данъчни периоди м.04 /2019г. м.08/ 2019г. в размер над 23 727,50лв. до размер на 104 436, 57лв. и за съответните лихви за забава до 10 668, 88лв. и за корпоративен данък за данъчен период 01.01.2019г. 31.12.2019г. за разликата от 11 863,75лв. до 28 600,95лв. главница и от 857,22лв. до 1 983,39лв., като и в осъдителната му част за разноските, в която НИЗ 12 ЕООД е осъдено да заплати на НАП София разноски по делото /юрисконсулско възнаграждение/ над 1 702,99лв., като вместо него е постановил друго такова, с което е отменил Ревизионен акт /РА/ Р 02000220003164 091 001 от 06.01.2021г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП Бургас , потвърден с решение 58/29.03.2021г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Бургас, в частта му, с която са установени задължения на НИЗ 12 ЕООД, [ЕИК], за ДДС за данъчни периоди м.04 /2019г. м.08/ 2019г. в размер над 23 727,50лв. до размер на 104 436, 57лв. и за съответните лихви за забава до 10 668, 88лв. и за корпоративен данък за данъчен период 01.01.2019г. 31.12.2019г. за разликата от 11 863,75лв. до 28 600,95лв. главница и от 857,22лв. до 1 983,39лв. Със същото решение Върховният административен съд е оставил в сила решение 901 от 07.07.2022г. на Административен съд Бургас, постановено по адм.д. 901/2021г. в останалата му обжалвана част. В молбата за поправка на явна фактическа грешка се твърди, че в диспозитива на решение е допусната явна фактическа грешка, като неправилно са изписани данъчните периоди за които са установени процесните задължения за ДДС. Искането е основателно. Видно от данните по делото, с оспорения ревизионен акт на дружество НИЗ 12 ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място],общ.Поморие, обл.Бургас, представлявано от управителя Н. Топал, са определени задължения за ДДС за данъчни периоди м.04.2019г. до м.03/2020г. общо в размер на 104 436,57лв. и лихви за забава в размер на 10 668,88лв. С решението на Върховния административен съд е отменено отхвърлителното първоинстанционно решение за част от задълженията за ДДС и вместо него е постановено друго, с което в една част ревизионният акт е отменен, а в друга потвърден. При изписване на диспозитива на решението действително е допусната грешка, като е отбелязано, че задълженията за ДДС са за данъчни периоди м.04./2019г. м.08/2019г., а не както е правилно м.04/2019г. м.03/2020г. В този смисъл подадената молба е основателна и следва да бъде уважена, като бъде допусната поправка в решение 5465 от 25.05.2023г. на Върховния административен съд, първо отделение, постановено по адм.д. 9743/2022г. относно данъчните периоди на задълженията по ДДС, като вместо посоченото в решението данъчни периоди м.04./2019г. м.08/2019г. данъчните периоди да се считат м.04/2019г. м.03.2020г. Водим от горното и на основание чл.175,ал.1 АПК във вр. с § 2 ДР ДОПК и, Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение,