Решение № 9031 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14685/2019 г.

Решение № 9031 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14685/2019 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Началника на Дирекция Национален строителен контрол срещу решение № 1841 от 01.11.2019 г. по административно дело № 1668/2019 г. на Административен съд Бургас, с което е отменена негова заповед № РД – 15 – 1313/26.06.2019 г. като незаконосъобразна. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на закона се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което оспорването на посочената заповед бъде отхвърлено. Ответникът по касационната жалба – Л. Й. в представен от процесуален представител представен писмен отговор оспорва същата, като излага доводи за правилност на обжалваното съдебно решение и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна, като претендира и заплащане на направените деловодни разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Жалбодателят Й. със заповед № РД-15-1031/31.05.2019 г. е преназначен от длъжност "старши инспектор" в Регионален отдел "Национален строителен контрол" (РОНСК), Регионална дирекция за национален строителен контрол Югоизточен район (РДНСКЮР) - на длъжност "старши инспектор" при РДНСК Бургас към Главна дирекция "Строителен контрол" при ДНСК, при запазване на придобития ранг ІV младши с основна месечна заплата определена в размер на 820 лв. Съдът е сезиран с жалба от Й. против последваща заповед № РД -15-1313/26.06.2019 г., с която началникът на ДНСК на основание постъпила докладна от директора на дирекция "Правна" в ДНСК и чл. 7 АПК допуска поправка на техническа грешка в т. 3 от горепосочената заповед, като вместо посоченото в нея "3. Основна месечна заплата – 820 лева" да се чете "3. Основна месечна заплата – 750, 00 лева. " Правилно и обосновано в обжалваното решение прието, че в случая органът не се е позовал на разпоредбата на чл. 62, ал. 2 АПК предвиждащ възможност за поправка на очевидна фактическа грешка в постановен от него административен акт с постановяване на съответно решение, а и предвид забраната по чл. 81 от Закона за държавния служител (ЗДСл) служебното правоотношение да бъде изменяно едностранно, освен в случаите, предвидени в закона, които в конкретния случай не са налице. В заповедта за преназначаване от 31.05.2019 г. са уредени минимално определените в чл. 82 във вр. с чл. 11, ал. 2 ЗДСл реквизити, като размера на възнаграждението е един от съществените елементи на акта за преназначаване, като служителят е дал съгласието си за преназначаване на новата длъжност, при конкретно посочените в акта параметри – длъжност и размер на основната месечна заплата и липсват доказателства да е дал съгласие за изменението му в една от съществените части, а именно размера на основната месечна заплата. При това развитата теза за наличие на очевидна фактическа грешка правилно не е споделена от АС Бургас. Цитираната в заповедта разпоредба на чл. 7 АПК, предвиждаща, че административните актове се основават на действителните факти по случая, които обаче подлежат на преценка не обосновава извод за наличие на очевидна фактическа грешка. Обстоятелството, че на предишната заемана от Й. длъжност същият не е получил повишение на основната месечна заплата също не обосновават извод за наличие на такава в заповедта за преназначаването му, предвид факта на преназначаване на нова длъжност. Противно на твърденията в касационната жалба в обжалваното решение не се сочи, че не съществува понятие и няма способ за отстраняване на очевидна фактическа грешка в административното право, доколкото изрично е посочено, че редът е този по чл. 62, ал. 2 АПК, който обаче не е приложен в случая при издаване на оспорената пред АС Бургас заповед. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК искането на ответника за присъждане на разноски е допустимо и основателно, но предвид липсата на представени доказателства за действително направени такива не следва да бъде уважено. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение