Решение № 8521 от 8.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4416/2016 г.

Решение № 8521 от 8.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4416/2016 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби: Първата касационна жалба е подадена от директора на Дирекция "ОДОП" - София против решение № 7575 от 04.12.2015 г. по адм. д. № 252 от 2014 г. на Административен съд - София-град в частта, в която е отменен Ревизионен акт № 2161302851/06.08.2013 г., издаден от Иванка Кулишева, старши инспектор по приходите при ТД на НАП София, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София - ЦУ на НАП в частта, с която съобразно чл. 86, ал. 1 ЗДДС е определено данъчно задължение в общ размер на 164720,16 лв. по фактури, издадени в периода м. 06. - м. 12.2012 г. и в периода м. януари 2013 г. по доставки, декларирани от дружеството като такива по глава трета от ЗДДС. В допълнение към КЖ от 19.01.2016 г. касаторът твърди, че решението е недопустимо в частта, в която е отменен процесния РА за горницата над 137 268,47 лв. и следва да бъде обезсилено в тази част по реда на чл. 221, ал. 3 АПК. Съответно разноските по делото също не са правилно определени. В жалбата се поддържа довод, че съдът неправилно е изчислил размера на ДДС върху данъчна основа, представляваща сумата от 823 610,80 ева. На основание чл. 67, ал. 2 от ЗДДС, когато не е договорено данъкът се дължи отделно, приема се, че е включен в договорената цена. Така изчислената сума на начисления данък е в размер на 137 268,47 лв., а не както е посочил съда - 164 720,16 лева. В жалбата се поддържа също така твърдение, че съдебното решение е неправилно, като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в материална незаконосъобразност на решението в обжалваната част, за което подробно се развиват съображения в жалбата. Иска се отмяна на решението на АССГ в обжалваната част и постановяване вместо него на друго, с което изцяло да се потвърди РА в отменената му част. С депозирана писмена защита и в открито съдебно заседание чрез юрк. Арнаудова, се оспорва касационната жалба на дружеството и се иска същата да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 304 лева. Втората касационна жалба е подадена от "Арх проект груп" ООД гр. София, ЕИК 175433034, чрез юрк. Пеевски, с която се обжалва решението на административния съд в частта отхвърляща жалбата на дружеството против процесния РА. Касаторът посочва като касационни основания, регламентираните в чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. По подробно изложени в касационната жалба оплаквания се претендира отмяна на съдебното решение в неблагоприятната за касатора част. Иска се също постановяване на ново решение по съществото на спора, с което изцяло да се отмени РА. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационните жалби, правилността на решението на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбите за процесуално допустими. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил Ревизионен акт № 2161302851/06.08.2013 г, издаден от Иванка Кулишева, старши инспектор по приходите при ТД на НАП София, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София - ЦУ на НАП в частта, с която съобразно чл. 86, ал. 1 ЗДДС е определено данъчно задължение в общ размер на 164720,16 лв по фактури, издадени в периода м. 06. - м. 12.2012 г. и в периода м. януари 2013 г. по доставки, декларирани от дружеството като такива по глава трета от ЗДДС; в частта на декларирани доставки на услуги по чл. 21, ал. 2 ЗДДС с място на изпълнение територията на друга държава членка, във връзка с които е приета дължимост на ДДС общо в размер на 11169,71 лв. на основание чл. 86 вр. чл. 82 ЗДДС за данъчни период м. 06, 07, 09, 10 и 12.2012 г. и в частта на отказано право на данъчен кредит във връзка с доставки на услуги по фактури, издадени от "АКАЦИЯ 8" ЕООД, "ТЕДИОС БГ" ЕООД, "ДИМАНА КЛИЙН" ЕООД "ЛЕН КОМПАНИ" ЕООД, "БОЙРА НОВА" ЕООД, "КАРИНА 12" ЕООД, "ЕМ ТАЙМ 2012" ЕООД, "ЕЛ ФАКТОР" ЕООД, "ДИН ЕКСПЕРТ" ЕООД и "КАБЕЛНИ ТЕХНОЛОГИИ" ЕООД. С решението си първостепенният съд е отменил по жалба на "Арх проект груп" ООД процесния РА, в частта му, с която съобразно чл. 86, ал. 1 ЗДДС е определено данъчно задължение в общ размер на 164720,16 лв. по фактури, издадени в периода м. 06. - м. 12.2012 г. и в периода м. януари 2013 г. по доставки, декларирани от дружеството като такива по глава трета от ЗДДС. В останалата част жалбата на дружеството е отхвърлена. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Обсъдил е приетите в съдебното производство писмени доказателства, както и заключенията на ССЕ и СТЕ - основна и допълнителна. Приел е, че в двете фази на спора са представени необходимите доказателства, въз основа на които да може да бъде направен категоричен извод, че в случая са осъществени доставки по Глава трета ЗДДС, подлежащи на облагане със ставка нула, като данъчната основа е формирана от деклариран извършен международен транспорт по дестинациите Турция - Русия, България - Украйна, Украйна - България, България - Русия, Русия - Турция, Русия - България. Съдът е приел за доказана транспортната услуга по см. на чл. 30, ал. 1, т. 1 и 2 ЗДДС, облагаема с нулева данъчна ставка. Представени са и нужните документи за доказване на извършения международен транспорт, изброени в чл. 23, ал. 1 ППЗДДС - 1. лиценз за извършване на международен превоз на товари, ако транспортът е автомобилен; 2. международни превозни документи, в които е вписан като превозвач - товарителница, коносамент, авиотоварителница или друг международно признат превозен документ или копие от тях; 3. фактура за доставката. Следователно по отношение на процесните фактури органът по приходите неправилно е доначислил ДДС за декларираните доставки за данъчни периоди м. 06.- м. 12.2012 г. и м. януари 2013 г. В останалата част на спора съдът е приел, че РА е законосъобразен, тъй като процесните фактури, издадени от "АКАЦИЯ 8" ЕООД, "ТЕДИОС БГ" ЕООД, "ДИМАНА КЛИЙН" ЕООД "ЛЕН КОМПАНИ" ЕООД, "БОЙРА НОВА" ЕООД, "КАРИНА 12" ЕООД, "ЕМ ТАЙМ 2012" ЕООД, "ЕЛ ФАКТОР" ЕООД, "ДИН ЕКСПЕРТ" ЕООД и "КАБЕЛНИ ТЕХНОЛОГИИ" ЕООД не обективират реално възникнали данъчни събития. По отношение на декларираните услуги по реда на чл. 21, ал. 2 ЗДДС с място на изпълнение на територията на друга държава-членка: Съдът е констатирал, че в случая се касае за транспортни услуги с дестинации Румъния - България, Латвия - Литва - България, България - Латвия, Литва - Румъния, Гърция - Латвия, Латвия - България, България - Литва, Гърция - Естония с получатели дружествата, посочени в т. 2 от фактическата част от решението. Според решаващия състав за приложението на чл. 21, ал. 2 ЗДДС и определяне мястото на изпълнение на доставките от значение е статутът на получателя - дали той е данъчно задължено или данъчно незадължено лице. Такива данни по преписката не са приобщени. Съдът е приел, че РА е законосъобразен в частта на декларираните доставки на услуги по чл. 21, ал. 2 ЗДДС с място на изпълнение територията на друга държава членка, във връзка с които е дължим ДДС общо в размер на 11169,71 лв на основание чл. 86 вр. чл. 82 ЗДДС за данъчни периоди м. 06, 07, 09, 10 и 12.2012 г. По касационната жалба на директора на Д "ОДОП" - София: Касаторът претендира, че първоинстанционният съд неправилно е изчислил размера на ДДС за извършените от РЛ доставки по чл. 30, ал. 1, т. 1 и 2 ЗДДС върху данъчна основа, представляваща сумата от 823 610,80 лева. На основание чл. 67, ал. 2 от ЗДДС, когато не е договорено, че данъкът се дължи отделно, приема се, че е включен в договорената цена. В жалбата се твърди, че така изчислената сума на начисления данък е в размер на 137 268,47 лв., а не както е посочил съда - 164 720,16 лева. Поради тези твърдения според касатора решението на АССГ следва да бъде обезсилено за горницата над 137 268,47 лева. Тези оплаквания са неоснователни. На стр. 15 и 16 от РД са изброени подробно фактурите, издадени от РЛ с предмет международен транспорт с посочени данъчни основи, като е отбелязано, че за периода м. 06.2012 г. - м. 12.2012 г. фактурите са на обща стойност - 353846,40 лв., а за м. 01.2013 г. - 469764,40 лв. или общо за периода м. 06.12 г. - м. 01.2013 г. е 823 610,80 лв. - договорена цена. При съобразяване на нормата на чл. 67, ал. 2 ЗДДС данък добавена стойност начислен по реда на чл. 86, ал. 1 във вр. чл. 82, ал. 1 ЗДДС е в размер на 164 722,16 лв., /неправилно изчислен от съда на 164 720,16 лв., което може да бъде коригирано по реда на чл. 175 АПК/. С оглед тези констатации искането за обезсилване на решението в посочената част е неоснователно. По същество на спора в тази част решението е правилно. Безспорно е установено наличието на изискванията по чл. 30, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗДДС във връзка чл. 23, ал. 1 ППЗДДС. Установено е при съвкупна преценка на доказателствата, че процесните фактури за извършени доставки са обвързани с международни товарителници и съпътстващи документи за реалност на доставките, които са по гл. 3 от ЗДДС - облагаеми със ставка 0%, т. е. незаконосъобразно е доначислен ДДС за периода м. 06.2012 г. - м. 01.2013 г. По касационната жалба на "Арх проект груп" ООД гр. София: В процесния казус предмет на спора е наличието на реално осъществени доставки по фактури, издадени "АКАЦИЯ 8" ЕООД, "ТЕДИОС БГ" ЕООД, "ДИМАНА КЛИЙН" ЕООД "ЛЕН КОМПАНИ" ЕООД, "БОЙРА НОВА" ЕООД, "КАРИНА 12" ЕООД, "ЕМ ТАЙМ 2012" ЕООД, "ЕЛ ФАКТОР" ЕООД, "ДИН ЕКСПЕРТ" ЕООД и "КАБЕЛНИ ТЕХНОЛОГИИ" ЕООД, както и допълнително начислен ДДС общо в размер на 11169,71 лева. Касаторът счита, че по делото са представени множество писмени доказателства, приети са без оспорване ССЕ и СТЕ, въз основа на които да бъде прието, че сделките са реални. Позовава се на практика на ВАС и СЕС по аналогични казуси. Касационната жалба е частично основателна. Решението е неправилно в частта относно декларираните доставки на услуги по чл. 21, ал. 2 ЗДДС с място на изпълнение територията на друга държава членка, във връзка с които е дължим ДДС общо в размер на 11169,71 лв на основание чл. 86 вр. чл. 82 ЗДДС за данъчни периоди м. 06, 07, 09, 10 и 12.2012 г. За да обоснове извод за законосъобразност РА в тази част съдът е приел, че ревизираното дружество не е доказало в хода на административното и съдебното производство, че получателите на услугите по тези фактури подробно описани на стр. 17 - 19 от РД са данъчно задължени лица. Тези изводи са неправилни, изведени са в противоречие с доказателствата по делото. Следва да се посочи, че по фактури с № 74 от 03.07.12 г. и № 75 от 03.07.2012 г. с получател "Транспортекспрес" ООД; фактура № 172 от /25.07.2012 г. с получател "Кредо Кепитъл продакшън" ООД и фактура № 190 от 12.10.2012 г. с получател "Ренус България" ООД - всички дружества - получатели са български дружества - данъчно задължени лица. Съгласно чл. 22, ал. 3 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на услуга по транспорт на стоки в рамките на Европейския съюз или извън него, предоставена на данъчно задължено лице, се определя по реда на чл. 21, ал. 2 и 3. Предвид горната норма, при извършване на транспорт на стоки, мястото на изпълнение се определя по правилата, разписани в чл. 21, ал. 2 от закона. При извършване на транспорт на стоки, мястото на изпълнение се определя по правилата, разписани в чл. 21, ал. 2 от закона. Съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя. При извършване на транспорт на стоки за клиенти-български фирми, както е в случая по горепосочените 4 фактури и транспорта е извършен от България към Украйна, то следва да се съобрази разпоредбата на чл. 30 ЗДДС. По смисъла на чл. 30, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДДС, облагаема доставка с нулева ставка е превозът на стоки, когато превозът се извършва от място на територията на страната до територията на трета страна или от територията на трета страна или територия или обратно. Предвид гореизложеното, при тази хипотеза е приложима нулева ставка на данъка. Такива доставки се посочват в колона 19 "ДО на доставките със ставка 0% по глава Трета на ЗДДС". За доказване на международен транспорт на стоки по чл. 30, ал. 1 от ЗДДС на основание чл. 23, ал. 1 от ППЗДДС доставчикът на услугата следва да разполага с лиценз за извършване на международен превоз на товари, ако транспортът е автомобилен, международни превозни документи, в които е вписан като превозвач - товарителница, коносамент или друг международно признат превозен документ или копие от тях и фактура за доставката. В случая ревизираното дружество разполага с така изброените документи, настоящият състав намира, че посочените 4 бр. фактури с № 74 от 03.07.12 г. и № 75 от 03.07.2012 г. с получател "Транспортекспрес" ООД; фактура № 172 от /25.07.2012 г. с получател "Кредо Кепитъл продакшън" ООД и фактура № 190 от 12.10.2012 г. с получател "Ренус България" ООД, са изпълнени визираните в чл. 30, ал. 1 от ЗДДС изисквания, то за доставката е приложима нулева ставка на данъка върху добавената стойност. Съобразно изложеното по - горе, незаконосъобразно с РА е начислен ДДС по тях. Относно фактури с № 166, 185, 191 и 195, издадени м. 06, 09, 10.2012 г. с получател литовското дружество УАБ Рикатра, касационният състав не споделя констатациите на адм. орган и съда, че същото е данъчнонезадължено лице. Видно от констатациите в РД - стр. 17 приходните органи изрично са посочили, че УАБ Рикатра е с валиден VIN номер. При това положение и с оглед разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Тъй като получател на транспортната услуга е лице, регистрирано по ДДС в държава членка /различна от България/, мястото на изпълнение е мястото, където е установен получателя - Литва. Данъкът е изискуем от него. За доставки с място на изпълнение извън територията на страната не се начислява ДДС на основание чл. 86, ал. 3 във вр. с чл. 22, ал. 3 във вр. с чл. 21, ал. 2 от ЗДДС. Следователно незаконосъобразно с РА по тези фактури е начислен ДДС на основание чл. 86 във вр. 82 от ЗДДС. Във връзка с изложеното следва да се добави още, че според чл. 4 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (Конвенцията), договорът за превоз се установява с товарителница, а липсата, нередовността или загубата на товарителницата не засягат нито съществуването, нито действието на договора за превоз, който остава подчинен на разпоредбите на тази конвенция. От друга страна в чл. 9, т. 1 е предвидено, че товарителницата удостоверява, до доказване на противното, условията на договора и получаването на стоката от превозвача. Така установената от Конвенцията презумпция не е оборена от страна на приходна администрация. По отношение на фактура № 198 от 05.12.2012 г. с получател "Бадолио груп" и посочено основание в нея - чл. 30, ал. 1 от ЗДДС съдът неправилно е отхвърлил жалбата на дружеството в тази част, предвид факта, че изрично в мотивите си съдът е приел за доказани услугите по чл. 30 ЗДДС предоставени от "Арх проект груп" ООД. Фактурата е посочена в РД на стр. 16 и е включена в общия размер на предоставените услуги по чл. 30 ЗДДС - 823 610,80 лв. и съответно отменен РА в частта на начисления ДДС - 164 720,16 лв., поради което решението в тази част се явява неправилно. Предвид горните съображения, решението на административния съд следва да бъде отменено в частта, в която е отхвърлена жалбата на РЛ относно начисленото ДДС общо в размер на 11169,71 лв. на основание чл. 86, вр. чл. 82 ЗДДС за данъчни периоди м. 06, 07, 09, 10 и 12.2012 г. Вместо него следва да бъде постановено друго, с което да бъде отменен РА в тази част. В частта на непризнатия данъчен кредит: Касационната инстанция намира за основателна жалбата на дружеството досежно непризнатото право на ДК по фактурите, издадени от "Димана Клийн" ЕООД в общ размер на 4266,68 лева. Представени са протоколи обективиращи извършването на услугите, а само обстоятелството, че в тях не е вписан номер на МПС, които са почиствани, не е достатъчно основание за извод, че услугите не са извършени. Отказът на право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Димана Клийн" ЕООД е незаконосъобразен, поради което решението в тази част е неправилно и следва да бъде отменено с отмяна на РА в тази част. По отношение на фактурите, издадени от "АКАЦИЯ 8" ЕООД, "ТЕДИОС БГ" ЕООД, "ЛЕН КОМПАНИ" ЕООД, "БОЙРА НОВА" ЕООД, "КАРИНА 12" ЕООД, "ЕМ ТАЙМ 2012" ЕООД, "ЕЛ ФАКТОР" ЕООД, "ДИН ЕКСПЕРТ" ЕООД и "КАБЕЛНИ ТЕХНОЛОГИИ" ЕООД - жалбата е неоснователна. Касационните оплаквания са свързани с изводите на съда за липса на реалност на доставките по спорните фактури, на които е даден подробен отговор с обжалваното решение при правилно приложение на материалния закон, правилно разпределение на доказателствената тежест и при съвкупна преценка на всички факти, обстоятелства и доказателствата. Неоснователни са доводите на касатора за въвеждане на допълнителни изисквания в тежест на РЛ за доказване правото на приспадане данъчния кредит. За да възникне правото на приспадане, доставката следва да бъде завършена по смисъла на чл. 64, § 1 от Директивата за ДДС, а видно от чл. 63 от тази директива, данъчното събитие и изискуемостта на данъка зависят от момента на доставянето на услугите. Идентично е изискването на чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС. Както е отбелязано в т. 25 от решение на СЕС по дело С-18/13 /Макс Пен/, материалноправните предпоставки, за да се ползва правото на приспадане на ДДС по чл. 168, буква а) от Директива 2006/112, са заинтересуваният да бъде данъчнозадължено лице по смисъла на тази директива, и стоките или услугите, на които се основава това право, да се използват впоследствие от данъчнозадълженото лице за целите на собствените му облагаеми сделки, и тези стоки или услуги да бъдат доставяни от друго данъчнозадължено лице." Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит възниква само за получени стоки и услуги по облагаеми доставки и следователно, за да се признае възникнало право на приспадане, следва да бъде доказано "получаването" на съответната доставка. За да възникне данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 и ал. 6 вр. ал. 1 ЗДДС по предоставянето на услуга по чл. 9 от същия закон, изискуемост на данъка и задължението за начисляването му в издадена от доставчика фактура, следва услугата да е извършена. Член 69, ал. 1 ЗДДС изисква доставките да са свързани с облагаемата икономическа дейност на получателя. Правото на приспадане на данъчен кредит възниква само за получени стоки и услуги по облагаеми доставки, следователно, необходимо е да бъде доказано правото на фактическо разпореждане по съответната доставка. СЕС в т. 13 на Решението по Genius Holding С-342/87 е приел, че упражняването на правото на приспадане, предвидено в Шестата директива, не включва данъка, който се дължи само защото е вписан във фактура; упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци т. е. тези, отговарящи на облагаема сделка или платени, доколкото са дължими. В т. 17 на същото решение е посочено, че "ако всеки фактуриран данък можеше да се приспада, дори когато не отговаря на действително дължим данък, то данъчната измама би била по-лесна". В този смисъл е и т. 53 от решение с дата 19.09.2000 г. на СЕО /сега СЕС/ по дело № С-454/98 г./, както и решение по дело № С-285/11 на СЕС в т. 31, от което е прието, че за да се установи, че доставките на стоки са основание за право на приспадане е необходимо да се провери дали доставките са били реално осъществени. В същия смисъл е и решение по дело С-152/02 г., в което е прието, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит е необходимо наличие на фактура за доставка и осъществяване на доставката по тази фактура. Посочените материалноправни и формални изисквания за възникване и упражняване на правото на приспадане следва да бъдат доказани от лицето, претендиращо правото на приспадането на данъчния кредит, т. е от ревизираното дружество. По доставките с предмет посредничество, фактурирани от "Карина 12" ЕООД, са представени заявки, което е недостатъчно за оборване констатацията на органа по приходите. Не са представени писмени потвърждения, как е осъществен контакт с потенциалния клиент, няма данни за формиране на цената и прочие. Следва да се отбележи, че фактурите от "Тедиос БГ" ЕООД и "Карина 12" ЕООД не отговарят на изискванията чл. 114, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗДДС и чл. 226 от Директива 2006/112/ЕО. Необходимото съдържание на фактурите е императивно уредено и включва посочване на обхвата и естеството на предоставените услуги, както и датата на извършване или приключване на доставката на услуги. Издадените от "Тедиос БГ" ЕООД и "Карина 12" ЕООД фактури не отговарят на тези изисквания, което е допълнително основание по чл. 71, т. 1 ЗДДС да се откаже правото на ДК съобразно задължителното тълкуване, дадено в т. 4 от Тълкувателно решение № 5/2004 г. на ОСС на ВАС. По доставките на услуги - ремонтни дейности на товарни автомобили, фактурирани от доставчиците "Лен компани" ЕООД и "Бойра нова" ЕООД се установява разминаване в приемо-предавателните протоколи към фактурите между периода, в който автомобилът е бил за ремонт и датата на приемане на извършения ремонт, като втората дата предшества датата, която е вписана като крайна в периода на извършване на ремонта, тоест процесните фактури не документират коректно доставката. Представените договори за ремонтни и автотенекеджийски услуги с "Акация 8" ЕООД, Бойра Нова ЕООД и с "Ел фактор" ЕООД са с твърде общ предмет, което предполага допълнително възлагане от страна на възложителя на конкретни дейности, данни за което липсват по делото. В договорите изцяло не е посочена договорната цена, което компрометира възможността им да удостоверят реални търговски отношения при липса на уговорки за един от съществените договорни елементи. Касаторът подчертава наличието на документи за спорните доставки, но следва да се посочи, че същите не съдържат никакво указание за съществените елементи на стопанската операция - какви по вид и количество материали и колко труд са вложени, как е формирана тяхната цена. Представените приемо-предавателни протоколи с "Акация 8" ЕООД, с "Бойра Нова" ЕООД и с "Ел фактор" ЕООД са еднотипни и по идентичен начин не съдържат конкретика за количеството, вида, местонахождението на съответните дефекти, стойността на услуга. Наред с това за част от посочените в протоколи МПС е констатирано, че са били извън територията на страната. Липсват доказателства за движението на ТИР композициите до съответните автосервизи, за предаването им за ремонт, за предаване и влагане на съответните резервни части, които са били за сметка на възложителя. Още повече, че в хода на ревизията е установено, че ревизираното дружество/което е възложител/ няма извършени записи по сч. Сметка 302 и сч. См. 304., което категорично разколебава извода за реалност на фактурираните ремонтни услуги. Относно доставките от "КАБЕЛНИ ТЕХНОЛОГИИ" ЕООД - предмет на фактурите са поддръжка на интернет сайт, поддръжка офис техника, профилактика на софтуер, програмиране на електронни модули. По делото не са налице данни кой е хостинг-доставчикът, където е публикуван сайтът, има ли договор доставчикът с него, заплаща ли се абонаментът, не е представен електронен адрес, където е наличен сайтът, което би позволило формиране на извод за наличие на резултати от оказана услуга по изработването и поддръжката й. Същото се отнася за предмет софтуерно програмиране на електронни модули в товарни транспортни средства. С "ЕМ ТАЙМ 2012" ЕООД ревизираното лице е сключило договор за изработка на 20.03.2012 г. с предмет "оформление и изработка на проект за рекламни флаери /брошури/ в електронен формат", договор за разпространение на рекламни флаери от 04.04.2012 г., както и протоколи към тях. По делото обаче не са представени доказателства за фактическото изпълнение на двата вида услуги - липсва информация за разработване на проект на рекламния материал, за неговото одобряване от възложителя, за отпечатване на съответни бройки от такъв и за тяхното разпространение. С такива информационни източници следва да разполага РЛ и непредставянето им води на извод за формално документиране на търговските взаимоотношения, без доказани доставки. Единствено поради наличие на двустранно съставени документи - договори, фактури, плащания и оспорени приемо-предавателни протоколи, не може да се направи категоричен и несъмнен извод за реалност на доставките, а тези доказателства следва да се обсъдят съвкупно с всички други обстоятелства по делото. Относимите обстоятелства правилно са изследвани от първостепенния съд, който при съвкупната преценка на представените по делото доказателства обосновано е стигнал до извод за липса на реални доставки. В този смисъл е и решение по адм. дело № 7596/2015 г. на ВАС. Разноски: С оглед на резултата по делото решението на административния съд в частта относно присъдените на страните разноски трябва да бъде отменено, като вместо него следва да бъде постановено друго както следва: Съобразно уважената част от жалбата на "Арх проект груп" ООД се дължат разноски в размер на 5059,41 лева. В полза дирекция "ОДОП" - София се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 4959,38 лева. След компенсация дирекция "ОДОП" - София следва да бъде осъдена да заплати на "Арх проект груп" ООД разноски в размер на 100,03 лева. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,