Решение № 10589 от 8.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8923/2018 г.

Решение № 10589 от 8.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8923/2018 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Общински съвет Х. против решение № 234 от 02.04.2018 г., постановено по адм. д. № 1303 по описа за 2017 г. на Адмнистративен съд - Х., с което по жалба на С. С. от [населено място] е обявена нищожност на чл. 68, ал. 3 и чл. 74, ал. 1 от "Административно-наказателни разпоредби", раздел VІІІ, глава "Осма" от Наредба за управление на отпадъците на територията на Община Х., приета с решение № 769 от 27.02.2015 г. от Общински съвет - Х., обективирано в протокол № 42 от същата дата. Релевират се оплаквания за неговата допустимост, като се твърди, че съдът се е произнесъл по оспорване, направено от лице, което не разполага с право на обжалване на подзаконовия нормативен акт, доколкото не е доказал правния си интерес от оспорването. Твърди се, че съдът е нарушил съдопроизводствените правила, като не е обсъдил възраженията за недопустимост на обжалването, допуснал е неправилно определяне на предмета на оспорването, доколкото в мотивите е посочил че, предмет на оспорване е разпоредбата на чл. 30, ал. 5 от Наредбата. Според касационния жалбоподател изводите за наличие на правен интерес от оспорване са необосновани, доколкото не са изпълнени изискванията, установени в к. д. № 5/2007 г. интересът от оспорване да е правомерен, личен и обоснован, Твърденията в тази насока за голословни и не се подкрепят от доказателствата по делото. Развиват се съображения и за нарушение на материалния закон и необоснованост на правните изводи за нищожност на оспорените разпоредби на Наредбата, доколкото същите съответстват на разпоредбите на Закона за управление на отпадъците. Иска се обезсилване на решението, алтернативно се прави искане за отмяната му. Ответникът - С. С. в писмено становище оспорва основателността на касационната жалба и моли решението да се остави в сила като правилно. Обосновава правен интерес от обстоятелството, че нормите, които се оспорват са санкционни, самият той живее на територията на община Х. и според него не е необходимо да е санкциониран за да възникна правото на оспорване на подзаконовия нормативен акт. Позовава на съдебна практика на ВАС по този въпрос. П. на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по ч. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Административен съд - Х. в тричленен състав се е произнесъл по същество по жалба на С. С. от [населено място] с искане за обявяване нищожност, респ. за отмяна на посочените в жалбата разпоредби и части от тях. Съдът е намерил оспорването за допустимо и основателно, като е обявил нищожността нана чл. 68, ал. 3 и чл. 74, ал. 1 от "Административно-наказателни разпоредби", раздел VІІІ, глава "Осма" от Наредба за управление на отпадъците на територията на Община Х., приета с решение № 769 от 27.02.2015 г. от Общински съвет - Х., обективирано в протокол № 42 от същата дата. Така постановеното решение е валидно, доколкото е постановено от компетентен съд в надлежен състав от трима съдии, но е частично недопустимо досежно обявената нищожност на чл. 68, ал. 3 и е неправилно, поради нарушение на съдопроизводствените правила е необоснованост по отношение обявената нищожност на чл. 74, ал. 1 от Наредбата. Видно от съдържанието на петитума на жалбата, оспорващият обжалва чл. 68, ал. 3 от Наредба за управление на отпадъците на територията на Община Х., приета с решение № 769 от 27.02.2015 г. от Общински съвет - Х. само в частта: " или оправомощени от него длъжностни лица". посоченият цитат от нормата е само една от двете хипотези, на нормата, в която се посочват компетентните органи да извършат административно наказване като издадат наказателни постановления. Съдът в постановеното от него решение е обявил нищожност на цялата разпоредба начл. 68, ал. 3, от наредбата, като по този начин недопустимо се произнесъл по предмет, за който не не е бил сезиран. Налице е произнасяне "свръхпетитум", поради което решението частта относно обявяване нищожност на чл. 68, ал. 3 от Наредбата се явява недопустимо. Като такова същото следва да се обезсили. Що се отнася до произнасянето по същество по отношение валидността на чл. 74, ал. 1 ат Наредбата, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е обсъдил в мотивите направеното възражение за недопустимост на оспорването от страна на Общински съвет Х., обективирано в писмено възражение, приложено по делото, не е взел отношение по изложените в него съображения и не е подложил на преценка същите в мотивите на съдебния акт. Доколкото правният интерес от оспорване се преценява от АПК като положителна процесуална предпоставка за допустимост на оспорването и при лисва на такава производството по делото следва да се прекрати, а жалбата да се остави без разглеждане - ч. 159, т. 4 АПК, то съдът е длъжен да следи служебно за наличието на такъв. В този смисъл възражението за липса на правен интерес у оспорващия следва да се преценява конкретно за всеки отделен случай с оглед на неговото обосноваване, каквото е изискването на закона, а обосноваването следва да е свързано с твърдение на нарушени или застрашени права, свободи или законни интереси, принадлежащи лично на оспорващия. В този смисъл чл. 186 АПК изрично подчертава принадлежността на правата и законните интереси, засегнати от акта. По делото е било направено възражение за недопустимост, поради липса на правен интерес у оспорващия. Съдът в мотивите си е следвало да разгледа същото и да изложи съображения защо го намира за неоснователно и защо намира жалбата за допустима с оглед на личния интерес от оспорване. В случая съдът е изложил съображения само относно срочността на оспорването, което не е спорно обстоятелство. Като не е обсъдил направеното възражение да недопустимост, направено с оглед упражняване на процесуалните права на защита на ответната страна, съдът съществено е нарушил съдопроизводствените правила, доколкото ако това нарушение не е било извършено, резултатът от делото би могъл да бъде друг. В случая освен този критерий за преценка на нарушението като съществено, е нарушено и правото на защита на ответната страна, доколкото обстоятелството, че е направено процесуално възражение за недопустимост изобщо не е било отбелязано в съдебния акт и не е било обсъдено в мотивите, по неговата основателност или неоснователност не е изразено становище, каквото е процесуалното задължение на съда. Нарушението е съществено и поради това, че засяга принципа на равенство, залегнал в чл. 8, ал. 1 АПК, според който всички лица, които са заинтересовани от изхода на производствата по този кодекс, имат равни процесуални възможности да участват в тях за защита на своите права и законни интереси, процесуалното средство за защита от ответника - възражение за недопустимост на оспорването изобщо не е обсъдено с оглед конкретните обстоятелствата по делото. С оглед съдържащото се в писменото становище пред касационната инстанция обосноваване на правен интерес от оспорване, следва да се посочи, че такова обосноваване е следвало да се извърши още в жалбата пред първата съдебна инстанция, за да се прецени тя за допустима и за да бъде даден ход на разглеждане на спора по същество. Следва да се посочи, че сам по себе си фактът, че едно лице има постоянен адрес на територията на определено населено място в РБългария, не представлява правният интерес от оспорване на подзаконовите нормативни актове, действащи на същата територия. В правната система на страната постоянният или настоящият адрес са елементи от правния статут на гражданите и те сами по себе си биха обосновали правен интерес от обжалване, само ако оспореният нормативен акт засяга този статут. В случая това не е така, поради което жалбоподателят следва да посочи кои лично негови права и интереси непосредствено биха били засегнати от оспорения нормативен акт. По тази причина постоянният адрес на лицето в случая може да бъде само предпоставка за обосноваване на правен интерес, но не представлява самият интерес. С оглед изложеното, Върховният административен съд