Решение № 3890 от 20.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13304/2012 г.

Решение № 3890 от 20.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13304/2012 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 145 сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Димитър Христов Раев против заповед рег. № К-10711/25.09.2012 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. чл. 227, ал. 1, т. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с чл. 177, ал. 7 и чл. 245, ал. 1, т. 8 от същия закон му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и служебното му правоотношение е прекратено. Жалбоподателят поддържа, че заповедта е издадена в нарушение на материалноправни разпоредби и на целта на закона, тъй като не е извършил описаното в нея дисциплинарно нарушение. Моли да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът - министърът на вътрешните работи оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Жалбоподателят Раев е назначен като държавен служител кат. В, началник на Клиника по кардиология - Терапевтичен профил при Многопрофилна болница за активно лечение - Централна клинична база на Медицинския институт на Министерство на вътрешните работи (МИ - МВР). Със заповед № К - 8037/16.07.2012 г. на министъра на вътрешните работи, във връзка с предложение вх. № 22397/04.07.2012 г. на директора на МИ - МВР, сдържащо данни за сключени от жалбоподателя граждански договори за научно - изследователска дейност, за които не е подадена декларация съгласно чл. 177, ал. 7 от ЗМВР, срещу служителя е образувано дисциплинарно производство и е назначена комисия като дисциплинарно - разследващ орган, която да извърши проверка. Резултатите от проверката са обобщени в справка рег. № 13525/24.08.2012 г., в която въз основа на събраните в административната преписка документи и писмените обяснения на служителя е прието, че през периода 20.03.2012 г. - 20.07.2012 г. Раев е сключил 10 договора с изследователки организации и спонсори за провеждане на клинични изпитвания, за които не е уведомил директора на МИ - МВР (уведомления до директора на МИ- МВР за договорите са подадени от Раев на 13.07.2012 г., на 17.07.2012 г. и на 23.07.2012 г.) и за които не е подал декларация по реда на чл. 177, ал. 7 от ЗМВР - дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 3 ЗМВР, вр. чл. 177, ал. 7 ЗМВР и е направено предложение на служителя да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение". В този смисъл е и становището на дисциплинарно - разследващия орган рег. № 14035/05.09.2012 г. След като взема предвид фактическите констатации на дисциплинарно - разследващия орган и приема писмените обяснения (такива са представени на 09.07.2012 г., на 25.07.2012 г. и на 31.07.2012 г.) и възраженията на служителя от 31.08.2012 г., депозирани след запознаване с обобщената справка, министърът на вътрешните работи, издава заповед № К - 10711/25.09.2012 г., предмет на оспорване в настоящото производство, в която приема, че в нарушение на чл. 177, ал. 7 от ЗМВР служителят Раев не е подал декларация за сключени от него през периода 20.03.2012 - 28.06.2012 г. с различни изследователки и клинични организации 6 бр. граждански договори за клинични изпитвания, подробно описани в заповедта - тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 3 от ЗМВР във връзка с чл. 177, ал. 7 от ЗМВР, поради което и на основание цитираните текстове и разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР налага на жалбоподателя дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратява служебното му правоотношение. При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, стигна до следните изводи: Жалбата е подадена в срок и от легитимирана страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Оспорената заповед е издадена от компетентния по смисъла на чл. 228, т. 1 от ЗМВР орган и при спазване на изискванията за форма и на административнопроизводствените правила. Заповедта съдържа изброените в нормата на чл. 246 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР) реквизити и е постановена след изпълнение на предвидената в чл. 230 от ЗМВР и чл. 243 и 244 от ППЗМВР процедура - дисциплинарното производство е образувано със заповед на органа по чл. 230, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, проведено е от дисциплинарно-разследващ орган, който установява фактите и събира доказателства, като за констатациите служителят е уведомен и му е предоставена възможност да организира защитата и си и да представи доказателства. Резултатите от проверката са обобщени в справка и изпратени на дисциплинарно наказващия орган, а наказанието е наложено в сроковете по чл. 225, ал. 2 от ЗМВР, след като преди налагане на наказанието са приети писмените обяснения на служителя (чл. 229, ал. 1 от ЗМВР). Въпреки изложеното оспорената заповед следва да бъде отменена, тъй като е издадена, без да са осъществени материалноправните предпоставки, предвидени в закона. Жалбоподателят е наказан за нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 3 от ЗМВР. Цитираната норма квалифицира като тежко нарушение на служебната дисциплина, за което се налага дисциплинарно наказание "уволнение" неподаването на декларация по чл. 177, ал. 7 от ЗМВР. Последният текст задължава държавните служители в МВР да подадат декларация в 7-дневен срок от възникване на обстоятелствата по ал. 1, ал. 3 и ал. 5. Обстоятелствата описани в изброените алинеи засягат хипотезите, които водят до несъвместимост със заемането на държавна служба в МВР, като изпълняване на друга държавна служба, извън определените със закон (ал. 1), избиране за народен представител, кмет или общински съветник (ал. 5), както изричните случаи на несъвместимост със службата в МВР, изброени в т. 1-5 на ал. 3. Според последните текстове несъвместимост със службата в МВР е налице, когато държавните служители: биха се оказали в йерархическа връзка на ръководство и контрол със съпруг или съпруга, лице, с което се намира във фактическо съжителство, роднина по права линия без ограничения, по съребрена линия до четвърта степен включително или по сватовство до четвърта степен включително; са еднолични търговци, неограничено отговорни съдружници в търговски дружества, управители, търговски пълномощници, търговски представители, прокуристи, търговски посредници, ликвидатори или синдици, членове на органи на управление или контрол на търговски дружества или кооперации; извършват търговска дейност; участват в управителни и контролни органи на търговски дружества и работят по трудово правоотношение или по граждански договор, освен за осъществяване на научна, преподавателска дейност или упражняване на авторски права, по ред, определен от министъра на вътрешните работи. Анализът на текстовете налага извода, че задължението за подаване на декларация по чл. 177, ал. 7 от ЗМВР възниква, когато се осъществи някое от посочените по -горе основания за несъвместимост, като смисълът на нормата е да огласи именно обстоятелството, което обосновава несъвместимост със заемането на държавна служба в МВР. Този извод следва факта, че на деклариране по реда на чл. 177, ал. 7 от ЗМВР не подлежат обстоятелствата, включени в ал. 6 на чл. 177 от ЗМВР, които формално осъществяват признаците на част от изброените в ал. 3 условия, като участие на държавния служител в търговски дружества, проекти и програми, но за които изрично е предвидено, че не съставляват основание за несъвместимост със заемането на държавна служба в МВР. При това тълкуване на нормата на чл. 177, ал. 7 от ЗМВР, настоящият състав приема, че нарушение на цитирания текст от страна на жалбоподателя не е допуснато, поради което в случая не са осъществени предпоставките на чл. 227, ал. 1, т. 3 от ЗМВР за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя. Сключените от служителя през периода 20.03.2012 г. - 28.06.2012 г. и описани в заповедта граждански договори са такива за клинични изпитвания, т. е. за провеждане на научно - изследователка дейност. Договорите за осъществяване на научна дейност не водят до несъвместимост с изпълнението на държавна служба в МВР съгласно нормата на чл. 177, ал. 3, т. 4 от ЗМВР. Поради това тези договори не подлежат на деклариране по реда на чл. 177, ал. 7 от ЗМВР, тъй като последният текст, както вече се посочи, има за цел да придаде публичност на обстоятелствата, водещи до несъвместимост със заемането на държавна служба в МВР. Възражението на ответника, че изброените в заповедта договори, независимо че са такива за осъществяване на научна дейност, подлежат на деклариране, тъй като тази дейност също е спомената в чл. 177, ал. 3 от ЗМВР, а нормата на чл. 177, ал. 7 изисква деклариране на всички, изброени в ал. 3, обстоятелства, е неоснователно. Действително, осъществяването на научна дейност е обстоятелство, включено в нормата на чл. 177, ал. 3, т. 4 от ЗМВР, но като изключение от общото правило, според което до несъвместимост със заемането на държавна служба в МВР води работата по трудови или по граждански договори. Следователно осъществяването на научна дейност не е несъвместимо със заемането на държавна служба в МВР и подаване на декларация за това обстоятелство не се изисква. Възприемането на обратното тълкуване е формално и в противоречие със смисъла на нормата на чл. 177, ал. 7 от ЗМВР, вече изяснен по- горе. Спазването на реда за уведомяване на директора на МИ - МВР и на изискванията, предвидени в заповед № Iз-777/22.03.2011 г. на министъра на вътрешните работи относно реда за работа по трудов или граждански договор от държавните служители в МВР за научна, преподавателска дейност или упражняване на авторски права, е извън предмета на настоящото производство, тъй като не се обхваща от състава на описаното в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, нарушение на служебната дисциплина. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че от страна на жалбоподателя не е допуснато нарушение на задължението, предвидено в чл. 177, ал. 7 от ЗМВР и поради това не са налице основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя съгласно чл. 227, ал. 1, т. 3 от ЗМВР с налагане на най- тежкото дисциплинарно наказание. Издадената в този смисъл заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. С оглед изложеното, направеното искане, доказателствата за действително направени разноски в производството и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК Министерство на вътрешните работи следва да заплати на жалбоподателя сумата 210.00 лв. разноски по делото. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,