Решение № 13872 от 6.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4349/2012 г.

Решение № 13872 от 6.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4349/2012 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 217 от 17.01.2012 г. по административно дело № 374/2011 г. Административен съд - Перник е отменил заповед № РД-09-486 от 08.09.2011 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - Перник. Срещу това решение е подадена касационна жалба от директора на РЗОК Перник - д-р Магдалена Иванова с молба то да бъде отменено като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответната страна - "Индивидуална практика за специализирана медицинска помощ - Травма - Петров" ЕООД, представлявано от управителя д-р Александър Велков Петров не излага становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура счита същата за допустима, но неоснователна, а решението на Административния съд за правилно и в съответствие с разпоредбите на АПК. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от страна с правен интерес, а по същество за неоснователна. Предмет на производството пред Административен съд - Перник е заповед № РД-09-486 от 08.09.2011 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - Перник, с която е прекратен договор № 140180 от 01.02.2011 г. за извършване на специализирани медицински дейности от пакет "Ортопедия и травматология" по специалност "Ортопедия и травматология" и за извършване на високоспециализирани медицински дейности от пакет "Ортопедия и травматология" по специалност "Ортопедия и травматология". Като мотив за прекратяването на договора административният орган е посочил, че отчетената медицинска дейност, изразяваща се в извършване на първичен амбулаторен консултативен преглед и извършване на вторичен домашен консултативен преглед, оформени в амбулаторни листа № 1262 от 25.04.2011 г. и № 1287 от 26.04.2011 г., не е извършена и на основание чл. 20, ал. 1, т. 4 и чл. 59, ал. 11, т. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) е прекратил едностранно без предизвестие сключения с жалбоподателя договор. Оспореното решение на Административен съд - Перник е правилно, като развитите подробни мотиви в него се споделят изцяло от настоящата касационна инстанция. Не може да се приеме доводът на касатора, че първоинстанционното решение е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати в конкретния случай. Неоснователни в тази връзка са оплакванията за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията за необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон. Верен е изводът на първоинстанционния съд, че обжалваният административен акт е издаден в нарушение на административнопроизводствените правила. Правилна е констатацията на съда, че нито в ЗЗО, нито в Националния рамков договор (НРД) 2011 г., не са разписани редът и условията на административната процедура, която следва да бъде проведена, преди да се издаде атакуваната процесна заповед. Такава процедура не е указана и в прекратения договор № 140180 от 01.02.2011 г. Поради това е верен изводът, че при липса на специална правна уредба, регламентираща производството по издаване на заповедта за прекратяване на процесния договор, следва да се приложи общата процедура за издаване на индивидуални административни актове по АПК. От събраните доказателства по делото е видно, че административният орган е започнал производство по раздел X на ЗЗО за констатиране на административно нарушение на разпоредби от закона, като е издал два броя заповеди № РД-09-443/23.08.2011 г. и РД-09-444/23.08.2011 г. по чл. 72, ал. 2 от ЗЗО със задача: "проверка на дейността на лечебното заведение на сключения по реда на НРД за МД за 2011 г. договор № 140180 от 01.02.2011 г. и на сключения по реда на НРД 2010 г. договор № 140180 от 01.02.2010 г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ, вследствие на които са съставени и приложените по делото констативни протоколи. Въпреки констатираните нарушения, противно на законовата разпоредба на чл. 74, ал. 3 от ЗЗО, съгласно която при установяване на нарушение по ал. 1, т. 2 - 4 лекарят - контрольор, или лекарят по дентална медицина - контрольор, съставя акт за установяване на административно нарушение, такъв не е съставен. Вместо това с уведомително писмо вх. № 29-07-680 от 01.09.2011 г. поканата с вх. № 29-07-680 от 31.08.2011 г. за съставяне на акт за установяване на административно нарушение е оттеглена. От така очерталата се фактическа обстановка първоинстанционният съд правилно е счел, че процедурата по чл. 72, ал. 2 от ЗЗО не е завършена, и че липсва каквото и да било административно производство по издаване на оспорения акт, т. е. съществено са нарушени административнопроизводствените правила на чл. 59, ал. 11 от ЗЗО. Освен това настоящият състав счита, че основанието на което е прекратен договорът, а именно чл. 59, ал. 11, т. 1 от ЗЗО, е неприложимо в настоящия случай. Съгласно цитираната разпоредба, директорът на съответната РЗОК прекратява договорите с изпълнителите на медицинска помощ, когато се отчете дейност, която не е извършена - частично, за съответната клинична пътека или за съответния пакет по специалност от основния пакет специализирана извънболнична медицинска помощ, по която е отчетена дейността. От свидетелските показания, приети от първоинстанционния съд, става ясно, че е извършена медицинска дейност - първичен амбулаторен консултативен преглед на задължително здравноосигуреното лице (ЗЗОЛ) Радослав Трайчев и вторичен домашен консултативен преглед, свързани със здравословен проблем произтичащ от удар с топка в областта на гениталите на същото лице. Това се различава от отразената дейност в представените амбулаторни листа № 1262 от 25.04.2011 г. и № 1287 от 26.04.2011 г., касаещи открита рана на бедрото и проведеното й лечение. Фактът, че видовете медицински дейности се различават по своята същност, не означава, че такива не са извършени, което от своя страна не може да бъде основание за едностранно прекратяване на договора по чл. 59, ал. 11, т. 1 от ЗЗО. Констатираното нарушение от органите по чл. 74, ал. 3 от ЗЗО може да доведе до налагане на санкция - финансова неустойка за изпълнителя на медицинска помощ съгласно чл. 28 от Инструкция № РД-16-6 от 22.02.2010 г. за условията и реда за осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 2 и 3 от ЗЗО, но едва след като е съставен акт за установяване на административно нарушение, а такъв в настоящия казус не е съставен. Поради това настоящият съдебен състав счита, че оспореният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила, поради което решението на Административен съд - Перник не страда от наведените с касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, тричленен състав