Решение № 10509 от 7.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9683/2012 г.

Решение № 10509 от 7.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9683/2012 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Аветисян Гагик, гражданин на Република Армения, с постоянен адрес гр. Бургас, чрез адв. Марин Димитров Маринов от АК - Бургас, против Решение № 2913/29.05.2012 г., постановено по адм. дело № 1420/2012 г., по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № ЗДС - 1055/22.07.2011 г., на началник сектор "Миграция" при СДВР, за налагане на отказ за издаване на разрешение за продължително пребиваване на чужденец в Република България като неоснователна и е оставена без разглеждане жалбата му срещу писмо изх. № КОВ-15-00-183/07.07.2011 г. на директора на дирекция "Консулски отношения " в Министерство на външните работи. Изложени са съображения за неправилност на оспорения съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което оспореният административен акт бъде отменен. Ответникът - Началника на сектор "Миграция" СДВР, редовно призован, не е представляван и не е изразено становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е изразил становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, седмо отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил като неоснователна жалбата на Аветисян Гагик срещу Заповед № ЗДС - 1055/22.07.2011 г., на началник сектор "Миграция" при СДВР, за налагане на отказ за издаване на разрешение за продължително пребиваване на чужденец в Република България и е оставена без разглеждане жалбата му срещу писмо изх. № КОВ-15-00-183/07.07.2011 г. на директора на дирекция "Консулски отношения " в Министерство на външните работи. За да постанови този резултат съдът е приел, че в конкретния случай не са налице предпоставките за предоставяне статут на продължително пребиваване на чужденец по чл. 25 от ЗЧРБ. Установено е че жалбоподателят е сключил брак с чужденка, която има разрешение за постоянно пребиваване в страната, но не е налице втората предпоставка - издадена виза по чл. 15, ал. 1 ЗЧРБ. Съдът е приел, че не е налице отказ за издаване на виза от компетентните органи на Министерство на външните работи, а е налице единствено становище от дирекция "Консулски отношения" на МВнР, поради което е оставил без разглеждане жалбата против цитираното писмо . Решението е правилно. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства във връзка с разпоредба на чл. 24, ал. 1, т. 5 от ЗЧРБ и е приел, че не е налице предпоставката по чл. 15, ал. 1 от ЗЧРБ, жалбоподателя не притежава виза за дългосрочно пребиваване вид "Д". Наличието на виза за дългосрочно пребиваване е условие и елемент от фактическия състав на чл. 24, ал. 1, т. 5 от ЗЧРБ. Преценката за наличие на обстоятелствата по чл. 12, ал. 5 от ППЗЧРБ е на органите на дирекция "Миграция" на МВР след съгласуване с дирекция "Консулски отношения" на МВнР, като нормата визира като правнорелевантни факти, държавния интерес, който следва да налага издаване на виза при извънредни обстоятелства. В случая дирекция "Консулски отношения" е възразила да бъде издадено разрешение за продължително пребиваване, като отрицателната съгласувателната процедура е мотивирала административния орган да издаде обжалваната заповед. По делото липсват доказателства жалбоподателят да е инициирал с нарочна молба на основание чл. 12, ал. 5 от ППЗЧРБ процедура за издаване на виза в хипотезата на извънредни хуманитарни обстоятелства, като извънредни обстоятелства са стихийни и природни бедствия, аварии, катастрофи, грабежи и др., както и други събития които жалбоподателя не би могъл да предвиди, както и наличие на държавен интерес. Правилно е установено, че в случая се обжалва единствено становище на дирекция "Консулски отношения" в МВР по отношение прилагането на чл. 12, ал. 5 от ППЗЧРБ, поради липса на изричен отказ по чл. 15, ал. 1 от ЗЧРБ от компетентните органи. В тази връзка, изводите за неприложимост на чл. 12, ал. 5 от ППЗЧРБ са обосновани. Правилно е отбелязано в мотивите на съда, че с оглед изпълнението и на втората предпоставка за издаване на исканото разрешение чужденецът следва да предприеме съответните действия съобразно чл. 15, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България за издаване на виза за дългосрочно пребиваване. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд София - град съответства на материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не са претендирани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение