Решение № 73 от 5.02.2014 г. на ВКС по н. д. № 2411/2013 г.

Решение № 73 от 5.02.2014 г. на ВКС по н. д. № 2411/2013 г., I н. о., НК, докладчик съдията Евелина Стоянова Главният прокурор на Република България е направил искане за възобновяване на нохд № 5781/13 г. на Районния съд-гр. Пловдив, отмяна на постановеното по него определение от 21.10.2013 г. и връщане на делото за ново разглеждане. Пред ВКС прокурорът при Върховната касационна прокуратура поддържа искането. Осъденият Г. Х. А. лично и защитата му намират искането за основателно. За да се произнесе ВКС, първо наказателно отделение взе предвид следното: С определение № 754 от 21.10.2013 г. по нохд № 5781/13 г. ПРС одобрил споразумение между прокурора и защитника на подс. А. за това, че на 13.10.2013 г. последният е извършил престъпление по чл. 234, ал. 1 НК, за което при условията на чл. 54 НК се налага наказание 1 г. и 4 месеца лишаване от свобода, условно за срок от 3 години; на основание чл. 59 НК - се зачита задържането му за 24 часа, а на основание чл. 243, ал. 3 НК - предмета на престъплението се отнема в полза на държавата. Със същото определение ПРС прекратил производството по делото. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Искането е допустимо и основателно. Прокурорът възразява, че при постановяване на посочения съдебен акт съдът е нарушил закона, по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, тъй като на подсъдимия не е наложено кумулативно предвиденото в чл. 234, ал. 1 НК наказание "глоба", макар наказанието на същия подсъдим да е индивидуализирано по реда на чл. 54 НК. Оспореното определение е постановено в производство по реда на чл. 384 НПК, като е одобрено споразумение за решаване на делото, постигнато след образуване на съдебното производство, но преди приключване на съдебното следствие. Добре е видно, че на съда по същество е предложено споразумение, което не е разрешило въпроса за предвиденото за престъплението по чл. 234, ал. 1 НК кумулативно наказание глоба. ПРС е следвало да упражни правомощието си по чл. 384, ал. 1, във връзка с чл. 382, ал. 5 НПК, като предложи промени в споразумението. Вместо това съдът проявил пасивност и одобрил споразумението в нарушение на закона. При така констатираното оспореният съдебен акт следва да се отмени, а делото върне на първостепенния съд от стадия на съдебното заседание за ново разглеждане. Водим от горното на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение