Решение № 12798 от 29.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11048/2009 г.

ВАСVII отделение29.10.2009 г.докладчик Соня Янкулова

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Национална компания "Железопътна инфраструктура", държавно предприятие, срещу решение № 763 от 23.07.2009 г. на Комисията за регулиране на съобщенията. РЕШЕНИЕТО подлежи на оспорване пред петчленен състав на Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от деня на съобщението на страните

Мотиви

Решение № 12798 от 29.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11048/2009 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 145 и сл. АПК. Образувано е по жалба на Национална компания "Железопътна инфраструктура", държавно предприятие, срещу решение № 763 от 23.07.2009 г. на Комисията за регулиране на съобщенията. Жалбоподателят счита обжалваното решение за незаконосъобразно поради противоречие с материалния закон. Комисията за регулиране на съобщенията неправилно е тълкувала и приложила разпоредбите на чл. 3 и 46 от Наредба № 7 от 01.07.2008 г. за правилата за разпределение и процедурите по първичното и вторично предоставяне за ползване, резервиране и отнемане на номера, адреси и имена (Наредба № 7). Счита, че е налице противоречие между Закона за електронните съобщения и издадената въз основа на него Наредба № 7 и Закона за железопътния транспорт и издадената въз основа на него Наредба № 57 от 09.06.2004 г. за условията и съществените изисквания към железопътната инфраструктура и подвижния състав за постигане на оперативна съвместимост на националната железопътна система с трансевропейската железопътна система (Наредба № 57). Съгласно чл. 5 от Наредба № 57 изискванията към подсистемите и техните характеристики се определят с технически спецификации за оперативна съвместимост, приети съгласно чл. 6, пар. 1 от Директива 2001/16 (ЕС) относно оперативната съвместимост на конвенционалната железопътна система и чл. 6, пар. 1 от Директива 96/48 (ЕС) относно оперативната съвместимост на трансевропейската високоскоростна железопътна система. В тези спецификации е посочено, че Global System for Mobile Communications - Railway (GSM-R) трябва да използва публични номера и кодове за абонатите на мрежата. Неправилно Комисията е приела, че GSM-R мрежата е само за собствени нужди. Оспорваното решение не позволява да се изпълнят изискванията на европейското законодателство, поради което моли съда да го отмени. Претендира направените по делото разноски. Ответникът по жалба счита същата за неоснователна. Комисията за регулиране на съобщенията е приложила правилно материалния закон, тъй като "Национална компания "Железопътна инфраструктура" няма да предоставя обществена електронна съобщителна услуга по смисъла на § 1, т. 40 от допълнителните разпоредби на Закона за електронните съобщения. С оглед на това законосъобразно Комисията е приложила разпоредбите на чл. 3 и 46 от Наредба № 7. Счита, че твърдението на жалбоподателя за задължителност на публичните номера и кодове не е доказано. Моли съда да остави в сила оспорваното решение. Върховният административен съд счита жалбата за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. За да постанови оспорваното решение Комисията за регулиране на съобщенията е приела, че жалбоподателят не притежава разрешение за номера, поради което и съгласно чл. 46 от Наредба № 7 не може да му резервира исканите код за достъп до мобилна мрежа, адреси и код на мобилна мрежа. Наред с това той не е лице по смисъла на чл. 3 от Наредба № 7, което иска да осъществява електронни съобщения чрез електронни съобщителни мрежи за предоставяне на обществени телефонни услуги, а за собствени такива. С оглед на това той не е субект, на когото може да бъде издадено разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - номера, поради което не може да му бъдат резервирани исканите кодове и адреси. Тези изводи на административния орган са правилни. Страните по делото не спорят, че оспорваният административен акт е издаден от компетентния орган, при спазване на исканата форма и административнопроизводствените правила. Спорен е въпросът за съответствието на акта с материалния закон. Съгласно чл. 64 от Закона за електронните съобщения осъществяването на електронните съобщения е подчинено на два режима - уведомителен и разрешителен. Когато за осъществяване на електронните съобщения е необходим индивидуално определен ограничен ресурс режимът е разрешителен - чл. 67 от Закона за електронните съобщения. Съгласно § 1, т. 43 от допълнителните разпоредби на Закона за електронните съобщения номерата от Националния номерационен план и адресите са ограничен ресурс. Кодът на достъп до мобилна мрежа и кодът на мобилна мрежа са елемент на номерационния план съгласно чл. 6, т. 1 във вр. с чл. 14 от Наредба № 7 и т. 18 от допълнителната й разпоредба. Следователно, за да се резервира код за достъп до мобилна мрежа, адреси и код на мобилна мрежа е необходимо съответното лице да има издадено разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс. Посоченото в чл. 46 от Наредба № 7 само конкретизира регламентираното в чл. 67 Закона за електронните съобщения с оглед конкретния ограничен ресурс - номера. Безспорно по делото е, че жалбоподателят няма издадено разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - номера и адреси, поради което административният орган законосъобразно е отказал да резервира исканите от него код за достъп до мобилна мрежа, адреси и код на мобилна мрежа. Ирелевантни за законосъобразността на оспорения акт са доводите и аргументите на страните свързани с предназначението на електронната съобщителна мрежа, която жалбоподателят изгражда - дали тя е за собствени нужди или за осъществяване на обществени електронни съобщителни услуги. Този въпрос ще бъде релевантен в производството по издаване на разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс. Видно от искането на жалбоподателя до Комисията за регулиране на съобщенията, вх. № 08-01-781/23.06.2009 г., той е поискал не разрешение за индивидуално определен ограничен ресурс, а резервация на номерационен ресурс. С оглед на това съдът не обсъжда доводите на страните относно предназначението на електронната съобщителна мрежа, както и доводите на жалбоподателя за противоречие между Закона за електронните съобщения и Закона за железопътния транспорт. Тези доводи биха имали своята значимост и би следвало да се обсъждат в производството по издаване на разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс в контекста на съдържанието на понятията "обществена електронна съобщителна мрежа" и "обществени електронни съобщителни услуги" дадени в Закона за електронните съобщения и задължението на страната ни да изпълни задължителните изисквания на европейските директиви 2001/16 (ЕС) и 96/48 (ЕС) и на утвърдените в съответствие с тях технически спецификации. В настоящото производство съдът не следва да ги обсъжда, тъй като те са неотносими към оспорвания административен акт. Видно от изложеното жалбата е неоснователна. При извършена служебна проверка на обжалвания административен акт съдът констатира, че същият е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, при издаването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, актът не противоречи на материалноправните разпоредби и на целта на Закона за електронните съобщения, поради което оспорването на "Национална компания "Железопътен транспорт" ДП следва да бъде отхвърлено. С оглед изхода от оспорването направеното от жалбоподателя искане за присъждане на разноски следва да не бъде уважено. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд

Цитирани разпоредби

2