Решение № 4831 от 24.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5334/2019 г.

Решение № 4831 от 24.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5334/2019 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Р. П. от [населено място] срещу решение № 2029 от 25.03.2019 г., постановено по адм. д. № 10357 по описа за 2019 г. на Административен съд – София град. Релевират се оплаквания за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба- Национален осигурителен институт чрез своя процесуален представител оспорва основателността й и моли решението на АССГ да се остави в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд – София град е отхвърлил предявения от Р. П. против НОИ иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от отменено като незаконосъобразно решение № 2153-21-210 от 08.06.2016 г. на директора на ТП на НОИ – София град, с което е оставена без уважение жалбата на ищцата срещу разпореждане № [ЕГН]/27 от 12.04.2016 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване за отпускане на лична пенсия за инвалидност в минимален размер съгл. чл. 75, ал. 4 КСО, считано от 16.06.2014 г. до 01.06.2018 г. Съдът е приел за доказана само първата предпоставка от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, като е посочил, че претендираните от ищцата неимуществени вреди като стрес, душевна болка и страдание, психически дискомфорт, уронване на честта и достойнството, са останали недоказани в хода на съдебното производство, не са били ангажирани свидетелски показания в подкрепа на твърденията в жалбата за исковия период 08.06.2016 г. – 03.10.2018 г. Решението на АССГ е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна съдът е приел, че ищцата П. е поискала отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване с молба вх. № 1013-19-96/25.01.2016 г. На 03.02.2016 г. тя депозира нова молба вх. № 1029-19-489, с която прави запитване относно хода на образуваното производство по предявената по -рано молба. Във връзка със същата е изпратен писмен отговор изх. № 1029-19-555/08.02.2016 г., с който подробно й е обяснено процедурата по преценка и отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, както и необходимите документи, които следва да бъдат представени. Едновременно с писмения отговор до лицето, ТП на НОИ - Сливен изпраща писмо изх. № 1013-19-96#1/08.02.2016 г. до Началника на Затвора- Сливен, към което е приложено заявление за отпускане на пенсия - обр. УП-1, с оглед оказване на необходимото съдействие в административното производство по отпускане на пенсия. На 18.02.2016 г. към пенсионната преписка на Р. П. е приобщено заявление обр. УП-1 вх. № 2112-19-96, ведно с ЕР на НЕЛК № 0913/28.12.2015 г., обр. УП-15 изх. № 5509-25-544/10.03.2016 г. и обр. УП-3 изх. № 5907-25-327/10.03.2016 г., издадено от ТП на НОИ - Сливен. С писмо изх. № 2112-19-96#4/18.03.2016 г. пенсионната преписка е изпратена в ТП на НОИ - София град по компетентност. При така изложената фактическа обстановка било издадено разпореждане разпореждане от 12.04.2016 г., с което на основание чл. 74, ал. 1 от КСО е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в минимален размер. Ищцата е обжалвала същото пред НОИ София но жалбите са оставени без уважение. Последвало е съдебно обжалване на Решение № 2153-21-210 от 08.06.2016 г., което е отменено с Решение № 6917 от 09.11.2016 г. на АССГ, Трето отделение, 45-ти състав. Решението на АССГ не е обжалвано и е влязло в сила на 01.12.2016 г. Впоследствие е извършено преосвидетелстване на ищцата с ЕР на ТЕЛК № 3517/11.12.2017 г. и № 2010/18.07.2018 г., като процентът на трайно намалена неработоспособност на ищцата е увеличен. От представените в преписката писмени доказателства и отговора на исковата молба, дадена от ответника по иска се установява, че след влизане в сила на решение № 6917 от 09.11.2016 г. по адм. д. № 7043/2016 г. ищцата с писмено заявление от 20.12.2016 г. отправено до НОИ е поискала неговото поискала неговото изпълнение. Същото е било изпълнено, като е било издадено ново решение № 2153-21-373 от 20.12.2016 г. на директора на ТД на НОИ – софия град, с което задължителните указания на съда са били изпълнени, отменено е било първоначално издаденото разпореждане от 12.04.2016 г. и преписката е била върната на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО за произнасяне по заявлението от 2016 г. На 04.01.2017 г. е издадено ново разпореждане за изменение на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване с 50% трайно намалена работоспособност считано от 16.04.2016 г. до изтичане на срока на инвалидността – 01.06.2018 г. по чл. 99, ал. 1, т. 1 КСО. С него е зачетен осигурителен стаж съобразно указанията в отменителното решение на АССГ. Размерът на пенсията е определен на 137. 17 лв. Разпореждането е надлежно връчено и като необжалвано е влязло в сила. Преосвидетелстване, което е увеличило размера на трайната нетрудоспособност от 50%п на 58 № е направено нае 11.12.2017 г. на 18.07.2018 г. този процент е увеличен на 88%. Посочените обстоятелства са настъпили след исковия период и нямат относимост към правния спор, но се излагат във връзка с доказателствата, представени по делото пред първата инстанция. Видно от уточняващата искова молба, представена по делото от назначения процесуален представител на ищцата във връзка с доказване на предмета на спора, а именно твърдените неимуществени вреди от отмененото решение на ТД на НОИ от 2016 г., ищцата е поискала назначаване на съдебно-психологическа експертиза. Съдът не се произнесъл по искането, видно от определение от 08.01.2019 г., както и от протокола от проведеното открито съдебно заседание. В същото време ищцата е била представлявана в откритото съдебно заседание от назначения й процесуален представител, който е заявил, че няма други доказателствени искания. Предвид обстоятелството, че страната чрез процесуалния й представител не е поддържала направеното преди това искане за назначаване на съдебно-психологическа експертиза, непроизнасянето от страна съда по него не следва да се приема като съществено нарушение на съдопроизводствените правила, доколкото не е довело до нарушаване на правото на защита. С оглед на събраните по делото доказателства изводите на съда за неоснователност на исковата претенция поради недоказване на твърдените в исковата молба вреди са правилни и обосновани. Правилно се посочва в мотивите на решението, че според чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ "държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност". Увреждането на гражданите, в случая претърпяването на имуществени и неимуществени вреди, представлява сложен юридически състав, чиито предпоставки следва да са налице кумулативно при търсене на отговорност на съответния административен орган. Ангажирането на отговорността и присъждането на обезщетение е допустимо при наличието на следните елементи: незаконосъобразен административен акт, вреда, причинна връзка между акта и вредата, а в случаите на деяние (действие или бездействие), противоправност на деянието и причинно-следствената му връзка (пряка и непосредствена) с настъпилата вреда. На доказване подлежат всички вреди, изразяващи в пропуснати ползи и болки и страдания от воденето на всички дела пред гражданските и административните съдилища. Под преки вреди следва да се разбират онези, които са типична, нормално настъпваща по време и място последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие. Непосредствени вреди са тези, които са настъпили по време и място, следващо противоправното действие или бездействие, установения за незаконосъобразен акт. Липсата на който и да е елементите от посочения фактически състав води до невъзможност да се реализира отговорността на държавата и общината по предвидения от закона ред. В тази връзка съдът обосновано и правилно е приел, че твърдените в исковата молба неимуществени вреди са недоказани, а настъпването на същите не може да се предполага, доколкото законът не съдържа презумпция за настъпването им. В подкрепа на изводите на съда следва да се посочи, че ищцата не е била възпрепятствана в правото й на оспорване на неблагоприятния за нея административен акт, упражнила е надлежно правото си на обжалване. Видно от доказателствата влязлото в сила решение № 6917 от 09.11.2016 г., с което е отменено решение № 2153-21-210 от 08.06.2016 г. на директора на ТД на НОИ, е било изпълнено в срок и е довело до целяната от ищцата промяна в правната й сфера. Решението в частта, с която ищцата е била осъдена да заплати разноски на НАИ в размер на 100 лева е неправилно и следва да се отмени. Същото не съответства на чл. 10 ЗОДОВ, в редакция на текста към момента на постановяване на съдебното решение от административния съд, според която при отхвърляне на иска, разноски под формата на адвокатско, респ. юрисконсултско възнаграждение не се държат от ищеца. Предвид изложеното, решението на АССГ като правилно и обосновано следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд