Решение № 6766 от 7.7.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, подадена чрез пълномощника адв. Н. Бойчева, срещу Решение 193/14.06.2021 г., постановено по адм. дело 61/2021 г. по описа на Административен съд Враца, с което по жалба на ЕТ Е. Петрова е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 06/312/02643/3/01/04/02 с изх. 01-6500/5448/13.01.2021 г., издаден от Изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспорваното решение поради нарушение на материалния закон касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В подробно изложение оспорва извода на административния съд относно приложимост на чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП спрямо процесния случай. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и за постановяване на друго по съществото на спора, с което жалбата на дружеството против процесния АУПДВ да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - ЕТ Е. Петрова, чрез процесуалния представител адв. К. Чолов, в писмено становище и в съдебно заседание оспорва основателността на касационната жалба. Моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност, настоящият състав съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Враца е бил АУПДВ 06/312/02643/3/01/04/02 с изх. 01-6500/5448/13.01.2021 г., издаден от Изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, с който на ЕТ Е. Петрова е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 50 519,64 лв. Установено е, че на 07.10.2014 г. между ЕТ Е. Петрова и Държавен фонд Земеделие е сключен Договор 06/312/02643 за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка 312 Подкрепа за създаване и развитие на микро предприятия по ПРСР за периода 2007-2013 г. Предмет на договора е подпомагане на проект за преустройство на съществуваща сграда за пансион две звезди и кафе аперитив в гр. Оряхово, обл. Враца. Отпусната помощ се равнява на 70% от реално одобрените и извършени от бенефициера разходи. Със Заповед 371288/03.12.2018 г. е разпоредено да бъде извършена проверка на място с времетраене от 03.12.2018 г. до 14.12.2018 г. Въз основа на нея е съставен контролен лист, в който са отчетени несъответствия между изпълнението на проекта и предвиденото в него, изразяващо се в непостигане на приходите, заложени в бизнес плана. С писмо от 01.04.2019 г. ЕТ Е. Петрова е уведомен за откриване на производство по налагане на финансова корекция на основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, завършило с издаване на Решение 06/312/02643/3/01/04/01 с изх. 01-6500/773 от 25.04.2019 г. за налагане на финансова корекция. С Решението е прието, че средно аритметичното изпълнение на заложените в бизнес плана приходи за три последователни календарни години 2016 г., 2017 г. и 2018 г., се равнява на 26,53%. На основание т. 30 от утвърдената от Директора на ДФ Земеделие Методика за определяне на санкции във връзка с нарушения, установени след изплащане на финансовата помощ по ПРСР 2007-2013 г. (Методика) е наложена финансова корекция в размер на 15 % от предоставената помощ в общ размер на 346 088 лв., или 50 519,64 лв. Решението е оспорено по съдебен ред, като с Решение 425 от 16.10.2019 г. по адм. д. 390/2019 г. на III състав на Административен съд Враца е отменил изцяло актът. С Решение 12993 от 21.10.2020 г. по адм. д. 14357/2019 на Върховния административен съд първоинстанционното решение е отменено, жалбата на дружеството е отхвърлена, административният акт е отменен и делото е изпратено като преписка на изпълнителния директор на ДФ Земеделие за ново произнасяне - определяне на размера на финансовата корекция, съобразно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени с решението на ВАС. От мотивите на решението е видно, че съдът приема за неправилно смесване на процедурата по налагане на финансови корекции по ЗУСЕСИФ и тази по ЗПЗП и Наредба 29/2008г. от страна на административния орган, като актът му е законосъобразен в частта за установяване на нарушението. Оспореното решение на ответника е отменено в частта, в която е наложена финансова корекция, тъй като това е сторено въз основа на Методика, обявена за нищожна с Решение 15652/14.12.2018 г. по адм. дело 11440/2017 г. на ВАС, четвърто отделение, оставено в сила с окончателно Решение 8020/29.05.2019 г. по адм. дело 1757/2019 г. на ВАС, петчленен състав, след което е преписката в тази част е изпратена на органа за ново произнасяне и определяне на финансовата корекция. С писмо с изх. 01-6500/5448/17.11.2020 г. ЕТ Е. Петрова е уведомен за започване на административно производство за определяне размера на финансовата корекция, завършило с издаване на процесния АУПДВ, с който е определеният размер за възстановяване е 50 519,64 лв. При определяне на размера административният орган се е позовал на установения след извършените проверки приход от дейността на търговеца за трите календарни години 2016 г., 2017 г. и 2018 г., който приход е определил средно аритметично като 26,53% спрямо заложения в бизнес плана, вследствие на което е приложил т. 30 от Приложение към раздел първи на Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките на ПРСР 2007-2013 г. (Правилата). В хода на съдебното производство е допусната и приета съдебно-икономическа експертиза, кредитирана от съда и неоспорена от страните. Според заключението на вещото лице изпълнението за трите календарни години се равнява на 26,49%. При така установената фактическа обстановка и след извършена проверка съгласно чл. 168 във връзка с чл. 146 от АПК, административният съд е достигнал до извод за незаконосъобразност на процесния АУПДВ поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването му. Изложил е мотиви, че макар размерът на санкцията да е правилно определен, е опорочена процедурата по издаването на акта, тъй като констатираните нарушения съставляват неизпълнение на одобрени индикатори, което се явява основание за издаване на решение за финансова корекция съгласно чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ. Съответно административният съд е аргументирал приложимост на чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, като е отменил акта и е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно, по различни от изложените в касационната жалба мотиви. С Решение 12993 от 21.10.2020 г., постановено по адм. д. 14357/2019 на ВАС, изрично е прието, че е налице нарушение на т. 4.12 от договор 06/312/02643 от 07.10.2014 г., съгласно които ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по този договор и в съответствие с одобрения бизнес план и таблицата за одобрените инвестиционни разходи. Бизнес планът е относим към преценка за постигане на целите на мярка 312, тъй като с него се доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост на проекта за съответния период. Целите по мярка 312 за отпускане на финансова помощ са посочени в чл. 2 от Наредба 29/2008 г., като за конкретния субект целта е преустройство на съществуваща сграда за пансион две звезди и кафе аперитив с цел функционирането му като семеен хотел за интегриран селски и културно-исторически туризъм. Съответно е обоснована приложимост на чл. 46, ал. 1 от Наредба 29/2008 г., съгласно който, в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, а съгласно ал. 2 РА определя размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от ползвателя на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението. Степента на неизпълнение по даден проект зависи от неговите последици за дейността като цяло. Продължителността на неизпълнението зависи от времето, през което траят последиците, или лихвата върху тях в изброените в разпоредбата конкретни случаи. Прието е още, че при издаване на решението за финансова корекция правилно административния орган е установил конкретните нарушения на дружеството, а имено неизпълнение на одобрения бизнес план, което не съответства на целите, дейностите и изискванията на мярка 312, определение в Наредба 29/11.08.2008 г. Административният орган правилно се е позовал на разпоредбата на чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата, в които също са разписани неизпълнения на задълженията, при които РА може да поиска връщане. За да отмени решението на решение 425 от 16.10.2019 г. постановено по адм. дело 390/2019 г. на Административен съд Враца и вместо него да постанови отмяна на Решение 06/312/02643/3/01/04/01, с изх. 01-6500/773 от 25.04.2019 г. в частта, в която е наложена финансова корекция в размер на 50 519,64 лева и да върне преписката на органа, съдът е приел, че доколкото Методиката е обявена за нищожна с решение 15652/14.12.2018 г. по адм. дело 11440/2017 г. на ВАС, четвърто отделение, оставено в сила с окончателно решение 8020/29.05.2019 г. по адм. дело 1757/2019 г. на ВАС, петчленен състав, то определянето на размера на наложената финансова корекция, станало въз основа на нищожен акт, лишава от основание оспореното Решение за налагане на финансова корекция, но само в частта, в която е определен размерът на последната, поради което и следва да бъде отменено в тази му част като незаконосъобразно. Административният съд е следвало да съобрази, че решението за налагане на финансова корекция е издадено на 25.04.2019 г., т.е. преди влизане в сила на разпоредбата на чл. 27 ал. 6 ЗПЗП /обн., ДВ, бр. 51/2019г., в сила от в сила от 28.06.2019 г./. Първоинстанционният съд не се е съобразил, че по аргумент от § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ, този закон е неприложим, тъй като безвъзмездната финансова помощ по програмата по ал. 1, а това е Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), се предоставя при условията и по реда на този закон (ЗУСЕСИФ), доколкото обаче друго не е предвидено в Закона за подпомагане на земеделските производители или в акт по неговото прилагане. В случая такова е предвидено в относимата Наредба 29/11.08.2008г., която е издадена на основание § 35, ал. 3 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП (според §2 от ПЗР на Наредба 29), а не на основание ЗУСЕСИФ. В Наредба 29/11.08.2009г. има предвиден специален ред за контрол и изпълнение на дейностите по проекта, с който са уредени и условията, при които ДФЗ може да иска връщане на вече изплатени суми чл. 46 от Наредба 29/11.08.2008 г. Следователно в процедура по проверка на сключения договор и в изпълнение на мярка 312, за която е приложима Наредбата в конкретния случай, следва да се приложи реда именно по тази наредба, тоест установяването дължимостта на помощта следва да бъде сторено чрез издаване на АУПДВ. С оглед изложеното предмет на произнасяне на административния орган и съда е частта от издадения АУПДВ, с която е определен размерът на наложената финансова корекция. С влязлото в сила решение на ВАС, цитирано по-горе, е прието наличие на нарушение, изразяващо се в неизпълнение на сключения договор, както е приел административният орган, относно неизпълнението на одобрената инвестиция и заложените в одобрения бизнес план показатели. Административният съд не е съобразил, че в конкретния случай, оспореният административен акт е издаден в изпълнение на влязло в сила съдебно решение, с което е отменен първоначалният административен акт Решение 06/312/02643/3/01/04/01 с изх. 01-6500/773 от 25.04.2019 г. за налагане на финансова корекция, само в частта, касаеща размера на санкцията, като финансовата корекция и основателността за налагането Решение 06/312/02643/3/01/04/01 с изх. 01-6500/773 от 25.04.2019 г. ѝ са потвърдени. С оглед изложеното решението на първоинстанционния съд се явява неправилно и като такова следва да бъде отменено. При този изход на спора и навременна претенция, подкрепена с надлежни доказателства, на касатора се следват разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на 5 714,55 лв., от които адвокатско възнаграждение в размер на 2 455,20 лв. с ДДС за всяка от съдебните инстанции, 400 лв. депозит за вещо лице и 404,15 лв. държавна такса за касационната инстанция съгласно представени списъци по чл. 80 от ГПК. Стореното пред първоинстанционния съд възражение за прекомерност от ответника по настоящото дело се явява неоснователно, тъй като минималният размер на адвокатското възнаграждение при материален интерес 50 519,64 лв. е 2 045,59 лв. съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който минимален размер се равнява на претендираната от касатора сума без ДДС в размер на 2 046 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,