Решение № 12675 от 22.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1131/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Пластик София ООД чрез адв. Знеполска, срещу решение 6935/15.11.2023 година на Административен съд София-град по адм.д. 5559/2023 година. Релевира касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че съдът не е установил правилно фактическата обстановка по повод на обжалвания административен акт, като не е обсъдил голяма част от доказателствата по административната преписка. Сочи, че е налице фактическо несъответствие и липса на фактическо основание за издаване на обжалвания административен акт. Навежда доводи, че изделието е съобразено с всички приложими за такива изделия изисквания и е придружено от необходимата документация за съответствие, като той е само вносител на стоката, а не производител. Определя, като необосновани изводите на съда по повод извършената от Комисията за защита на потребителите (КЗП) оценка на риска на пластмасовите изделия. На следващо място сочи, че съдът не бил изложил мотиви по отношение оплакванията му относно действията и методите на административния орган. Съдът не бил конкретизирал аргументи при кои нормални и разумно предвидими условия процесните изделия биха представлявали риск за живота и здравето на потребителите. Обосновава, че законодателят е предвидил специални нормативни изисквания относно химичното свойство на пластмасовите прибори, а не тяхната механична устойчивост. Приложимите законови изисквания към този род изделия вилици от пластмаса, се определяли от Наредба 2 от 23 януари 2008 година за материалите и предметите от пластмаси, предназначени за контакт с храни, издадена от министъра на здравеопазването и министъра на околната среда и водите. По отношение на тези изделия били предвидени специални нормативни изисквания за допустими нива на миграция на нискомолекулни вещества във или върху храните, с които те влизат в контакт. Но не били предвидени действащи европейски или национални стандарти за безопасност. В тази насока не било ясно как е извършена оценката на риска от счупване и поглъщане. Нямало спор, че административният орган е използвал и се е позовал на Решение за изпълнение 2019/417 на Комисията за въвеждане насоки за управлението на системата на Европейския съюз за бърз обмен, създадена съгласно чл. 12 от Директива 2001/95/ЕО относно общата безопасност на продуктите и нейната система за нотифициране. Но в случая не било изяснено въз основа на какви специални медицински знания проверяващите от КЗП заключават, че от вилицата може да се отчупи част опасна за здравето. Въз основа на подробни съображения в касационната жалба, прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, с който да се отмени заповед 588 от 18.11.2021 г. на председателя на Комисия за защита на потребителите. Ответникът, председателят на Комисията за защита на потребителите, не изразява становище. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съставът на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес. Производството пред Административен съд - София-град е образувано по жалба на Пластик София ООД срещу заповед 588/18.11.2021 година на председателя на КЗП, с която е наредено на дружеството, да организира незабавно и ефективно изтегляне от пазара на вилици БП пластик, арт. 292102, поставени в полиетиленова прозрачна опаковка с надпис: Plastic Classic 100pcs Cutlery, код 3800206201006, вилици 100 бр., 100% полистерол, произведено за Пластик София ООД, като стока опасна за здравето и безопасността на потребителите, по реда, условията и в сроковете визирани в Наредба за условията и реда за изтегляне от пазара, изземване от потребителите и унищожаване на опасни стоки и за реда за обезщетяване на потребителите в случаите на изземване на опасни стоки и отправяне на предупреждения към потребителите за рисковете, които стоката съдържа. За да отхвърли жалбата срещу заповедта, първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен административен орган, спазена е установената от чл. 59, ал. 2 от АПК форма, не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените при издаване на индивидуалния административен акт и е в съответствие с материалния закон. При извършена служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, касационният състав приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. По правилното приложение на материалния закон и обосноваността на съдебния акт: По делото са представени доказателства, въз основа на които се установява, че КЗП е извършила проверка в търговски обект находящ се в гр. София, стопанисван от дружеството-жалбоподател, във връзка с постъпил сигнал от потребител, съдържащ изразени съмнение по отношение на безопасността на вилици БЛ All4home, изработени от полистирол, които са лесно чупливи и могат да наранят устната лигавица или да предизвикат задавяне. При проверката в обекта е установено предлагане за продажба на вилици в бял цвят с етикет с информация за: Вилици бели, БП пластик, арт. 292102, цена 1,80лв./100 бр., поставени в полиетиленова прозрачна опаковка с надпис: Plastic Classic 100pcs Cutlery, код 3800206201006, вилици 100 бр., 100% полистерол, произведено за Пластик София ООД. От стоката са взети проби, като всяка от тях съдържа един пакет от сто вилици. В хода на проверката са представени документи за произход на стоките и стокова разписка, BRCGS сертификат, декларация за съответствие относно: пластмаса, суровини, информация за ограничения, годност за контакт с храната, миграционен анализ, спецификация за използване на материала или предмета, спецификация в съответствие с приложение 10/2011 относно миграцията. На 09.07.2021 г. от страна на дружеството са представени митническа декларация и проформа фактура в потвърждение на поръчката към доставчика. От дружеството, в качеството му на вносител на изискани, но не са представени доказателства, че преди пускане стоката на пазара е извършена оценка на рисковете, които стоката може да съдържа за безопасността на потребителите, в това число по отношение на остротата на краищата и здравината на вилиците, както и, че същите са безопасни за потребителите. Проверяващите в отдел ОКБС, сектор Безопасност на храните са извършили проверка за здравината на описаните вилици, при която е установено, че при минимално захапване на вилицата, от върха на същата се отчупват пластмасови части. За проверката е съставен констативен протокол. Оценката на риска е направена по метода на инструмента на Европейската комисия RAG RAPEX за извършване на оценки на риска, като е установено, че стоката съдържа сериозен риска за здравето на потребителите, тъй като отделни счупени пластмасови части могат да бъдат погълнати, без да бъдат забелязани, заедно с консумираната храна, което да доведе до нараняване на вътрешни органи и съответно до фатални последици. Въз основа на анализ на доказателствата във връзка с приложимото материално право, първоинстанционният съд е направил правилен извод за законосъобразност на оспорения акт на всички основания по чл. 146 АПК. Административният орган е издал оспорената заповед на основание разпоредбата на чл. 88, ал.1, т. 2, чл. 70, ал. 1 и чл. 71, ал. 3, т. 3 от ЗЗП, Наредба за условията и реда за изтегляне от пазара, изземване от потребителите и унищожаване на опасни стоки и за реда за обезщетяване на потребителите в случаите на изземване на опасни стоки, във връзка с чл. 99 от ЗЗП. Чл. 88, ал. 1 ЗЗП, цитиран като правна квалификация на акта, предоставя компетентност на председателя на КЗП при възникнали нормативно определени предпоставки, да наложи някоя от предвидените в закона принудителни административни мерки. Съгласно текста на разпоредбата, когато контролен орган установи, че определена стока, услуга или партида стоки, пусната на пазара, представлява или е вероятно да представлява опасност за здравето и безопасността на потребителите, той е длъжен, като вземе предвид условията за производство или търговия на стоката или услугата, да предприеме следните мерки: 1. да разпореди временно спиране доставянето на стоката или предоставянето на услугата на пазара за периода, необходим за извършването на контрол, проверка и оценка на безопасността й; в срок до 24 часа от доказване безопасността на стоката контролният орган се произнася по наложената мярка за временно спиране доставянето на стоката или предоставянето на услугата на пазара; 2. да разпореди или да организира незабавно и ефективно изтегляне на стоката от пазара или преустановяване предлагането на услугата, както и отправяне на предупреждения към потребителите за рисковете, които стоката или услугата съдържа; 3. да разпореди или да координира или, ако е необходимо, да организира съвместно с производителите и дистрибуторите изземване на стоката от потребителите и нейното унищожаване. В конкретната хипотеза е приложена мярката по т.2, като органът е разпоредил да се изтегли стоката от пазара. Предпоставка за налагане на мярката следва да бъде констатация на компетентен орган, че определена (в случая) стока, пусната на пазара, представлява или е вероятно да представлява опасност за здравето и безопасността на потребителите. Съгласно разпоредбата на чл. 69 ЗЗП производителите на стоки и лицата, предоставящи услуги, са задължени да предлагат само безопасни стоки и услуги на потребителите. Съгласно чл. 70, ал. 3 ЗЗП опасна стока или услуга е всяка стока или услуга, която не е безопасна. С разпоредбите на чл. 71 ЗЗП, законодателят е предвидил в кои случаи стоката или услугата се смята за безопасна. Необходимо е тя да съответства на нормативно установените изисквания за безопасност, на които трябва да отговаря, за да бъде пусната на пазара. Съгласно хипотезата на ал. 2 стоката се смята за безопасна по отношение на рисковете и групите рискове, обхванати от българските стандарти, въвеждащи хармонизирани европейски стандарти, справки за които са били публикувани от Европейската комисия в "Официален вестник" на Европейския съюз. Разпоредбата на ал. 3 обхваща останалите случаи, според които при липса на нормативни изисквания и стандарти по ал. 2, съответствието на стоката с общите изисквания за безопасност се оценява, като се вземат предвид: 1. българските стандарти, въвеждащи европейски стандарти, различни от тези по ал. 2; 2. българските стандарти, които са разработени на национално ниво - при липса на стандарти по т. 1; 3. препоръките на Европейската комисия, съдържащи насоки за оценка на безопасността на стоките - при липса на стандарти по т. 2; 4. правилата за добра практика по отношение на безопасността на стоките или услугите, прилагани в съответния сектор - при липса на препоръки по т. 3; 5. актуалното състояние на науката и техниката - при липса на правила за добра практика по т. 4; 6. нормално предвидимите очаквания на потребителите за безопасност - когато не е възможно да се вземе предвид актуалното състояние на науката и техниката. Нормата на чл. 4 разпорежда когато въпреки съответствието на стоката с изискванията по ал. 1- 3 се установи, че тя е опасна, контролните органи могат да предприемат необходимите мерки за ограничаване пускането на стоката или услугата на пазара, за изтегляне на стоката от пазара или за изземването й от потребителите. С тази разпоредба националният законодател въвежда задължението на производителя, респ. търговеца/дистрибутора на стоката, заложено в чл.3 от Директива 2001/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 3 декември 2001 година относно общата безопасност на продуктите (Директива 2001/95/ЕО/, а именно, че в продажба се пускат само безопасни стоки. На това задължение съответства задължението на държавата и прякото упълномощаване на държавните органи по силата на чл. 8, т. 1, б. "а" от Директивата да извършат съответните проверки за безопасността на стоките. Съгласно чл. 72 ЗЗП производителите на стоки и лицата, предоставящи услуги, предлагат стоки и услуги на потребителите след извършване на дейностите по оценяване и удостоверяване на съответствието им с нормативно установените изисквания за безопасност. т.е., независимо от кого е произведена или закупена стоката, производителят/търговецът има задължение да предлага такава стока, която съответства на нормативно установените изисквания за безопасност. В тази насока неоснователно е възражението на касатора, че той е само вносител, а не производител на стоката. В тежест на вносителя е доказването на съответствието на предлаганата за продажба стока на националния пазар с изискванията за безопасност на същата. Въпреки дадените указания от страна на издателя на акта към дружеството да представи доказателства, че преди пускане стоката на пазара е извършена оценка на рисковете, които стоката може да съдържа за безопасността на потребителите, те не са били изпълнени. Безспорно се установява, че дружеството, в качеството му на вносител на стоката, преди пускането й на пазара не е извършил оценка за рисковете. Оценката на риска за процесната стока е извършена от административния орган, в съответствие с Решение за изпълнение (ЕС) 2019/417 на Комисията от 8.11.2018 г. за въвеждане на насоки за управлението на системата на Европейския съюз за бърз обмен на информация RAPEX. Системата RAPEX, е система на Общността за бърз обмен на информация и на процедурата по нотификация, установена съгласно чл. 11 от Директива 2001/95/ЕО. Тази система помага да се предотвратява и ограничава доставката на продукти, които представляват сериозен риск за безопасността и здравето на потребителите, улеснява мониторинга на ефективността и последователността на надзора на пазара. С тази система са създадени и насоките на процедурата по нотификация, утвърден е стандартен формуляр. С тази система е въведено задължително нотифициране на всички категории превантивни и ограничителни мерки, предприети във връзка с търговията и употребата на потребителски продукти, представляващи сериозен риск за здравето и безопасността на потребителите. Нотификация, съгласно определението на думата в Българския тълковен речник, означава съобщение, уведомление, известие. Т.е. тази система е за обмен на информация. Задължително условие е провеждането на производство по установяване безопасността на стоката, което обаче изисква съответствие с нормативните изисквания и стандарти. В хода на съдебното производство съдът е допуснал съдебно-техническа експертиза. Вещото лице установява, че полистиренът, който се използва за производство на пластмасови изделия се характеризира с добра твърдост и модул на линейна деформация, като според вещото лице всички физико-механични и термични свойства се отнасят за полимера, а не за конкретното изделие. Въпреки, че вещото лице е пояснило, че няма нормативно определени стандартни стойности, на които да отговаря едно конкретно изделие или негови части, изработени от полистирен, както и международни стандарти, как да бъде изследвано едно готово изделие, чрез инструмента RAG е възможно да се извърши оценка на риска. Видно от системата RAPEX за подобна вилицата има нотификация А12/1944/19, като стока със сериозен риск, тъй като се счупва лесно и от нея се отделят пластмасови фрагменти. Оценката на риска е направена чрез инструмента RAG, при използването на продукт от деца от 8 до 14 години, които са уязвими потребители, като е видно от заключението, че съществува значителен риск за здравето на тази част от потребителите, тъй като отделни счупени пластмасови части могат да бъдат погълнати от тях, без да бъдат забелязани, заедно с консумираната храна, което да доведе до нараняване на вътрешни органи и по сериозни последици. От страна на дружеството е представена декларация за съответствие, от която е видно, че процесните вилици са предназначени за послужване с всякакъв тип храна, което от своя страна предполага, че трябва да притежават нужната механична устойчивост при използването им така, че при употреба да не се отчупват пластмасови части, които да могат да бъдат погълнати. Следва да се има предвид, че процесните стоки са достъпни за всички потребители, като в този кръг влизат и децата, което повишава риска от поглъщане на счупени пластмасови части от артикула. Настоящата касационната инстанция приема, че от извършената преценка на събраните доказателства правилно е прието наличие на материалноправните предпоставки за прилагане на процесната ограничителна мярка, предвид резултата за изпитване на продукта. Оспорващото дружество не е ангажирало надлежни доказателства, които да опровергаят констатацията на контролния орган, че въпросната стока не е опасна за ползване. След като процесната стока не е безопасна, то в случая са били налице материалните предпоставки за налагане на ПАМ по чл. 88, ал. 1, т. 2, чл. 70,ал. 1 и чл. 71, ал. 3, т. 3 ЗЗП. Оспорената заповед е издадена и в съответствие с преследваната от закона легитимна цел, чрез мярката да се предотврати реално съществуваща възможност за потребителите от придобиването на стоки и услуги, които могат да застрашат живота или здравето им. Неоснователно е възражението на касатора за приложение към казуса на Наредба 2 от 23 януари 2008 година за материалите и предметите от пластмаси, предназначени за контакт с храни, издадена от министъра на здравеопазването и министъра на околната среда и водите. По отношение на конкретните изделия в действителност са предвидени специални нормативни изисквания за допустими нива на миграция на нискомолекулни вещества във или върху храните, с които те влизат в контакт; но такова нарушение не е констатирано от административния орган, за да бъде обсъждан този норматив. Предвид гореизложеното, като правилно, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касационната жалба не прави искане за присъждане на разноски за касационна инстанция.