Решение № 9835 от 3.11.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Областен управител на област Пловдив, чрез процесуален представител, срещу решение 571/05.04.2022 г. по адм.дело 2669/2021 г. на Административен съд Пловдив /АС Пловдив/, с което е отменена по жалба на К. Александрова заповед ЧР-02-101/05.10.2021 г. на Областен управител на област Пловдив. С отменената заповед, на основание чл. 12, ал. 1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/, е прекратено служебното правоотношение на Александрова, заемаща длъжност главен юрисконсулт в отдел Държавна собственост и регионално развитие /ДСРР/, дирекция Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост в Областна администрация Пловдив. В касационната си жалба, касаторът излага доводи за неправилност - нарушение на материалния закон, необоснованост на оспореното решение и постановяването му при нарушение на съдопроизводствените правила, иска решението на АС - Пловдив да бъде отменено и да му бъдат присъдени разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба - К. Александрова, жив. в гр. Пловдив, в писмен отговор, чрез процесуален представител, излага становище за неоснователност на твърдяното в касационната жалба. Моли решението да се остави в сила като правилно и законосъобразно. Претендира разноски представляващи адвокатски хонорар, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на оспореното решение. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. АС е установил, че с оспорената заповед е прекратено служебното правоотношение на К. Александрова на длъжност главен юрисконсулт в отдел ДСРР в Областна администрация Пловдив на основание чл. 12, ал. 1 от ЗДСл - когато кандидатът се назначава за първи път на държавна служба, в едногодишен срок, считано от датата на встъпване в длъжност, органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие. За да постанови обжалваното в настоящото производство решение АС - Пловдив е приел относимите към спора факти, от които се установява, че Александрова е подала заявление вх. ЧР-23-18/07.07.2021г. до областния управител на област Пловдив, да бъде назначена на длъжност главен юрисконсулт в отдел ДСРР. Към заявлението е приложила документи удостоверяващи професионалният й опит, сред които и удостоверение с рег. 164/16.10.2017 г. от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) Пловдив, от което е видно, че Александрова има прослужено време в структурите на МВР - (ОДМВР Пловдив и ОДМВР Габрово), на длъжност държавен служител на длъжности младши дознател , разследващ полицай и старши разследващ полицай в периода от 15.08.2007 г. до 04.10.2017 г. За да постанови обжалваното решение и да отрече законосъобразността на отменената заповед за прекратяване на служебното правоотношение в хипотезата на чл. 12 ал. 1 ЗДСл, АС е приел, че по делото няма спор относно това, че Александрова в период от 15.08.2007 г. до 04.10.2017 г. (10г., 1 м. и 20 дни) е заемала длъжност държавен служител по ЗМВР в структурите на ОДМВР Пловдив и ОДМВР Габрово, от което е извел извод, че липсва първата предпоставка назначаване на служителя за първи път на държавна служба. С оглед горното АС Пловдив е приел за неприложима хипотезата на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл, предвиждащ едностранно прекратяване от органа на служебното правоотношение на държавния служител без предизвестие. С оглед горното, АС - Пловдив е отменил заповедта, като е изложил мотиви за незаконосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, поради нарушение на приложимото материално право. Така постановеното решение е правилно. Решението е обосновано предвид съдържанието на наличните по делото доказателства. С оглед анализа на представените по делото доказателства е видно, че със заповед ЧР-02-93/09.07.2021 г. на областен управител на област Пловдив, на основание чл. 15, ал. 1 и ал. 2 от ЗДСл, считано от 12.07.2021 г. К. Александрова е назначена като младши държавен служител на длъжност главен юрисконсулт в отдел ДСРР в дирекция Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост в Областна администрация Пловдив. Със заповед ЧР-02-101/05.10.2021 г. областния управител на Пловдив на основание чл. 12, ал. 1 от ЗДСл, считано 06.10.2021 г. е прекратил служебното правоотношение на Александрова, заемаща длъжност главен юрисконсулт в отдел ДСРР в дирекция Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост в Областна администрация Пловдив. Като причина за прекратяван, органът е посочил, че служебното правоотношение се прекратява в срока за изпитание, без предизвестие. От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че за периода от 15.08.2007 г. до 04.10.2017 г. за 10 г., 1 м. и 20 дни, Александрова е заемала длъжност държавен служител по ЗМВР в (ОДМВР Пловдив и ОДМВР Габрово) на длъжност държавен служител на длъжности младши дознател , разследващ полицай и старши разследващ полицай . Във връзка с изложеното, първоинстанционният съд е стигнал до обосновани и законосъобразни изводи, като правилно е приел, че в случая не е налице първата предпоставка назначаване на държавния служител за първи път на държавна служба. Последица от тази липса е неприложимост на реда по чл. 12, ал 1 от ЗДСл, предвиждащ едностранно прекратяване от страна на органа на служебното правоотношение на държавния служител без предизвестие. Настоящия съдебен състав намира за неоснователни твърденията на касатора за наличие на различен режим по отношение на държавните служители и осъществяваната от тях държавна служба по смисъла на ЗДСл и специалния по отношение на него ЗМВР. С изменението на чл. 192, ал. 1 ЗМВР (ДВ, бр. 29 от 7.04.2000 г.) е въведена организация на личния състав на МВР, приравнена на организацията на държавната администрация. Нормативно е установено, че личният състав на МВР се състои от държавни служители, които могат да бъдат офицери, сержанти и граждански лица, и лица, работещи по трудово правоотношение. При тази законова регламентация безпочвени остават твърденията на касатора, че служебното правоотношение на лицата, изпълняващи длъжност в органите на МВР е различно от това, създадено по ЗДСл. Такова разграничение не е налице. Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗДСл държавен служител е лице, което заема платена длъжност в администрацията, както и лице, на което специален закон предоставя статут на държавен служител. Именно такъв статут е бил предоставен на офицерите, сержантите и гражданските лица със специалния ЗМВР. Според цитираната разпоредба държавен служител е лице, което по силата на административен акт за назначаване заема платена щатна длъжност в държавната администрация и подпомага орган на държавната власт при осъществяване на неговите правомощия. Понятието длъжност в администрацията е дефинирано в разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите /НПКД/ в администрацията и се характеризира като нормативно определена позиция, която се заема по служебно или по трудово правоотношение, включително по правоотношение, възникнало на основание на ЗМВР, на закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, на закона за изпълнение на наказанията и задържане под стража, на закона за митниците или на закона за дипломатическата служба, въз основа на определени изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема и се изразява в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. В опровержение на тезата на касатора е изложеното в мотивите на Тълкувателно решение 2 от 26.02.2014 г. на ВАС по тълк. дело 2/2013 г., където се сочи, че: "Фактът, че правният статус на държавните служители в МВР е регламентиран в специален закон, не означава, че по същността си те са някаква категория служители на държавата, различна от останалите, които изпълняват държавна служба. Държавните служители в МВР са част от конституционното понятие държавен служител и с оглед на това смисълът на относимите към служебното им правоотношение правни понятия, както и възникването, съдържанието и прекратяването на това правоотношение, с оглед на чл. 37 от Указ 833 от 24.04.1974 г. за прилагане на ЗНА, е в съответствие със ЗДСл, при отчитане на специфичните изисквания на специалния ЗМВР. Поради това, независимо от липсата на изрична правна норма, която да разпорежда, че служебното правоотношение на служителя в МВР възниква по силата на акта за назначаване чл. 182, ал. 6, във вр. ал. 4 ЗМВР, както е в ЗДСл чл. 6, ал. 1, във вр. с чл. 9, във вр. с чл. 10д, ал. 4 ЗДСл, не са налице основания за придаване на друг характер на служебното правоотношение по ЗМВР от този, който законодателят е придал на служебните правоотношения по ЗДСл. И в двата случая това са административни правоотношения, които възникват от административния акт за назначаване". Първоинстанционният съд е стигнал до обоснован извод, като правилно е приел, че е нарушен и принципът за съразмерност, залегнат в нормата на чл. 6, ал. 1 от АПК , тъй като органът по назначаване не е упражнил правомощието си по чл. 12, ал. 1 ЗДСл по разумен начин, добросъвестно и справедливо при съобразяване на установената фактическа обстановка. Предоставената от закона възможност за преценка трябва винаги да се използва в рамките на закона и в изпълнение на неговата цел. Отклонение от това правило би довело до превратно упражняване на власт, а нарушаването на изискванията за упражняване на оперативната самостоятелност прави акта несъответен на целта на закона, което представлява отменително основание по чл. 146, т. 5 АПК. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и своевременно заявеното искане в тази насока, в полза на ответника по касация следва да се присъдят разноски за заплатен адвокатски хонорар за настоящата инстанция. С оглед представения договор за правна защита и съдействие представен от адвоката на ответника и представен списък с разноски на последния следва да се присъдят такива в размер на 1000 /хиляда/ лв., договорен и платен в брой адвокатски хонорар. Воден от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховния административен съд, пето отделение