Решение № 7508 от 21.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 804/2018 г.

Решение № 7508 от 21.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 804/2018 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на Общински съвет – П., чрез пълномощника си адв. Дамбулев против решение № 2191/11.12.2017 г., постановено по адм. дело № 1495/2017 г. по описа на Административен съд – П., с което е отменен чл. 25, ал. 4 от Наредба за осигуряване на обществения ред, приета с Решение № 198, взето с протокол № 10 от 28.05.2009 г. на Общински съвет – П., изменяна с последващи решения на ОбС – П., в частта на разпоредбата... "или оправомощени от него длъжностни лица". В жалбата са направени оплаквания за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира присъждане на съдебни разноски. Ответникът по касационната жалба – Сдружение с нестопанска цел "Български правозащитен алианс" от гр. П., в представен по делото отговор на касационната жалба, чрез пълномощника си адв. Йорданов, взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Претендира разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд – П. образувано по жалба, подадена от Сдружение с нестопанска цел "Български правозащитен алианс" от гр. П. против чл. 25, ал. 4 от Наредба за осигуряване на обществения ред, приета с Решение № 198, взето с протокол № 10 от 28.05.2009 г. на Общински съвет – П., изменяна с последващи решения на ОбС – П., в частта на разпоредбата... "или оправомощени от него длъжностни лица". При установената по делото фактическа обстановка с обжалваното решение административният съд е отменил оспорената пред него разпоредба в посочената в жалбата част, като е приел, че същата е в противоречие на нормативни актове от по-висока степен – чл. 47, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, чл. 22, ал. 5 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/. Така постановеното решение е правилно. В решението си административният съд е обсъдил подробно относимата правна уредба, като въз основа на правилната й преценка е извел единствено възможният, логически обоснован извод, съответен на изведеното от закона съдържание. Настоящата инстанция споделя изложените мотиви, поради което не следва да ги преповтаря. Наредба за осигуряване на обществения ред е приета от Общински съвет – П. на основание чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА. Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 4 от ЗМСМА за нарушаване на наредбите могат да се предвидят глоби в размер до 5000 лв., а за еднолични търговци и юридически лица – имуществени санкции в размер до 50 000 лв., а при повторно нарушение и временно лишаване от правото да се упражнява определена професия или дейност. Императивно в разпоредбата на чл. 22, ал. 5 от ЗМСМА са посочени лицата, административнонаказващи органи, които могат да налагат наказания за нарушения на наредбите – "наказателните постановления се издават от кмета на общината или от негов заместник". Със специалния закон, при законовата възможност на чл. 47, ал. 1, б. "б" от ЗАНН са дадени правомощия и на заместник-кметовете на общините, при налична компетентност на кмета на общината по чл. 47, ал. 1, б. "а" от ЗАНН. Предвидената в оспорената разпоредба възможност кметът на общината да упълномощава други лица, който могат да издават наказателни постановления, противоречи на тези норми. Не може да бъде споделен довода в касационната жалба, за приложимост на чл. 128, ал. 1 от ЗМДТ. Обосновано съдът е приел, че посочената норма е неотносима, тъй като процесната Наредба за осигуряване на обществения ред не е приета на основание чл. 9 от ЗМДТ. Съгласно разпоредбата на чл. 8 от ЗНА издадените от общинските съвети наредби следва да уредят в съответствие с нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение, която разпоредба е идентична с тази на чл. 76, ал. 3 от АПК. Относимият нормативен акт от по-висока степен в случая е ЗМСМА, който, както бе посочено, изрично определя административнонаказващите органи, които могат да налагат наказания за нарушения на наредбите, приети от общинските съвети. Следва да се посочи още, че компетентността на общинския съвет е в определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги. В случая Общински съвет – П. излиза от рамката на чл. 9 ЗМДТ и навлиза в сферата на налагане на административни наказания за нарушения, свързани с местни данъци и такси, а такава материална компетентност общинският съвет няма. Решението на Административен съд – П. като правилно, постановено при спазване на материалния закон следва да се остави в сила. На ответника по жалбата следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 500 лева, адвокатско възнаграждение, чиито размер и плащане се установяват от представения по делото договор за правна помощ № 2018-01-01 от 10.01.2018 г., при съдържащ се в представения по делото писмен отговор списък по чл. 80 от ГПК – л. 9 и л. 10 от делото. Касационният жалбоподател не е направил възражение за прекомерност на разноските. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение