Решение № 6539 от 29.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4016/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби, подадени от: 1. главният архитект на Столична община, чрез юрк. Занева и 2. "Лама Ко" ЕООД със седалище и адрес на управление гр.София, чрез адв. Господинова, срещу решение 688/30.01.2024 г., постановено по адм. дело 2325/2023 г. по описа на Административен съд София град. В касационните жалби се релевира касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК неправилност и необоснованост на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон и се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответникът Д. Г. Х., чрез адв. Атанасов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на решението, като моли за оставянето му в сила. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби и предлага да се остави в сила като правилно обжалваното решение. Върховният административен съд , второ отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледани по същество - основателни. С обжалваното решение е отменена като незаконосъобразна заповед РА50-623/01.07.2022г. на главният архитект на Столична община, с която на основание чл.113, ал.1, ал.2 и ал.4 от ЗУТ е одобрен Работен устройствен план /РУП/ в обхвата на УПИ VII-9, кв.24а, м. ГГЦ зона В-17 , район Сердика по приложения проект, без промяна на предназначението, характера и начина на застрояване по действащия ПУП-ПЗ, като са установени намалени отстояния по чл.36, ал.1 ЗУТ. Прието е от първоинстанционния съд, че заповедта е издадена от компетентния орган по чл.129, ал.2 ЗУТ във връзка със заповед СОА21-РД09-455/22.03.2021, при надлежно сезиране от собственика на УПИ VII-9, но при неправилно прилагане изискванията на чл.113, ал.6 и чл.36, ал.1 от ЗУТ. След обстойно обсъждане на приетите по делото първоначална и повторна съдебно-технически експертизи, административният съд е кредитирал повторната експертиза в частта за допустимите отстояния до сградата в УПИ X 12 и първоначалната експертиза в частта, с която се установява, че УПИ VII-9 е част от защитена територия за опазване на културното наследство, тъй като по ОУП попада в 4-та охранителна зона некропол част от археологически резерват Сердика Средец . Прието е, че процесния РУП не обхваща и непосредствено съседните имоти, което съставлява нарушение на чл.113, ал.6 ЗУТ. Второто нарушение, констатирано от съда е на изискванията на чл.36, ал.1 ЗУТ във връзка с установеното от повторната експертиза изискуемото отстояние между новопроектираната сграда в УПИ VII-9 и съществуващата такава в УПИ X 12 от 17,13м, тъй като по одобрения проект отстоянието е съответно:11,60м и 11,76м. Прието е също, че отстоянията правилно са определени при зачитане на един нежилищен етаж в проектираната в УПИ VII-9 сграда, тъй като ателиетата са приравнени на жилища с нормата на §5, т.26 от ДР на ЗУТ. Решението е постановено в нарушение на закона касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. първо от АПК, поради вътрешно противоречиви мотиви и неправилно тълкуване и прилагане на материалноправните норми към изяснената по делото фактическа обстановка. Необосновани са изводите за частично некредитиране на първоначалната съдебно техническа експертиза, тъй като по отношение на изискуемите отстояния на сградата в УПИ VII-9 и съществуващата такава в УПИ X 12, и двете приети по делото експертизи /първоначална и повторна/ съдържат идентични констатации с минимални разлики в пресмятанията, които не се отразяват на законосъобразността на одобрения в процесната заповед РУП. Първоначалната експертиза, изготвена от вещо лице арх.Атанасов сочи на минимално разстояние през дъно на имота между новопроектираната сграда в УПИ VII-9 и съществуващата такава в УПИ X 12 от 11,54м, а повторната експертиза, изготвена от вещо лице Б. определя това разстояние на минимум 11,41м. И двамата експерти констатират, че предвиденото по оспорения РУП отстояние между сградите е по-голямо /11,55м, 11,60м и 11,76м/ и е спазено изискването по чл.36, ал.1 ЗУТ. В противоречие с тези безспорни установявания, първоинстанционният съд е приел, че определеното от повторната експертиза разстояние възлиза на 17,12м., поради което е допуснато нарушение на нормата на 36, ал.1 ЗУТ. Възприетото от съда отстояние от 17,12м., визирано в повторната съдебно-техническа експертиза, е неотносимо към нормата на чл.36, ал.1 ЗУТ, а към тази на чл.32, ал.2 и ал.3 ЗУТ, както изрично е вписало вещото лице Б. в заключението си. Разстоянието от 17,12м е посочено след отчитане на безспорното обстоятелство, че наличната сграда в УПИ X 12 е откъм по-благоприятната посока за ослънчаване спрямо новопроектираната сграда в УПИ VII-9. Съобразявайки факта, че новопредвидената сграда е с приземен етаж с гаражи и офиси, а първи и втори етажи са ателиета, трети и четвърти жилища, експертизата е намалила височината на сградата в УПИ X 12 с общата височина на нежилищните етажи /приземен, първи и втори/, отчитайки, че ателиетата не са жилища. В този смисъл е заключението и на първоначалната експертиза. Следователно отстоянието по чл.32, ал.2 и ал.3 ЗУТ между сградите е 17,12 м / по експертизата/ и 17,31м / по проекта и обяснителната записка/, като намалено най-много с 1/3 по смисъла на чл.36, ал.1 ЗУТ, отстоянието между сградите и в трите параметри по проекта /11,55м, 11,60м и 11,76м/ съответства на законовото изискване на ал.1, чл.36 ЗУТ. Необосновано и в противоречие и с двете заключения на вещите лица, административният съд е приел, че ателиетата на първи и втори етажи в сградата в УПИ VII-9 са жилища. На първо място това противоречи на възприетите от съда отстояния между сградите, които са изчислени от повторната съдебно-техническа експертиза, след приспадане общата височина и на трите етажа, вкл. и на ателиетата, които са определени като нежилицни обекти. На второ място този извод е в противоречие с изискванията на закона /чл.38, ал.2/ и на Наредба 7/2003г. за правилата и нормативите за устройство на отделните видове територии и устройствени зони /чл.98, ал.2, т.2/, както и на Класификатора за предназначение на сградите, на съоръженията на техническата инфраструктура със самостоятелни обекти и на самостоятелните обекти в тях /Пр. 4 към чл.16, ал.3 на Наредба РД-02-20-5/2016г./. Обстоятелството, че нормата на §5, т.26 от ДР на ЗУТ /ДВ,бр.16/23.02.2021г/ в предл. последно визира, че При определяне предназначението на сградата ателиетата се считат за жилища , не изменя законовата регламентация и изисквания към ателиетата, т.е. не ги приравнява на жилища. Разпоредбата ясно и недвусмислено сочи, че ателиетата се считат за жилища само при определяне предназначението на сградата , но не и в други хипотези. Неправилно е тълкувана и приложена в обжалваното решение и нормата на чл.113, ал.6 ЗУТ, която е приложима само в хипотезата на изменение на ПУП-ПЗ, каквато в случая не е налице. Безспорно е установено по делото и от двете експертизи, че не се изменя с процесната заповед действащия ПУП-ПЗ /ЧИЗРП/, одобрен със заповед РД-50-09-131/21.04.1993г. на главния архитект на София, а единствено се конкретизира застрояването в УПИ VII-9 при спазени параметри по чл.113, ал.4 във връзка с чл.36 от ЗУТ. Покриването на калкана на съществуващата сграда в УПИ VI -8 е извън контрола за законосъобразност на процесната заповед, тъй заповедта не е оспорена от собственика на този УПИ VI -8. Предвид изложеното следва да се приеме, че оспорената заповед е издадена в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, а изводите на административния съд в обратния смисъл са направени в противоречие с материалния закон и събраните по делото доказателства. Решението следва да бъде отменено и вместо това постановено друго, с което се отхвърли оспорването на Д. Г. Х. като неоснователно. С оглед изхода на делото и своевременно заявената претенция за присъждане на разноски от касаторите, ответникът Хаджова дължи реално заявените разноски , както следва: 1. в полза на Столична община - юрк. възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ в размер на 150лв и 70лв държавна такса общо 220лв, и 2. в полза на "Лама Ко" ЕООД 370лв държавна такса. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, във вр. чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,